Орлова чука

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за пещерата. За квартала на Благоевград вижте Орлова чука (квартал на Благоевград).

Орлова чука
Orlova chuka Cave Svilen Enev.jpg
Изглед към една от благоустроените за посещение галерии
Relief Map of Bulgaria.jpg
43.5899° с. ш. 25.9603° и. д.
Локация Община Две могили
България
Дължина 13 437 m
Температура 14°C
Орлова чука в Общомедия

Орлова чука е пещера в Дунавската хълмиста равнина, намираща се на територията на Община Две могили, България. В нея са открити останки от праисторически хора и мечки. Пещерата е електрифицирана и достъпна за посещения.

Кости на праисторическа мечка в пещерата

Местонахождение[редактиране | редактиране на кода]

Намира се на десния склон на долината на река Черни Лом на 6 км източно от Две Могили и на 2,5 км източно от село Пепелина, село Широково, село Острица, на 45 km от град Русе. Входът на пещерата е на височина 40 метра над речното ниво, надолу до входа на пещерата води стръмна пътека с изградени стълби. От входната площадка се открива гледка към природен парк "Русенски Лом" и красивите скални забележителности наоколо.

Геологически произход[редактиране | редактиране на кода]

Пещерата е образувана в края на плиоцена и началото на кватернера, когато е представлявала корито на подземна река, издълбала местните крадни варовици и варовити пясъчници. Пещерата представлява сложна система от тунели и зали. Таванът на пещерата представлява релеф от загладени форми, образувани от подземните водовъртежи.[1]

Сред забележителностите на пещерата са Концертната зала, Големият сталактон (висок 3,5 метра и с диаметър 0.5 метра), Малката пропаст, най-голямата зала Големите сипеи, която е краят на благоустроената част на пещерата. Друга забележителност на пещерата е синтровото езерце, наречено „Изворчето“. Съществува поверие, че който отпие от водата му или просто натопи пръстите си в него, ще сбъдне най-съкровеното си желание в рамките на една година, но трябва след това да се върне в пещерата.

Орлова чука е втора сред най-дългите пещери в България с обща дължина на галериите 13 437 m. Температурата в пещерата е относително постоянна през цялата година (14°C). Във входните си леснодостъпни части е облагородена и удобна за посещение.

Необлагородени са Космическата зала и зала Почивка.

Откриване и изследване[редактиране | редактиране на кода]

Пещерата е открита през 1941 година. През 1957 година е благоустроена. Обявена е за природна забележителност през 1962 година заедно с прилежащата си площ от 7,5 хектара.

В пещера Орлова чука са провеждани много и интердисциплинарни проучвания. В нея са открити останки от късния палеолит: кости от пещерна мечка  и следи от нокти, за които се смята, че са оставени непосредствено след пробуждането на мечката след зимен сън и преди първия ѝ лов. Открити са следи и от живот на пещерни хора, които са ползвали пещерата заради относително високата ѝ постоянна температура.

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

Целогодишно пещерата се обитава от общо 14 вида прилепи, които обитават пещерата през различните сезони в колония от около 12 хиляди екземпляра. Чрез наблюдения и улови с мрежи са установени [2]:

От тези 14 вида три са включени в Световния червен списък: дългопръстият нощник, южният подковонос и подковоносът на Мехели. Всички видове прилепи са строго защитени от Закона за биологичното разнообразие на територията на цялата страна. Пещерата Орлова чука е най-значимото зимно убежище на южния подковонос и на подковоноса на Мехели в цяла България.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

  • Орлова чука е благоустроена през 1957 година, тя е една от основните туристически забележителности в района.
  • През 1962 г. пещерата е обявена за природна забележителност.[3]
  • Пещерата е отворена за посещения от 1 април до 1 ноември от 9 до 17 часа[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Голяма енциклопедия „България“, том 8, Издание на БАН и ИК „Труд“, София, 2012
  2. Център за изследване и защита на прилепите НПМ-БАН. 2013. База данни за разпространението на прилепите в България.
  3. ПЗ „Орлова чука“. <www.eea.government.bg/zpo>. Посетен на 17 юни 2009
  4. Държавен Вестник 79/02.10.2007. Заповед РД-663/21.08.2007 на МОСВ

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]