Осип Манделщам

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Осип Манделщам
(О́сип Эми́льевич Мандельшта́м)
руски поет и преводач
Osip Mandelstam 1934.jpg
Роден: 15 януари 1891 г.
Варшава, Русия
Починал: 27 декември 1938 г.
(на 47 г.)
Владивосток, Съюз на съветските социалистически републики

Осип Емилиевич Манделщам (на руски: О́сип Эми́льевич Мандельшта́м, роден Ио́сиф) е руски поет и преводач, виден представител на акмеизма, близък приятел на Николай Гумильов и Анна Ахматова.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е на 15 януари 1891 г. във Варшава. През 1897 г. семейството се премества в Петербург, където от 1900 до 1907 г. бъдещият поет учи в знаменитото Тенишевско училище - една от най-модерните гимназии в Русия по онова време. През 1908-1909 г. посещава лекции в Сорбоната и Хайделбергския университет, а от 1911 до 1917 г. с прекъсвания е студент в историко-филологическия факултет на Петербургския университет.

Започва да печата стихове в престижни списания като „Аполон“, „Хиперборей“ и др. от 1910 година като се придържа към популярната тогава в Русия поетика на символизма, но в края на 1912 г. се присъединява към групата на акмеистите. Първата му стихосбирка „Камък“ излиза през 1913 г. (второ разширено издание - през 1916 г., трето и най-пълно - през 1922 г.). Стиховете, които пише по време на Първата световна война и Гражданската война в Русия, издава в сборника си стихове „Tristia“ през 1922 г. През 20-те години издава още стихосбирките „Втора книга“ (1923) и „Стихотворения“ (1928), две книги проза - „Шумът на времето“ (1925) и „Египетска марка“ (1928), пише и литературно-критически статии във вестниците.

След 1928 година съветските издания спират да печатат негови стихове, като неотговарящи на комунистическата идеология. Заради антисталинистка му епиграма „Живи уж, а не чувстваме свойта земя“, написана през декември 1933 г., от 1934 до 1937 г. е заточен във Воронеж. През 1938 г. е отново арестуван поради изфабрикувани политически обвинения и е изпратен в лагер. В края на следващата година поради поради изключително тежките условия се разболява от тиф и умира на 27 декември в транзитния лагер „Вторая речка“, от който лагерниците са били изпращани на Колима (там са се намирали най-страшните лагери, в които човек е оцелявал само по изключение). Манделщам е реабилитиран посмъртно: през 1956 г. - за делото от 1938 г., и през 1987 г. - за делото от 1934 г.

Непубликуваните му стихове са запазени благодарение на съпругата му Надежда Манделштам, която ги научава наизуст (било е невъзможно по времето на управлението на Сталин да бъдат съхранявани в писмен вид) и ги записва на хартия едва през 60-те години на ХХ век. Тогава те са изнесени нелегално от СССР и са напечатани за първи път на Запад. Негови стихове за пръв път след смъртта му започват да се печатат в съветски издания по време на т. нар. „перестройка“. Днес, както в родината си, така и по света, той е смятан за един от най-големите руски поети от първата половина на ХХ век.

Библиография[редактиране | edit source]

Книги на български[редактиране | edit source]

  • Стихотворения. Превод Кирил Кадийски. София: Захарий Стоянов, 2012, 152 с. (ISBN 9789540906515)
  • Небехранилище. Избрани стихове (двуезично издание). Превод Владимир Морзоханов. София: Ерго, 2012, 614 с. (ISBN 9789548689236)[1], [2]

За него[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Ангел Игов, „Събитие в българското книгоиздаване“, рец. в „Култура“, бр. 30 (2692), 13 септември 2012 г.
  2. Ангел Игов, „Сребърен поет в страхотно издание“, рец. в Sofia Live, 1 август 2012 г.
  3. Цветан Ракьовски, „Египетска марка“ на О. Манделщам и „Двойник“ на Достоевски: Литературата между текстовете (Начални тезиси)“, откъс от книгата в електронно списание LiterNet, 27.07.2005, № 7 (68)

Външни препратки[редактиране | edit source]