Орнитология

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Орнитологията (от гр.: ὄρνιθος /орнитос/ — птица) е дял от зоологията, който изучава птиците — тяхната анатомия, физиология, поведение, систематика и прочее.

Методи[редактиране | edit source]

Наблюдение[редактиране | edit source]

Наблюдението е най-разпространеният метод за изучаване на поведението на птиците. То е сравнително лесно поради демонстративното им поведение и дневната активност на повечето видове. Освен това мнозинството видове имат специфична (видово-диагностична) окраска, позволяваща определянето им от разстояние. Развитието на оптичните уреди и методи и по-специално на фотографията в последните години, значително улеснява изучаването на този клас животни. Орнитологията в България е най-силно развититите зоологични направления.[1][2] Палеоорнитологията (палеонтология на птиците) изучава изкопаемите птици, а археоорнитологията - птиците от културните пластове (т. е. от археологическите находища).[3][4] Към 2009 г. общо около 450 български автори са публикували в научни издания публикации върху птиците от България (или други страни) след 1950 г. [5] Основният метод за изследване на миграциите и разпространението на птиците е опръстеняването. При него се поставят пръстени с идентификационни номера на краката на уловени птици, които след това се пускат на свобода. При последващи наблюдения или улов, птиците могат да бъдат разпознати по пръстените, а това позволява проследяването на миграцията и развитието на отделните индивиди. В някои случаи на по-едри видове птици (пеликани, гъски, лебеди, жерави и др.) се поставят цветни пластмасови пръстени с едро надписани номера, които отдалеч с бинокъл или при разглеждане на направената фотография, могат да бъдат идентифицирани и без повторно улавяне и стресиране на птицата. Зоологът Павел Патев е първият български орнитолог. Той издава монографията "Птиците в България" (1950), в която обобщава сведенията за всички известни дотогава видове птици в страната.

Първата научна публикация за българската орнитофауна, написана от българин и издадена в България е на Георги Христович [6]. Затова 1890 г. се смята за начало на орнитологичните изследвания в България. [7]

След Павел Патев в областта на орнитологията в България работят Николай Боев, Симеон Симеонов, Стефан Дончев, Димитър Нанкинов, Таню Мичев, Андон Даракчиев, Божидар Иванов, Цено Петров, Петър Янков, Боян Милчев, Златозар Боев, Павел Зехтинджиев, Петър Шурулинков, Борис Николов, Стоян Николов и мн. др.

Орнитологията се поделя на нео-орнитология, т. е. орнитология в общоприетите представи като наука за изучаване на съвременните птици, и палео-орнитология - наука за изучаване на изкопаемите (фосилните) птици. В България основоположник на палео-орнитологията е проф. Златозар Боев.


Източници[редактиране | edit source]

  1. Боев, Н., Д. Нанкинов 1985. Проблеми на българската орнитология. - В: Нац. конф. по биол. Докл. и съобщ. Секция "Ентомол., хидробиол. и орнитол.", С. 94-102.
  2. Боев, З. 1990. 100 години орнитологични изследвания в България. - Historia naturalis bulgarica, 2: 25-35.
  3. Боев, З. 2000. Палеоорнитологията и археоорнитологията като направления в палеозоологията. - Historia naturalis bulgarica, 12: 157-166.
  4. Боев, З. 2009. За птиците на България и техните изследователи. – За птиците, 2: 32.
  5. Мирков, И. 2009. За птиците на България и техните изследователи. Библиография 1950-2008. Авангард Прима. С. 1-222.
  6. Г. К. 1890. Материали за изучаването на българската фауна. Списък на птиците отъ некои местности въ България. - В: Сб. за нар. умотв. и пр., кн. 2: 185-225.
  7. Боев, З. 1990. 100 години орнитологични изследвания в България. - Historia naturalis bulgarica, 2: 25-35.