Османски турци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Османските турци (или Османлии) са били тюркоезично население в Османската империя, които формират основата на военните и управляващите класи на страната. Понятието османлии произлиза от първия им султан Осман I (управлявал 1299-1326), основател на династия, която управлява Османската империя 620 години. Думата „Osmanlı“ в превод на европейските езици означава „робство“. След разпадането на Османската империя, Кемал Ататюрк променя самоназванието и ги обявява за турци.

Произход[редактиране | edit source]

През 12 век едно туркменско племе на име „Кайи“ под ръководството на Ертогрул се премества от туркменските степи на запад. Ертугрул успява да се докаже като добър войн пред селджукския султан Кай Кубадх I, и той му дава земя в Мала Азия. Неговият син Осман I наследява трона, през 1299 година става независим султан на владението носещо неговото име[1].

Отражение върху формирането на техния етногенезис оказва приетия „Кръвен данък“ през 1360 година от султан Мурад I (женен за сестрата на българския цар Иван Шишман), при който насилствено се събирали като „Еничари“ деца на възраст 5 до 15 години от християнските общности в Османската империя, карани да забравят своя род, и така биват потурчвани и помохамеданчвани. Кръвния данък бива ликвидиран едва през 1826 година от султан Махмуд II[2].

Език[редактиране | edit source]

Характерно е, че неговата лексика се е състояла от около 70% арабски и персийски заемки, като по-голямата част от арабските заемки (както и в другите тюркски езици) са влезли в османския език през персийски.

Религия[редактиране | edit source]

Със завоеванията на Арабския халифат в Западна Азия в периода между 6 и 8 век някои от тюркските племена изоставят хилядолетната си вяра в Тангра и стават поклонници на Аллах. Карлуките, един от трите големи клона на тюрките, почти изцяло приемат исляма. В началото на 10 век, вдъхновени от новата вяра, те нахлуват в областите на река Амударя, в земите на огузите. През 10 и 11 век вече всички са мюсюлмани. Ислямът като нова религия, съчетан с военните успехи срещу Иран, интегрира огузките племена около династията на Селджуците. Нахлуват в Анатолия и започват газават – свещена война с Византия. Опитът на империята да ги спре завършва катастрофално през 1071 година в битката при Манцикерт. Император Роман Диоген е пленен, войниците му са избити, а селджуците мюсюлмани трайно се настаняват в Източна Анатолия, която започват да наричат Анадола[3].

Източник[редактиране | edit source]

  1. http://www.humanities.edu.ru/db/msg/37731
  2. http://www.chudesa.net/dokumenti-razkrivat-po-strashen-ot-smartta-e-bil-edinstveno-kravniyat-danak/
  3. http://212.39.92.39/e/prosveta/istoria_11/19.3.html