Осево време

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Осево време или осева епоха (на немски: Achsenzeit) е понятие, въведено от германския философ Карл Ясперс за обозначаване на периода VIII-III век пр.н.е.

Осевото време заема централно място в книгата на Ясперс „За произхода и целта на историята“ („Vom Ursprung und Ziel der Geschichte“, 1949).[1]. Според него периодът VIII-III век пр.н.е. е уникален в историята на човечеството, тъй като през него в няколко независими центъра - Иран, Индия, Китай, Европа - протича паралелен революционен преход в развитието на философията, религията и културата.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Ясперс К., За произхода и целта на историята, София: Анубис, 2012

Външни препратки[редактиране | edit source]

  • Стоян Гяуров, „Шифърът на Ясперс“, Deutsche Welle, 9 март 2007 г.
  • Meждународна Конференция "Осевото време и неговите последствия", Ерфурт 2008 [1]
  • Книгата на Карл Ясперс ''За произхода и целта на историята, на сайта на издателство Анубис [2]: "Осевото време е гръбнакът на структурата в произведението на Ясперс. Ето как го резюмира: От възгледа за осевото време произтичат въпросите и мащабите за всяко предходно и за всяко последващо развитие. Предходните високи култури загубват облика си. Народите — техни носители — стават невидими, като се присъединяват към движението на Осевото време. Предисторическите народи остават предисторически дотогава, докато се разтворят в произтичащото от Осевото време историческо движение или отмират. Осевото време асимилира всичко останало. Изходи ли се от него, то световната история получава уникална структура и единственото по рода си единство, което се удържа или все пак чак до ден днешен се е удържало

".