Осогово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Осоговска планина

Връх Руен през зимата
Най-висок връх Руен 2251,3 m
Местоположение
Осогово (България)
Montanya.svg
България
Планинска верига Осоговско-Беласишка планинска редица
Географски координати 42°09′29″ с. ш. 22°30′59″ и. д. / 42.158056° с. ш. 22.516389° и. д.
Хижа Осогово, разположена в подножието на туристическия маршрут към връх Руен
Параклис "Свети първоапостоли Петър и Павел", издигнат на 1640 м надморска височина

Осоговската планина или Осогово е планина в Западна България и Република Македония. Най-високата ѝ точка е връх Руен - 2251,3 метра, който се намира на границата между двете държави и е един от 100 национални туристически обекта. Най-високата точка на територията на Република Македония е Царев връх (на македонска литературна норма: Царев Врв) - 2085,4 м.

Географска характеристика[редактиране | edit source]

Географско положение, граници, големина[редактиране | edit source]

Осогово е най-северно разположената планина от Осоговско-Беласишката планинска група, както и най-високата планина от тази редица. Напреко на основното ѝ било, от югоизток на северозапад планината е поделена между България и Република Македония, като североизточната по-малка част остава на българска територия, а югозападната, по-голямата част — на македонска. Границата между двете държави върви от гранична пирамида № 76 (седловината Черната скала) до гранична пирамида № 96 (Велдбъждкия проход).

Границите на планината са следните: От Велдбъждкия проход (Деве баир, 1160 м) границата върви на изток по южната периферия на Каменишката котловина, преминава през прохода Вратца, който я отделя от планината Лисец и по южната периферия на Кюстендилската котловина доситига до река Струма при устието на десният ѝ река Елешница. От там границата продължава на юг по долината на река Елешница и по десният ѝ приток Речица и в изворната област на последната достига до държавната ни граница при седловината Черната скала (930 м), която я отделя от планината Влахина. От седловината се спуска по река Звегорска, при град Делчево достига до река Брегалница (ляв приток на Вардар) и се спуска по нея до устието на десният ѝ приток Злетовска река. От там границата продължава на север и северозапад по долината на Злетовска река, изкачва се по един нейн малък десен приток, при село Горни Стубел преминава през ниска седловина и по долината на река Бела вода се спуска до река Крива река (ляв приток на Пчиня, от басейна на Вардар). Изкачва се по долината на последната на изток-североизток до македонското село Узем и от там на североизток след 3 км достига до Велдбъждкия проход.

В тези си граници планината от югозапад на североизток има дължина от 67-68 км, а ширината ѝ е 32-34 км. В юзточната ѝ част са разположени хълмисто-ридовите историко-географски области Осоговия и Пиянец.

Релеф[редактиране | edit source]

Масивът Осогово се състои от плоски планински била с посока на простиране северозапад-югоизток и югозапад-североизток. При тяхното пресичане си издига най-високият ѝ връх Руен (2251,3 м). Други по-високи върхове са: Мали Руен (2229 м), Шапка (2188 м), Царев връх (2085 м), Църни камък (2069 м), Човека (2047 м), Кюнек (1925 м), Редки буки (1781 м). Планината има асиметричен профил — стръмен северен склон по дължината на Кюстендилкия разлом и полегат югоизточен към долината на река Елешница.

Геоложки строеж, полезни изкопаеми[редактиране | edit source]

Като цяло планината е изградена от кристалинни скали (амфиболити, гнайси и шисти), в които е вместен мощен гранитов плутон. Пресича се от терциерни вулкански тела, а югоизточните ѝ склонове са покрити от седиментни скали (пясъчници, конгломерати и др.) със същата възраст. В тази връзка са и находищата на оловно-цинкови руди "Руен", "Лебница" и др.

Климат, води, почви[редактиране | edit source]

Климатът на планината е преходноконтинентален, а по високите ѝ части типично планински. Цялата планина изцяло попада към Беломорския водосборен басейн. Североизточните и източните ѝ склонове принадлежат към басейна на река Струма (десните притоци Соволянска Бистрица, Новоселска река, Гращица, Елешница и др.), южните — към басейна на река Брегалница (десните притоци Звегорска, Каменица, Оризарска, Кочанска, Злетовска и др), а северните – към басейна на Крива река (левите притоци Бела вода и др.). Почвената покривка е представена главно от планинско-ливадни и тъмнокафяви горски почви.

Растителност и животински свят[редактиране | edit source]

Единственият резерват в планината е “Църна река”. Разположен е в горното течение на Църна река. Почти 97% от площта му е заета от иглолистни и смесени гори, които са слабо засегнати от антропогенна дейност. Особено ценни са чистите букови гори с единични екземпляри от други видове като бял бор, сибирска хвойна, черна елша, върба, явор и др. От тревните видове са разпространени светлика, лазаркиня, власатки, горски здравец,орлова папрат, горски зановец и много други. Срещат се много защитени от закона птици като осояд, червена каня, белоопашат мишелов,сокол скитник, скален орел, зеления и пъстър кълвач,дрозд и жълтоклюна алпийска гарга. Сред другите видове представители на животинското царство са видра, европейски вълк, рис, сухоземни костенурки, алпийски тритон, змия медянка, усойница, жаба дървесница и др. В реките виреят множество видове риби сред които са балкански щипок, горчивка, мряна и пъстърва. От 2007 г. планината Осогово е част от екологичната мрежа Натура 2000.

В планината има обширни иглолистни и широколистни гори. В Осогово се среща редкият вид алпийски тритон. Природните и условия позволяват развитието на целегодишен туризъм.

Туризъм[редактиране | edit source]

Изградени са много ски писти и хотели за зимен спорт, както и бунгала и туристически маршрути за летен отдих. Въздухът е изключително чист и благоприятен за хора с дихателни заболявания. В планината функционира и държавна белодробна болница. На българска територия са изградени 4 хижи: "Иглика", "Осогово", "Студен кладенец" и "Трете буки".

Селища[редактиране | edit source]

В планината, по нейните склонове и подножия, общо на българска и македонска територия са разположени 7 града и няколко десетки села. В България, в Област Кюстендил, в която попада българската част има 1 град Кюстендил и 33 села: Берсин, Богослов, Ваксево, Ветрен, Вратца, Грамаждано, Граница, Гърляно, Гюешево, Длъхчево-Сабляр, Друмохар, Еремия, Жиленци, Згурово, Илия, Кадровица, Каменичка Скакавица, Лелинци, Невестино, Неделкова Гращица, Ново село, Пелатиково, Раково, Рашка Гращица, Сажденик, Слокощица, Смоличано, Страдалово, Тишаново, Търсино, Църварица, Цървена ябълка и Чеканец.

На македонска територия са разположени 5 града Делчево, Кочани, Кратово, Крива паланка, Пробищип и много повече села от тези на българска територия.

Транспорт[редактиране | edit source]

По северното подножие на планината, от ГКПП "Гюешево" до село Вратца, на протежение от 13,3 км преминава участък от първокласен път № 6 от Държавната пътна мрежа на България ГКПП "Гюешево" — СофияКарловоБургас.

Вижте още[редактиране | edit source]

Топографска карта[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • Евгений Динчев, Петър Атанасов, Високите планини на Република Македония, Пътеводител, София, 1998.
  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 350. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
  • Николов, В., Йорданова, М. Планините в България, София, 1997, стр.120-125.
  • Румен Пенин. Природна география на България. Булвест 2000 С., 2007 г.стр. 194-199.

Външни препратки[редактиране | edit source]


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.