Ортогоналност

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ортогонален (от гр.: orthos „прав“ + gōnos „ъгъл“) – „правоъгълен“ или „сключващ прав ъгъл с“. Синоним на думата от латински произход „перпендикулярен“.

Думата „ортогонален“ се среща в следните контексти:

  • ортогонален базис – базис във векторното пространство, чиито елементи са ортогонални.
  • ортогонално допълнение – за даден вектор във векторно пространство ортогоналното допълнение е множеството от всички вектори, които са ортогонални на дадения.
  • ортогонални криви – казва се, че две криви са ортогонални, ако допирателните към тях в точката им на пресичане сключват прав ъгъл.
  • ортогонална матрица – квадратна матрица А, за която е в сила, че транспонираната ѝ матрица АТ е равна на обратната ѝ А-1, което още означава, че ААТ = Е (E – единичната матрица).
  • ортогонална проекция – точка се проектира ортогонално към права, когато проекцията сключва прав ъгъл с правата. При ортогонално проектиране проекцията е най-късата отсечка от точката към правата.
  • ортогонални функции – система от функции {f1, f2, f3, ...}, интегруеми в интервала [a;b], такива че скаларното произведение при m ≠ n.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • The Penguin Dictionary of Mathematics. Penguin Books, 1989. ISBN 0-14-051119-9.
  • Гелерт, В. Математически енциклопедичен речник. ДИ „Наука и изкуство“, 1983.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]