Островът на доктор Моро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Островът на доктор Моро.

Островът на доктор Моро
The Island of Dr. Moreau
IslandOfDrMoreau.JPG
Корица на първото издание на книгата от 1896 г.
Оригинален език английски
Автор Хърбърт Уелс
Първо издание 1896 г.
Обединеното кралство
Жанрове Научна фантастика
Ужаси
Вид Роман
Страници 141 стр.

Издателство в БГ „Георги Бакалов“, Варна (1984)*
Преводач Анелия Ерменкова
ISBN ISBN 431-5657–66–84

бележки
Островът на доктор Моро в Общомедия

Островът на доктор Моро (на английски: The Island of Dr. Moreau) е научнофантастичен роман на английския писател Хърбърт Уелс, излязъл на книжния пазар през 1896 г.

Книгата предава историята но корабокрушенец, който попада на остров обитаван от човекоподобни животни (Зверохора), дело на ученият д-р Моро. Съществата имат определен закон, даден им от доктора, към който се отнасят като към Бог.

Романът има няколко екранизации на големия екран.

Синопсис[редактиране | edit source]

На 1 февруари 1887 г. корабът „Лейди Вейн” потъва в Тихия океан. Единственият оцелял Едуард Прендик е спасен от шхуната „Ипекакуана“, която превозва различни животни, собственост на биолога Монгомъри, към отдалечен остров. Помощник на Монгомъри е едно същество, на име Млинг, в което корабокрушенеца намира нещо чудовищно.

Прендик е изхвърлен от шхуната и приет с неохота на острова от Монгомъри и доктор Моро. Ученият започва да прави вивисекция на една пума, зад каменната ограда на своята лаборатория. Подразнен от жалните виения на опериращото се животно, Прендик прави разходка около острова и открива, че цялото място е пълно със същества, кръстоска между човек и животно - Зверохора, които го преследват в нощта.

На сутринта Прендик вижда, че Моро прави вивисекция на човешко същество. Гостът избягва и се скрива в джунглата. Там, гладен и отчаян, той потърсва помощ от Зверохората. Те го отвеждат в леговището си, където Моро и Монгомъри устройват капан на беглеца. Двамата убеждават Прендик, че не му желаят злото и да се върне при тях.

Моро обяснява на уплашеният мъж, че чрез вивисекция създава от животните получовеци. След което ги обучава да говорят, мислят и на някаква нравственост. Животинското обаче винаги се завръща в Зверохората и те се отдалечават от Създателя си, устройвайки свое собствено странно общество.

Прендик постепенно свиква с обкръжаващата го среда. Един ден, заедно с Монгомъри, виждат няколко разкъсани заека. Уведомяват Моро и той свиква всички Зверохора, като им казва, че са нарушили една от заповедите: „да не се яде месо“ и виновникът трябва да бъде наказан. Уплашен от последствията, Леопардочовека побягва. Заловен е и убит от Прендик.

След време пумата на Моро избягва. Ученият и Монгомъри се втурват да я търсят. Помощникът се завръща с Млинг, нападнати от двама Зверочовеци, които се е наложило да убият, за да се измъкнат. По-далеч в острова, те намират мъртвия Моро и избягалата пума. Пренасят тялото на учения с помощта на няколко Зверохора и унищожават лабораторията. Монгомъри, освободен от задълженията си, се отдава на алкохолната си страст. Приканва Зверохората да пият с него. Пияният мъж умира, разкъсан от създанията на Моро.

Внезапен пожар проваля бягството на Прендик от острава. С помощта на револвер в ръката и самоувереност, придържайки се към проповядване на закона на мъртвия Моро, оцелелият мъж успява да подчини донякъде Зверохората. През следващите месеци Прендик наблюдава как очовечените зверове бавно започват да възвръщат старите си навици. Зварохората придобиват постепенно предишните си форма - странна кръстоска между два животински вида. С тези промени те забравят закона и ставата смъртоносно опасни.

Корабокрушенецът се опитва да построи плавателен съд, за да се измъкне от острова, но саловете са оказват ненадеждни. Един ден на брега е изтласкан малък кораб, в който Прендик разпознава шхуната, с която са пристигнали. На борда всички са мъртви. Чрез кораба той напуска острова. Спасен е от един бриг, след няколко дни.

Прендик се връща в Лондон, където заживява в страх от хората. Представя си, че някои от тях ще се превърнат в Зверохора и ще го нападнат. Премества се в отдалечена местност, където потъва в самота.

Край на разкриващата сюжета част.

Идейна концептуалност[редактиране | edit source]

Концептуално в тази научнофантастична история могат да се откроят двете водещи идеи на Уелс. Първата се отнася за опитите на човека да си играе на Бог и последиците от това. Втората идея, която се откроява от прочита е тази за природата (животинското) у всеки човек, което може да надделее при определено стечение на обстоятелствата и в определени моменти от развитието. Освен това в обществото винаги е имало и има малцинство от ‘зверове’, които не могат да бъдат променени, независимо от усилията под формата на социални експерименти на някои членове на това общество да създадат идеалния свят под формата на утопия, който винаги ще си остане една теоретична конструкта на ниво социален експеримент.

История на произведението[редактиране | edit source]

"Островът на доктор Моро" е вторият роман на Уелс след дебютния му - "Машината на времето". Жанрово и идейно е и своебразно продължение на първия, но наопаки е обърнат към историята, а не към футурологията с "края на историята".

През 1887 г. Хърбърт Уелс прочита "Държавата" на Платон, която става крайъгълен камък в неговото символ-верую за обществото. Става член и на Фабианското общество, което му помага да развие своите идеи за социализма и завинаги да изкорени от светогледа си плевелите на утопизма.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]