Орнитология

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Орнитологията (от гр.: ὄρνιθος /орнитос/ — птица) е дял от зоологията, който изучава птиците — тяхната анатомия, физиология, поведение, систематика и прочее.

Методи[редактиране | edit source]

Наблюдение[редактиране | edit source]

Наблюдението е най-разпространеният метод за изучаване на птиците. То е сравнително лесно поради демонстративното им поведение и дневната активност на повечето видове. Освен това мнозинството видове имат специфична (видово-диагностична) окраска, позволяваща определянето им от разстояние. Развитието на оптичните уреди и методи и по-специално на фотографията в последните години, значително улеснява изучаването на този клас животни. Орнитологията в България е най-силно развититото зоологични направления.[1][2] Палеоорнитологията (палеонтология на птиците) изучава изкопаемите птици, а археоорнитологията - птиците от културните пластове (т. е. от археологическите находища).[3][4] Към 2009 г. общо около 450 български автори са публикували в научни издания публикации върху птиците от България (или други страни) след 1950 г. [5] Основният метод за изследване на миграциите и разпространението на птиците е опръстеняването. При него се поставят пръстени с идентификационни номера на краката на уловени птици, които след това се пускат на свобода. При последващи наблюдения или улов, птиците могат да бъдат разпознати по пръстените, а това позволява проследяването на миграцията и развитието на отделните индивиди. В някои случаи на по-едри видове птици (пеликани, гъски, лебеди, жерави и др.) се поставят цветни пластмасови пръстени с едро надписани номера, които отдалеч с бинокъл или при разглеждане на направената фотография, могат да бъдат идентифицирани и без повторно улавяне и стресиране на птицата. Зоологът Павел Патев е първият български орнитолог. Той издава монографията "Птиците в България" (1950), в която обобщава сведенията за всички известни дотогава видове птици в страната.

Първата научна публикация за българската орнитофауна, написана от българин и издадена в България е на Георги Христович [6]. Затова 1890 г. се смята за начало на орнитологичните изследвания в България. [7]

След Павел Патев в областта наорнитологията в България работят Николай Боев, Симеон Симеонов, Стефан Дончев, Димитър Нанкинов, Таню Мичев, Андон Даракчиев, Божидар Иванов, Цено Петров, Петър Янков, Боян Милчев, Златозар Боев и мн. др.

Орнитологията се поделя на нео-орнитология, т. е. орнитология в общоприетите представи като наука за изучаване на съвременните птици, и палео-орнитология - наука за изучаване на изкопаемите (фосилните) птици. В България основоположник на палео-орнитологията е проф. Златозар Боев.


Източници[редактиране | edit source]

  1. Боев, Н., Д. Нанкинов 1985. Проблеми на българската орнитология. - В: Нац. конф. по биол. Докл. и съобщ. Секция "Ентомол., хидробиол. и орнитол.", С. 94-102.
  2. Боев, З. 1990. 100 години орнитологични изследвания в България. - Historia naturalis bulgarica, 2: 25-35.
  3. Боев, З. 2000. Палеоорнитологията и археоорнитологията като направления в палеозоологията. - Historia naturalis bulgarica, 12: 157-166.
  4. Боев, З. 2009. За птиците на България и техните изследователи. – За птиците, 2: 32.
  5. Мирков, И. 2009. За птиците на България и техните изследователи. Библиография 1950-2008. Авангард Прима. С. 1-222.
  6. Г. К. 1890. Материали за изучаването на българската фауна. Списък на птиците отъ некои местности въ България. - В: Сб. за нар. умотв. и пр., кн. 2: 185-225.
  7. Боев, З. 1990. 100 години орнитологични изследвания в България. - Historia naturalis bulgarica, 2: 25-35.