Оръжие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
US Navy 020401-N-2709M-001 F-A-18 Cockpit during combat mission.jpg
Битки
Военна история
Епохи

Праистория · Античност · Средновековие
Ранно модерно · Индустриална епоха · Съвременно

Военни действия според място

По въздух · Информационни ·
По земя · По вода · В Космоса

Оръжия

Бронирани · Артилерия · Биологични · Кавалерия
Химически · Електронни · Пехота
Ядрени · Психологически

Тактика

Война до изтощение · Партизанска война · Маневри
Обсада · Тотална война · Окопна война

Стратегия

Икономическа · Пълномащабна стратегия · Операция

Организация

Формации · Звания · Части

Логистика

Оборудване · Снабдяване · Снабдителна организация

Списъци

Битки · Водачи · Операции
Обсади · Теоретици · Войни
Военни престъпления · Оръжия · Писатели

Оръжие е средство за убиване или нанасяне на вреди на хора и животни, или пък за унищожаването, разрушаването или нанасянето на материални щети на военни цели и стратегически обекти. Оръжията могат да бъдат използвани както по време на война, така и в мирно време. Примери за използване в мирно време са ловуването или някои спортни дисциплини. По време на война те могат да се използват като защитно или нападателно средство, а в някои отделни случаи да служат само за заплаха. Те може да са обикновени като прашки и ножове, но и много сложни и модерни като балистичните ракети и атомните бомби.

История[редактиране | edit source]

Артефакти от неолита , включително гривна, брадва, длето и полиращи инструменти

Праисторическo оръжие[редактиране | edit source]

Пещерните рисунки са най-старите свидетелства за използването на оръжия. През неолита основните оръжия са дебели пръти и неоформени камъни. Предполага се, че използването на тези примитивни оръжия започва още преди два милиона години.[1][2]

Някои от най-ранните недвусмислени оръжия са оформени като копия дървени пръчки от преди около 400 000 години. Шьонингерските копия, осем дървени подобни на харпуни дървени копия от долния палеолит се смятат за най-ранните известни примери за оръжия, използвани от хуманоидите.[3]

Древен и класически период[редактиране | edit source]

Древните оръжия претърпяват еволюционни подобрения в края на неолита и след значителни подобрения в материалите и техниките на изработка са създадени серия от революциионни военни технологии.

Развитието на метални инструменти, като се започне с мед през медната епоха (около 3300 г. пр.н.е,), И ги последва бронзовия меч от бронзовата епоха, и други подобни оръжия. Около 3000 г.пр.н.е. се появяват първите метални саби, изработени от бронз или мед. Първият таран се появява около 2500 г.пр.н.е., когато възниква необходимостта от разбиването на крепостни стени.

Колесница с бронирани коне, около 400 г.

Първите отбранителни структури и укрепления се появяват по време на бронзовата епоха,[4] и показват повишена нужда от сигурност. Оръжия, предназначени за нападение, за разрушаване на укрепления следва скоро след това, например таранът е в употреба от 2500 г. пр.н.е. [4]

Въпреки че в началото на желязната епоха мечовете не превъзхождат техните бронзови предшественици, веднъж след като е развита металургията - около 1200 г. пр.н.е. в Субсахарска Африка,,[5] желязоо започва да се използва широко в производството на оръжие[6] защото желязната руда е много разпространена и добивът е по-лесен, отколкото на мед и калай, необходими за производството на бронз.

Кавалерията отглежда коне, които са обучавани да издържат теглото на човек. Конете позволяват да се разшири обхвата и увеличават скоростта на атаката, но сами по себе си не са толкова оръжие, колкото предоставят подобрени възможности.

Опитомяването на коня и широкото използване на колела от приблизително 2000 г. пр.н.е.[7] води до леката, теглена от коне колесница. Мобилността, предоставена от колесниците е важна по времето на тази ера. Те са в апогея си до около 1300 г. пр.н.е., и след това престават да бъдат военно значими от четвърти век пр.н.е.[8]

Кораби, построени като оръжия или бойните кораби като трирема са в употреба от VII-ми век пр.н.е.[9] Тези кораби са били в крайна сметка заменени с военните кораби от елинистичната ера през IV век. пр.н.е.

Средновековие[редактиране | edit source]

Средновековни оръжия

Средновековието е времето на рицарите, подкрепени от масирана пехота, които усъвършенстват много оръжия като копието, щита, меча и лъка.

Рицарите участват в бойни действия и обсади, което спомага за разработване на обсадно оръжие и тактиката. Рицарите на кон разработват тактика за зареждане с копия, което осигурява въздействие върху формациите на врага и след това използването на практически оръжия (като мечове), след като влизат в ръкопашен бой. Пехотата разчита на евтини и здрави оръжия като копия в близък бой и лъкове от разстояние. Армиите постепенно стават по-професионални и оборудването им става стандартизирано.

Въвеждането на барут от Далечния Изток в края на този период революционизира войната. С пренасянето на барута, се появяват първите пушки и топове, които изместват требушета. Формации на мускетари доминират откритите битки.

Видове оръжия[редактиране | edit source]

Оръжията могат да се разделят в различни групи по редица критерии - кой ги използва, каква е целта или функцията им. Някои по-известни групи оръжия са:

Хладно и огнестрелно оръжие[редактиране | edit source]

Хладното оръжие е оръжие, предназначено за поразяване на целта (човек, животно, мишена) с използване на мускулната сила на човека. Хладни оръжия са всички ножове, саби, мечове, брадви и мачете, за разлика от огнестрелните, които са пистолети, автомати и картечници. Освен металните хладни оръжия, към тази група могат да се прибавят лъкът, арбалетът, прашката и други. Те са с опростена конструкция, предназначени са за ръкопашен бой или хвърляне на разстояние. В днешно време предназначението му може да е ловно, спортно, бойно и за самоотбрана.

Огнестрелното оръжие е оръжие, в което изстрелът се произвежда за сметка на изгаряне на барут в гилза, който изхвърля куршум или снаряд. Потенциалната енергия от налягането на газовете отделени при изгарянето на барута се предава като кинетична на куршума. Изхвърляната част общо се нарича снаряд, а изгарящата част (барута) - заряд.

Конвенционално и неконвенционално оръжие[редактиране | edit source]

Конвенционалните оръжия са оръжия, които не използват химични или биологични агенти, или ядрени реакции за унищожаване на целта или нанасяне на поражения по даден обект. В общия случай това са всички оръжия, чиято унищожителна сила се базира на някакъв експлозив (снаряди, бомби) или изстрелване на различни видове амуниции. Лазерните оръжия, огнехвъргачките и запалителните бомби също се считат за конвенционални.

Неконвенционално оръжие се нарича оръжието за масово (ядрено, химическо или биологично) поразяване. Ядреното оръжие е вид бомба с огромна разрушителна сила, която използва освободената енергия вследствие на ядрени реакции. Химическото оръжие се нарича още бойно отровно вещество и в същността си е различни отровни химически вещества, използвани като оръжие с цел да направи врага неспособен да воюва. Биологичното оръжие е едно от най-новите видове оръжия за масово поразяване и се състои от организми (бактерии, вируси или други болестотворни организми) или природни токсини, използвани като оръжие.

Ловно оръжие[редактиране | edit source]

Ловното оръжие се дели на хладно и огнестрелно, но е предвидено специално за убиване на диви животни. Патроните са различни за различните видове животни. Гладкоцевните пушки имат две цеви и според тяхното разположение се делят на надцевки и успоредки. По-рядко се изработват пушки с 3 или 4 цеви.

Нарезните пушки (наречени карабини) обикновено са едноцевни. По редки са едноцевните чупещи се карабини, т.нар. киплауф. Двуцевните карабини се наричат щуцери.

Леко и тежко оръжие[редактиране | edit source]

Леки са оръжията за поразяване живата сила на противника, а тежки - за поразяване както живата сила на противника, така и мобилната и летателната техника на противника и укрепления.

Лично (индивидуално) и групово оръжие[редактиране | edit source]

Индивидуалното оръжие е оръжие, което може да бъде носено или употребявано от един човек, въпреки че употребата му може да бъде ограничена до колективи от специалисти. За използването на груповото оръжие са необходими координираните усилия на няколко човека.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Jill D. Pruetz1 and Paco Bertolani, Savanna Chimpanzees, Pan troglodytes verus, Hunt with Tools", Current Biology, March 6, 2007
  2. Rick Weiss, "Chimps Observed Making Their Own Weapons", The Washington Post, February 22, 2007
  3. Lower Palaeolithic hunting spears from Germany. Hartmut Thieme. Letters to Nature. Nature 385, 807 - 810 (27 February 1997); doi:10.1038/385807a0, Nature.com
  4. а б Gabriel, Richard A. и др. A Short History of War. // Посетен на 2010-01-08.
  5. Duncan E. Miller and N.J. Van Der Merwe, 'Early Metal Working in Sub Saharan Africa' Journal of African History 35 (1994) 1-36; Minze Stuiver and N.J. Van Der Merwe, 'Radiocarbon Chronology of the Iron Age in Sub-Saharan Africa' Current Anthropology 1968.
  6. Gabriel, Richard A. и др. A Short History of War - Iron Age Revolution. // Посетен на 2010-01-08.
  7. Wheel and Axle Summary. // BookRags.com, 2010-11-02. Посетен на 2011-06-13.
  8. Science Show - 13/11/99: The Horse in History. // Abc.net.au. Посетен на 2011-06-13.
  9. The Trireme (1/2). // Mlahanas.de. Посетен на 2011-06-13.