Осево време

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рафаело изобразява Платон и Аристотел, които със своята Академия бележат крайъгълния камък в хода на историята, според Ясперс

Осевото време (на немски: Achsenzeit) е термин, въведен от немския философ Карл Ясперс с фундаменталното му произведение по философия на историята след края на Втората световна война - „За произхода и целта на историята“ (на немски: Vom Ursprung und Ziel der Geschichte)[източник? (Поискан преди 29 дни)] - от 1949 година.[1]

За Ясперс това е една фиктивна ос, която би могла емпирически да бъде намерена като фактическо състояние, което като такова може да бъде валидно за всички хора, т.е. универсално.[източник? (Поискан преди 29 дни)]

Ясперс отнася тази ос на световната история към 500 г. пр.н.е. и по времето на протичащия между 800 г. пр.н.е. (първата Олимпиада с основаването на Рим и Картаген) и 200 г. пр.н.е. (с края на Втората пуническа война, която според "Всеобща история" бележи историографския репер на общовалидност) исторически процес. Според Ясперс това е най-дълбокият прелом в историята и тогава се появява типът човек, който се запазва до ден днешен, т.е. съвременният човек.[източник? (Поискан преди 29 дни)]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Осевото време е гръбнакът на структурата в произведението на Ясперс. Ето как го резюмира: От възгледа за осевото време произтичат въпросите и мащабите за всяко предходно и за всяко последващо развитие. Предходните високи култури загубват облика си. Народите - техни носители - стават невидими, като се присъединяват към движението на Осевото време. Предисторическите народи остават предисторически дотогава, докато се разтворят в произтичащото от Осевото време историческо движение или отмират. Осевото време асимилира всичко останало. Изходи ли се от него, то световната история получава уникална структура и единственото по рода си единство, което се удържа или все пак чак до ден днешен се е удържало. ((bg)) Карл Ясперс. За произхода и целта на историята, стр. 17-40. // Анубис, 2012, първо издание. Посетен на 3 юни 2013 г..

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]