Орсанмикеле

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Орсанмикеле
Chiesa di Orsanmichele
Карта
Местоположение във Флоренция
Вид на храмакатолическа църква
Страна Италия
Населено мястоФлоренция
Посветен наМихаил
ЕпархияФлорентинска архиепархия
Архитектурен стилготически
Изграждане1337 – 1350 г.
Статутдействаща църква
Орсанмикеле в Общомедия

Орсанмикеле (на италиански: Chiesa di Orsanmichele) е католическа църква във Флоренция, Италия, уникална по своята форма и значение.

История[редактиране | редактиране на кода]

„Орсанмикеле“ е построена в периода 1337 – 1350 г. Името на църквата идва от името на женски манастир от VІІІ век, който се е намирал на това място и се е наричал „San Michele in Orto“ („Сан-Микеле в градината“).

През 1240 г. на мястото възниква пазар, където в отворена лоджия с пиластри, за да пази от дъжд, се води търговия със зърно. В памет на църквата, намираща се на мястото преди това, на стената са поставени изображения на Архангел Михаил и Дева Мария. За второто се смятало, че притежава чудотворна сила.

След 1348 г., когато Флоренция е пометена от чума, преживелите епидемията даряват на църквата 350 000 флорина, което е повече от годишния бюджет на града и позволява църквата да поръча голям табернакъл от мрамор, изработен от Андреа Орканя. Тъй като търговията със зърно не се съчетава с прекрасния табернакъл, пазарът е преместен на друго място. Оттогава, партерния етаж на Орсанмикеле служи изключително за религиозни цели. Горните етажи продължават да служат за хранилище на зърно до началото на ХVІ век.

През ХІV век сградата става център на гилдиите в града. В следващите години тези гилдии пожертват много средства за създаване на скулптури на своите покровители и на други светци, които са разположени в 14 ниши на четирите външни стени на сградата. Гилдиите са достатъчно богати, за да наемат известни скулптори, които изпълняват поръчките – Нани ди Банко, Донатело, Лоренцо Гиберти и Андреа дел Верокио.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Paola Grifoni, Francesca Nannelli: Le statue dei santi protettori delle Arti fiorentine e il Museo di Orsanmichele (= Quaderni del Servizio Educativo. 14). Edizioni Polistampa, Florenz 2006, ISBN 88-596-0045-6.
  • Gert Kreytenberg: Orcagna's Tabernacle in Orsanmichele, Florence. Harry N. Abrams, New York NY 1994, ISBN 0-8109-3675-5.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]