Осинчани
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Гърция вижте Осничани.
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: Разширяване по версията на северномакедонска книжовна норма. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Осинчани Осинчани | |
| — село — | |
-MK.JPG) Изглед от селото | |
  Осинчани | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Скопски |
| Община | Студеничани |
| Географска област | Торбешия |
| Надм. височина | 592 m |
| Население | 1 души (2002) |
| Пощенски код | 1050 |
| Осинчани в Общомедия | |
Осинчани (на македонска литературна норма: Осинчани) е село в община Студеничани на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в долината на Маркова река в областта Торбешия в северните склонове на Караджица и на практика е без жители.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Осинчани е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 г. Усинчани е населявано от 120 жители българи християни.[1]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Осинчани има 120 българи екзархисти.[2]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Усинчани (Usinčani) като българско село.[3]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Усинчани като българско село.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 1 жител македонец.[5]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Осинчани
Ангел Николов Ацков, македоно-одрински опълченец, 40-годишен, слуга, нестроева рота на 2 скопска дружина[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 209.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 116-117. (на френски)
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 30 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 74.
| |||||||||||
