Осмоза
 |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, оформление, препратки, енциклопедичен език. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Осмозата представлява спонтанно преминаване на водни молекули през пропусклива преграда от страната с по-високата им концентрация към страната с по-ниската им концентрация. Това постепенно води до изравняване на концентрацията на водните молекули от двете страни на преградата. Пример за действието на осмозата може да се даде със следната постановка: да си представим един съд, който е разделен по средата с полупропусклива мембрана, като от двете страни на тази мембрана имаме еднакви количества разтвори с различна концентрация; нека от едната страна това да е воден разтвор на глюкоза, а от другата страна на мембраната - чиста вода. Първоначално се забелязва еднаквото количество на двете течности в двете части на съда, разделен от полупропускливата мембрана. След известно време водните молекули започват да преминават от мястото си към разтвора на глюкоза, където концентрацията на водните молекули е по-ниска от тази в чистата вода. Това неизменно води до увеличаването на количеството от тази страна на мембраната, откъм която се намира глюкозата. Ако два разтвора са в осмотично равновесие, казваме, че са изотонични - например кръвната плазма е изотонична с 0,9 % разтвор на натриевия хлорид (0,9 % NaCl).
Осмозата има важно значение за клетките. Тя спада към така наречения пасивен транспорт на вещества през мембраната.
Осмозата също така има приложение в енергетиката. Има създадена осмотична централа в Норвегия.
