Орлова чука

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за пещерата. За квартала на Благоевград вижте Орлова чука (квартал на Благоевград).

Орлова чука
Orlova chuka Cave Svilen Enev.jpg
Изглед към една от благоустроените за посещение галерии
Орлова чука (България)
Black pog.svg
Локация Община Две могили
България
Координати 43°35′23.68″ с. ш. 25°57′37.01″ и. д. / 43.589911° с. ш. 25.960281° и. д.
Дължина 13 437 m
Температура 14°C
Орлова чука в Общомедия

Орлова чука е пещера в Дунавската хълмиста равнина, намираща се на територията на Община Две могили, България. В нея са открити останки от праисторически хора и мечки. Пещерата е електрифицирана и достъпна за посещения.

Кости на праисторическа мечка в пещерата

Местонахождение[редактиране | edit source]

Намира се на десния склон на долината на река Черни Лом на 6 км източно от Две Могили и на 2,5 км източно от село Пепелина, село Широково, село Острица, на 45 km от град Русе. Входът на пещерата е на височина 40 метра над речното ниво, надолу до входа на пещерата води стръмна пътека с изградени стълби. От входната площадка се открива гледка към природен парк "Русенски Лом" и красивите скални забележителности наоколо.

Геологически произход[редактиране | edit source]

Пещерата е образувана в края на пилоцена и началото на кватернера, когато е представлявала корито на подземна река, издълбала местните крадни варовици и варовити пясъчници. Пещерата представлява сложна система от тунели и зали. Таванът на пещарата представлява релеф от загладени форми, образувани от подземните водовъртежи.[1]

Сред забележителностите на пещерата са Концертната зала, Големият сталактон (висок 3,5 метра и с диаметър 0.5 метра), Малката пропаст, най-голямата зала Големите сипеи, която е краят на благоустроената част на пещарата. Друга забележителност на пещерата е синтровото езерце, наречено „Изворчето“. Съществува поверие, че който отпие от водата му или просто натопи пръстите си в него, ще сбъдне най-съкровеното си желание в рамките на една година, но трябва след това да се върне в пещерата.

Орлова чука е втора сред най-дългите пещери в България с обща дължина на галериите 13 437 m. Температурата в пещерата е относително постоянна през цялата година (14°C). Във входните си лесно достъпни части е облагородена и удобна за посещение.

Необлагородени са Космическата зала и зала Почивка.

Откриване и изследване[редактиране | edit source]

Пещерата е открита през 1941 година. През 1957 година е благоустроена. Обявена е за природна забележителност през 1962 година заедно с прилежащата си площ от 7,5 хектара.

В пещера Орлова чука са провеждани много и интердисциплинарни проучвания. В нея са открити останки от късния палеолит: кости от пещерна мечка  и следи от нокти, за които се смята, че са оставени непосредствено след пробуждането на мечката след зимен сън и преди първия ѝ лов. Открити са следи и от живот на пещерни хора, които са ползвали пещерата заради относително високата ѝ постоянна температура.

Фауна[редактиране | edit source]

Целогодишно пещерата се обитава от общо 14 вида прилепи, които обитават пещерата през различните сезони в колония от около 12 хиляди екземпляра. Чрез наблюдения и улови с мрежи са установени [2]:

От тези 14 вида три са включени в Световния червен списък: дългопръстият нощник, южният подковонос и подковоносът на Мехели. Всички видове прилепи са строго защитени от Закона за биологичното разнообразие на територията на цялата страна. Пещерата Орлова чука е най-значимото зимно убежище на южния подковонос и на подковоноса на Мехели в цяла България.

Туризъм[редактиране | edit source]

  • Орлова чука е благоустроена през 1957 година, тя е една от основните туристически забележителности в района.
  • През 1962 г. пещерата е обявена за природна забележителност.[3]
  • Пещерата е отворена за посещения от 1 април до 1 ноември от 9 до 17 часа[4]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Голяма енциклопедия „България“, том 8, Издание на БАН и ИК „Труд“, София, 2012
  2. Център за изследване и защита на прилепите НПМ-БАН. 2013. База данни за разпространението на прилепите в България.
  3. ПЗ „Орлова чука“. <www.eea.government.bg/zpo>. Посетен на 17 юни 2009
  4. Държавен Вестник 79/02.10.2007. Заповед РД-663/21.08.2007 на МОСВ

Външни препратки[редактиране | edit source]