Ориентиране
 |
Предлага се тази статия да се обедини със статията Спортно ориентиране. |
Ориентирането е спорт, в който от състезателя се изисква да се ориентира в непозната местност (навигация) и да се предвижва с помощта на карта и компас. Целта е да се открият и посетят в определен ред контролните точки, отбелязани по маршрута на картата.
При спортното ориентиране класирането се определя по времето, за което състезателите са преминали своя маршрут от старта до финала, преминавайки през всички контролни точки.
Съдържание |
[редактиране] Основни факти
Състезанието проверява уменията за навигация, концентрация и бягане на състезателите. Нужно е високо ниво на физическа дееспособност и добра скорост на бягане, за да победиш в международно или елитно ниво. За да е справедливо за всички състезатели, картата (с отбелязаните на нея контролни пунктове) обикновено не се дава на старта, а малко след него и състезателите тръгват през не по-малко от 1 минута.
Целта на всеки е да избере най-бързия маршрут между контролите. Изборът на най-добър вариант е много важен - най-бързият е невинаги и най-краткият.
[редактиране] История
Историята на ориентирането започва в края на 19 век в Швеция. За пръв път терминът „ориентиране“ е споменат през 1886 г. и е означавал преминаване през непозната земя с помощта на карта и компас. В Швеция ориентирането от военна тренировка се превърнало в спорт за военни офицери, а впоследствие и за цивилни. Първото състезание по ориентиране, отворено за публиката се е провело през 1897 в Норвегия.
В началото, местата избирани за ориентиране са избирани заради тяхната красота, природа или постройки, намиращи се на даденото място. За първото публично състезание в Швеция е имало контролни точки, намиращи се на две исторически църкви. Най-голямото състезание по света е провеждащото се в Швеция Oringen. В него средно участват 12-15 000 ориентировачи. Най-престижните клубни надпревари са Jukola и Tiomila.
[редактиране] Екипировка
Екипировката за ориентиране обикновено включва компас и спортен екип, както и, в някои страни, свирка за безопасност.
Отговорните състезатели носят и по-специална екипировка, като например:
- облицовка за карта - за защита на картата;
- пластмасова пластина - закрепена за ръката и служеща да носи описанието на контролите;
- протектори за очите.
Международните правила по ориентиране забраняват изпозването на GPS и други електронни навигационни устройства, но на големите състезания се използват GPS-и без дисплеи за онлайн следене на състезателите.
[редактиране] Предимства и недостатъци
|
|
|
||
|
|
|
|
|
| осъществява се за секунди | изисква скъпа апаратура | необходими са само карта и компас | за правилно ориентиране са необходими от 2 до 60, а понякога и повече минути |
| точността може да бъде от порядъка на сантиметри | апаратурата е енергозависима и може да аварира | ориентирането не зависи от наличието на енергоносители | точността е от порядъка на няколко десетки метра, при особено висока квалификация на ориентиращия - до няколко метра |
| не изисква специални знания и умения, апаратурата се настройва и ориентира автоматично | при отказ и/или грешка на апаратурата шансовете за успешно ориентиране са практически нищожни | ориентирането може да се осъществи винаги и навсякъде, когато, и където е способен да работи човек | необходимо е дълго и сложно обучение |
[редактиране] Външни препратки
