Османско владичество в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на информацията или за предлагането за изтриване на цялата статия.

Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: неутрализация. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Турско робство (също османска власт, наричано османско иго или османско владичество) е термин, с който се означава периодът от края на 14-ти до края на 19 век, в който не съществува българска държава, а населените с българи земи са в рамките на Османската империя.

Ликвидирана е и самостоятелната българска патриаршия и е подчинена на Цариградската.

Турцизирани и ислямизирани са големи маси в българския етнос. Въпреки всичко това голяма част от българите съхраняват родния си език, вярата и традициите си. Особена положителна роля за това изиграва българското духовенство и манастири.

Неравноправното положение на българите се поддържа и насажда от османската държава чрез насилствени методи, най-разпространени сред които са:

• потурчване - насилствена ислямизация и турцизиране чрез заплахи; кръвен данък чрез който се попълва до 19 век основната част от османската армия - Еничарския корпус; отвличания на момичета и момчета; политически и икономически репресии;
• дискриминация чрез закони, гарантиращи обезправяването на християнския български етнос спрямо турците и мюсюлманите в империята.

Макар да не става дума за робство в пълния юридически смисъл на думата, освен за тези многобройни българи, които са продавани по робските пазари на Османската империя, този израз се използва като нарицателно понятие както от дейците на българското национално-освободително движение, така и след освобождението и до днес.

[редактиране] Хронология

• 1344 - през септември в битката при Стефания са разгромени частите на Стефан Душан в опит да изтласкат турците от Европейска територия;
• 1345 - В битка с турските войски на Умур бег край крепостта Перитор пада Момчил независимият управител на област Родопи;
• 1352 - Турците превземат крепостите Цимпе на полуостров Галиполи (европейския бряг на Дарданелите) - започва османското завоевание на балканските и българските земи;
• 1352–1354 - Разширяване на турските владения в Тракия. В битка с османците загива Михаил Асен, най-големият син на Иван Александър;
• 1360-1372 - Мурад I завладява по-голямата част от Тракия с главните ѝ градове (Адрианопол (1362), Димотика, Филипопол (1364), Боруй (1372) и др.). Мурад I премества османската столица от Бурса в Адрианопол;
• 1371 - от 17 февруари до 4 декемри има три царства с множество деспотства в българските земи, отразено хералдически на Констанцкия събор;
• 1371 г. 26 септември. Деспотите Вълкашин и Углеша са разбити от османците в битка при Черномен. Беломорието и Македония стават османски владения;
• 1373 - цар Иван Шишман става васал на турския султан и му дава за жена сестра си Кера Тамара;
• 1382 - Обсадена и превзета от османците е важната стратегическа крепост Средец по Виа Милитарис;
• 1387 - Пада Солун, но през 1402 г. е освободен от византийската армия и върнат в пределите на православната Византийска империя. Али Паша превзема Шумен, Мадара, Свищов и Овеч (Провадия). Добруджанският деспот Иванко се признава за васал на султана.
• 1388 - Османците овладяват Силистра и областта, както и някои земи на добружданския деспот Иванко. Иван Срацимир и влашкият войвода Мирчо стават османски васали;
• 1389 - Варна е завладяна от османските турци;
• 1389 - на Видовден се разиграва битката на Косово поле в която са убити султан Мурад I и княз Лазар, а по съвет на княгиня Милица Стефан Лазаревич се признава за османски васал;
• 1393 - на 17 юли пада Търново, столицата на главното българско царство - Търновското. Част от търновските първенци са избити, други са преселени в Мала Азия, патриарх Евтимий е заточен в Бачковския манастир; Никополската крепост, където се намира Иван Шишман е превзета, той е пленен, лишен от царската титла, но е оставен да управлява никополско. Годината традиционно се приема за край на Търновското царство;
• 1395 - Османците ликвидират Добруджанското деспотство, след битката при Ровине Иван Шишман е съсечен по заповед на султана;
• 1396 - пада Видин, столицата на по-малкото българско царство, Иван Страцимир е отведен в плен и удушен в затвора в Бурса. Годината традиционно се приема за падане на Видинското царство;
• 1408 - Видинският владетел Константин II Асен подпомага Фружин Шишман в битките за отвоюване на Търновско от османците - т.н. въстание на Константин и Фружин;
• 1411 - Турците отхвърлят влашкия войвода Мирчо Стари и покоряват цяла Добруджа.
• 1413 - Поход на Муса Кеседжи срещу Видин, Константин II Асен е прогонен в Кралство Унгария. Султан Мехмед I побеждава Муса Кеседжи и сключва мирен договор с Константин II и останалите християнски балкански владетели.
• 1417 - Потушаване въстанието на шейх Бедреддин Симави в североизточна България и поход във Влашко на султан Мехмед I. Възможно начало на ликвидирането на Видинското царство.
• 1422 - Поход на Фируз бей към Влашко през пролетта. Константин II Асен е прогонен окончателно и умира на 17.IX. в Белград. Край на Видинското царство.
• 1430 - Образуван е османски санджак на земите на Видинското царство. Византийската Империя окончателно загубва Солун на 29 март.
• 1443 - Кръстоносен поход срещу турците на крал Владислав III Ягело и Янош Хуняди. Фружин Шишман участва в битките. Войските успешно достигат южна България, но тежката зима прави войната невъзможна и те се оттеглят.
• 1444 - Втори кръстоносен поход срещу османците на крал Владислав III Ягело и Ян Хуняди. Фружин Шишман отново участва в битките. Войските освобождоват цяла северна България и победоносно достигат Варна, но не печелят битката. В нея вероятно загива и Фружин Шишман.
• 1453 - След два неуспешни щурма на 18.IV. и на 7.V. при третият щурм на 28.V. 160 000-ната османска армия побеждава 9 000-те защитници на Константинопол. Града е превзет и разорен от османците. Последният Византийски император Константин XI Драгаш е убит в сражението. След двудневно клане на 30.V. турският султан влиза в Света София и заповядва базиликата да бъде обърната на джамия. Край на Византийската империя. В тази година и управляваният от византийците последен български град по Черноморието - Несебър пада в ръцете на османците;
• 15 век начало на хайдутството - партизанска война срещу завоевателя продължила пред цялото робство. В 1454 г. Мехмед II пленява Радич, български войвода в София;
• 1459 пада Смедеревското деспотство управлявано номинално от член на династията Бранкови;
• 1521-1522 - на 28 и 29 август 1521 година пада Белградската крепост, а през септември с.г. и през следващата 1522 българите от средновековната Белградската област са изселени в Цариград и Източна Тракия;
• 16-17 век - различни форми на съпротива: хайдутство, Търновски въстания, Карпошово въстание;
• 1598 - Първо Търновско въстание;
• 1686 - Второ Търновско въстание;
• 1689 - Чипровско въстание, Карпошово въстание, Страхил войвода напада Ниш и Кюстендил, разкрити са приготовления за бунотве и Провадия и Арбанаси;;
• 18 век - начало на Възраждането: Паисий Хилендарски, Софроний Врачански; въстания в Западна България по време на войните на Османската империя с Русия и Австрия (1735-1739) и Руско-турската война (1768-1774);
• 19 век - развитие на нацоналната просвета и култура: Петър Берон, Васил Априлов, Неофит Рилски, Найден Геров, Петко Рачов Славейков, братя Миладинови;
• началото на 19 век - Първо въстание в Белградски пашалък в което участието на българите е осезаемо и равностойно, а в Източна Сърбия - по Велика Морава и в Тимошко с изцяло български характер;
• 1833-1841 - Въстания в Северозападна България;
• 1835 - Велчова завера;
• 1841 - Нишко въстание;
• 1841,1842,1843 - Браилски бунтове;
• 1850 - Видинско въстание;
• 1862-1867 - Българските легии в Белград превземат Калемегдан;
• 1856 - Капитан дядо Николово въстание в търновско, Димитракиева буна в северозападна България
• 1860-1878 - организирано национално-освободително революционно движение; Георги Раковски основава Тайния централен български комитет, Български легии в Белград, Хаджиставрева буна, Любен Каравелов, Христо Ботев и Васил Левски учредяват Българския революционен централен комитет; Старозагорско въстание и Априлско въстание, организирано и ръководено от Стефан Стамболов, Иларион Драгостинов, Стоян Заимов, Георги Бенковски, Панайот Волов, Тодор Каблешков, Захари Стоянов и други;
• 1877-1878 - Руско-турска освободителна война;
• 19 февруари (3 март) 1878 - Санстефански мирен договор: възстановена е българската държава;
• 1878-1879 - Кресненско-Разложко въстание;
• 1903 - Илинденско-преображенско въстание, Солунски атентатори;
• 1912-1913 - Първа балканска война - съгласно Лондонският мирен договор са освободени от турско земите на запад от линията Мидия-Енос;
• 1913 - Цариградски договор след Междусъюзническата война, предшестван от геноцид над българите от Източна Тракия;
• 1915-1918 - Участие на България в Първата световна война в опит нацията да реализира българския идеал от възраждането - националното обединение;
• 1919 - на 27 ноември е подписан Ньойския договор, потвърден от Парижките договори;
• 1923 - ликвидирана е Османската империя и е призната независимостта на Турция след Гръцко-турска война (1919-1922);