Османска конституция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Османската конституция от 1876 г.
Заседание на първия османски парламент, 1877 г.

Османската конституция (на османски турски: قانون اساسی, на турски: Kanun-ı Esasî) е основен закон на Османската империя, оповестен на 23 декември 1876 г. в Истанбул от султан Абдул Хамид II. След Тунизийската конституция от 1861 г. това е втората конституция в ислямска страна.

Причини за оповестяването на конституцията[редактиране | edit source]

След въстанието в Босна и Херцеговина от 1875 г., Априлското въстание в България, както и последвалата война между Сърбия и Черна гора и Османската империя вътрешният – от страна на партията Нови османлии - и външният – от страна на Великите сили - натиск за реформи в империята се усилва. Свиканата в Цариград посланическа конференция кара султан Абдул Хамид II да вземе спешни мерки – на 19 декември назначава един от водачите на Новите османлии Мидхат паша за велик везир, а на официалното откриване на конференцията на 23 декември 1876 г. прогласява с топовни салюти даруването на конституция на империята.

Съдържание на конституцията[редактиране | edit source]

Султан Абдул Хамид II (1876-1909)
  • Османската империя е неделимо цяло (Член 1).
  • Източник на суверенитета е единствено султанът халиф (Член 3).
  • Султанът е притежател на цялата изпълнителна власт и министрите са лично отговорни пред него.
  • Султанът притежава и законодателната власт, в която е подпомаган от двукамарен парламент, чиято долна камара се избира непряко, а горна се назначава от владетеля.
  • Конституцията обявава всички поданици за "османлии", независимо от религиозната им принадлежност (Член 8).
  • Гарантират се личната свобода (Член 9 и 10).
  • Гарантира се свобода на печата (Член 12).
  • Всички поданици са равни пред закона (Член 17).
  • Гарантира се неприкосновеност на собствеността (Член 21) и на жилището (Член 22).
  • Султанът може да обявава "обсадно положение", при което се суспендират гражданските закони и да прогонва от страната всички хора, "опасни за сигурността на държавата" (Член 113).

Отмяна на конституцията[редактиране | edit source]

Свиканият по новата конституция турски парламент, с български представители и в долната камара и в сената, заседава за пръв път на 20 март 1877 г. Но скоро след това на 24 април избухва Руско-турската война, и когато депутатите започват да критикуват военната политика на 28 юни султан Абдул Хамид II разпуска парламента. След втори избори вторият парламент се събира на 13 декември 1877 г., но султанът го разпуска на 14 февруари 1878 г. и отменя временно действието на конституцията. Младотурците са изгонени от страната, а някои, включително Мидхад паша, са осъдени на смърт. Това положение се запазва до Младотурската революция от 1908 г.

Вижте още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]