Осогово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Осогово.

Осоговска планина
Връх Руен през зимата
Връх Руен през зимата
Осогово (България)
Montanya.svg
Общи данни
Местоположение България (Област Кюстендил, Република Македония)
Част от Осоговско-Беласишка планинска редица
Най-висок връх Руен 2251,3 m
Осоговска планина в Общомедия

Хижа Осогово, разположена в подножието на туристическия маршрут към връх Руен
Параклис "Свети първоапостоли Петър и Павел", издигнат на 1640 м надморска височина

Осоговската планина или Осогово е планина в Западна България и Република Македония. Най-високата ѝ точка е връх Руен - 2251,3 метра, който се намира на границата между двете държави и е един от 100 национални туристически обекта. Най-високата точка на територията на Република Македония е Царев връх (на македонска литературна норма: Царев Врв) - 2085,4 м.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Осогово е най-северно разположената планина от Осоговско-Беласишката планинска група, както и най-високата планина от тази редица. Напреко на основното ѝ било, от югоизток на северозапад планината е поделена между България и Република Македония, като североизточната по-малка част остава на българска територия, а югозападната, по-голямата част — на македонска. Границата между двете държави върви от гранична пирамида № 76 (седловината Черната скала) до гранична пирамида № 96 (Велдбъждкия проход).

Границите на планината са следните: От Велдбъждкия проход (Деве баир, 1160 м) границата върви на изток по южната периферия на Каменишката котловина, преминава през прохода Вратца, който я отделя от планината Лисец и по южната периферия на Кюстендилската котловина доситига до река Струма при устието на десният ѝ река Елешница. От там границата продължава на юг по долината на река Елешница и по десният ѝ приток Речица и в изворната област на последната достига до държавната ни граница при седловината Черната скала (930 м), която я отделя от планината Влахина. От седловината се спуска по река Звегорска, при град Делчево достига до река Брегалница (ляв приток на Вардар) и се спуска по нея до устието на десният ѝ приток Злетовска река. От там границата продължава на север и северозапад по долината на Злетовска река, изкачва се по един нейн малък десен приток, при село Горни Стубел преминава през ниска седловина и по долината на река Бела вода се спуска до река Крива река (ляв приток на Пчиня, от басейна на Вардар). Изкачва се по долината на последната на изток-североизток до македонското село Узем и от там на североизток след 3 км достига до Велдбъждкия проход.

В тези си граници планината от югозапад на североизток има дължина от 67-68 км, а ширината ѝ е 32-34 км. В юзточната ѝ част са разположени хълмисто-ридовите историко-географски области Осоговия и Пиянец.

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Масивът Осогово се състои от плоски планински била с посока на простиране северозапад-югоизток и югозапад-североизток. При тяхното пресичане си издига най-високият ѝ връх Руен (2251,3 м). Други по-високи върхове са: Мали Руен (2229 м), Шапка (2188 м), Царев връх (2085 м), Църни камък (2069 м), Човека (2047 м), Кюнек (1925 м), Редки буки (1781 м). Планината има асиметричен профил — стръмен северен склон по дължината на Кюстендилкия разлом и полегат югоизточен към долината на река Елешница.

Геоложки строеж, полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

Като цяло планината е изградена от кристалинни скали (амфиболити, гнайси и шисти), в които е вместен мощен гранитов плутон. Пресича се от терциерни вулкански тела, а югоизточните ѝ склонове са покрити от седиментни скали (пясъчници, конгломерати и др.) със същата възраст. В тази връзка са и находищата на оловно-цинкови руди "Руен", "Лебница" и др.

Климат, води, почви[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на планината е преходноконтинентален, а по високите ѝ части типично планински. Цялата планина изцяло попада към Беломорския водосборен басейн. Североизточните и източните ѝ склонове принадлежат към басейна на река Струма (десните притоци Соволянска Бистрица, Новоселска река, Гращица, Елешница и др.), южните — към басейна на река Брегалница (десните притоци Звегорска, Каменица, Оризарска, Кочанска, Злетовска и др), а северните – към басейна на Крива река (левите притоци Бела вода и др.). Почвената покривка е представена главно от планинско-ливадни и тъмнокафяви горски почви.

Растителност и животински свят[редактиране | редактиране на кода]

Единственият резерват в планината е “Църна река”. Разположен е в горното течение на Църна река. Почти 97% от площта му е заета от иглолистни и смесени гори, които са слабо засегнати от антропогенна дейност. Особено ценни са чистите букови гори с единични екземпляри от други видове като бял бор, сибирска хвойна, черна елша, върба, явор и др. От тревните видове са разпространени светлика, лазаркиня, власатки, горски здравец,орлова папрат, горски зановец и много други. Срещат се много защитени от закона птици като осояд, червена каня, белоопашат мишелов,сокол скитник, скален орел, зеления и пъстър кълвач,дрозд и жълтоклюна алпийска гарга. Сред другите видове представители на животинското царство са видра, европейски вълк, рис, сухоземни костенурки, алпийски тритон, змия медянка, усойница, жаба дървесница и др. В реките виреят множество видове риби сред които са балкански щипок, горчивка, мряна и пъстърва. От 2007 г. планината Осогово е част от екологичната мрежа Натура 2000.

В планината има обширни иглолистни и широколистни гори. В Осогово се среща редкият вид алпийски тритон. Природните и условия позволяват развитието на целегодишен туризъм.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Изградени са много ски писти и хотели за зимен спорт, както и бунгала и туристически маршрути за летен отдих. Въздухът е изключително чист и благоприятен за хора с дихателни заболявания. В планината функционира и държавна белодробна болница. На българска територия са изградени 4 хижи: "Иглика", "Осогово", "Студен кладенец" и "Трете буки".

Селища[редактиране | редактиране на кода]

В планината, по нейните склонове и подножия, общо на българска и македонска територия са разположени 7 града и няколко десетки села. В България, в Област Кюстендил, в която попада българската част има 1 град Кюстендил и 33 села: Берсин, Богослов, Ваксево, Ветрен, Вратца, Грамаждано, Граница, Гърляно, Гюешево, Длъхчево-Сабляр, Друмохар, Еремия, Жиленци, Згурово, Илия, Кадровица, Каменичка Скакавица, Лелинци, Невестино, Неделкова Гращица, Ново село, Пелатиково, Раково, Рашка Гращица, Сажденик, Слокощица, Смоличано, Страдалово, Тишаново, Търсино, Църварица, Цървена ябълка и Чеканец.

На македонска територия са разположени 5 града Делчево, Кочани, Кратово, Крива паланка, Пробищип и много повече села от тези на българска територия.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

По северното подножие на планината, от ГКПП "Гюешево" до село Вратца, на протежение от 13,3 км преминава участък от първокласен път № 6 от Държавната пътна мрежа на България ГКПП "Гюешево" — СофияКарловоБургас.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Евгений Динчев, Петър Атанасов, Високите планини на Република Македония, Пътеводител, София, 1998.
  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 350. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
  • Николов, В., Йорданова, М. Планините в България, София, 1997, стр.120-125.
  • Румен Пенин. Природна география на България. Булвест 2000 С., 2007 г.стр. 194-199.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.