Осеново (Област Благоевград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Област Благоевград. За другото село с това име вижте Осеново (Област Варна).

Осеново
България
Red pog.png
Осеново
Област Благоевград
Red pog.png
Осеново
Общи данни
Население 63 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 52,832 km²
Надм. височина 1262 m
Пощ. код 2774
Тел. код 074409
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 54136
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Банско
Георги Икономов
(ГЕРБ)

О̀сеново е село в Югозападна България. То се намира в община Банско, Област Благоевград.

География[редактиране | edit source]

В края на 19 век жителите на старото село Осеново пренасят домовете си камък по камък на ново място. Днешното село Осеново се намира на около 6-7 км югоизточно от предишното, до река която и до момента няма име.

На 11 км източна посока, високо в гората се намира лесничейство „Вищерица“.

История[редактиране | edit source]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Осеново (Ossénovo) е посочено като село със 75 домакинства и 250 българи.[1]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Осенову като село със 75 български къщи.[2]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Осеново, право на С от Неврокоп, 6 часа път. Лежи в една котловина, образувана от клоновете на Доспат. Околност гориста; поминък зидарство и скотовъдство. Повечето отиват на гурбетлък по България и Румелия. Църква, в която се чете български. Къщи 65, само българе.[3]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Осеново е смесено християнско и българо-мохамеданско селище. В него живеят 300 българи-християни, 1550 българи-мохамедани и 14 цигани[4].

След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в България и помашкото му население се изселва в Турция. Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Осеново от 80 семейства са останали само 3-4 сакати просякини, а селото е в руини.[5]

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Потомци, които в момента живеят пръснати из цяла България, през 2005 г. построяват параклис „Успение на Пресвета Богородица“, на мястото на църквата в старото село Осеново. Над днешното село се издига скат от варовикови скали, който местните са нарекли Свети Илия. Легендата разказва, че всяка година в денят преди Илинден от гората е слизал елен на това място, който хората улавяли и принасяли в жертва на светеца.

При изкачване по стръмният и осеян със завои асфалтиран път към селото, в ляво се вижда причудливо творение на природата, образувано при изветряне на варовика. Наречено е "Сватбата", а легендата разказва за зла свекърва, която е прокълнала сватбарите и те са се вкаменили. От последният остър завой преди селото, в същият този комплекс се вижда образувание, което много наподобява разярена, изправена на задните си крака мечка.

Легенди[редактиране | edit source]

Населението на селото е изключително от българи, които в края на 18 век са бягали от турските завоеватели. По непотвърдени данни те са били жители на села до град Брацигово или от Чепинския край, които категорично са отказвали да приемат исляма като религия. Тъй като са нямали друг избор освен бягство, са търсили място далече от пътищата минаващи покрай реки. Избират си място в крайната част на западните Родопи, и изграждат селото, което наричат Осеново.

Старото село е с неповторим изглед към река Места и Пирин, разположено на западния склон на невисок хребет. Населението се разраства и част от него се премества и основава ново село, със същото име в близост до Благоевград. Хората споделят, че село Осеново, което се намира на няколко километра от Варна, също е основано от жители на старото село.

Бележки[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.