Змийски остров (Украйна)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Остров Змийски)
Змийски остров
Острів Зміїний
Снимка на острова от 2008 г.
Карта
Страна Украйна
Адм. единицаОдеска област
АкваторияЧерно море
Площ0,17 km²
Население50 души
294 души/km²
Най-висока точка41 m н.в.
Часова зонаUTC+2
Змийски остров в Общомедия

Остров Змийски (на украински: Острів Зміїний; на румънски: Insula Șerpilor; на руски: Остров Змеиный; на старогръцки: Λευκός, Лефкос – Бял) е остров на Украйна в Черно море, намиращ се в Одеска област, Килийски район.

Намира се близо до Дунавската делта на 12 морски мили от румънския бряг.

Висок е 41 м и се показва като бяла скала от морето. Има диаметър от около 600 м, площ от 17 хектара и брегова дължина от 4 км. Бил е до неотдавна затворен военен обект и няма много сведения за него. След Втората световна война там е построен 23 м висок морски фар. Там има 2 пристанища за големи и средни кораби и украински граничен пункт. За съветския флот там са поставени радарни станции, ракетни площадки и лагери за боеприпаси и горива.

През древността островът е обитаван само от морски птици и змии. Гърците го нарекли Левке (Leuke = бял), понеже отдалече прилича на белия варовик на Добруджа. По време на турското владение гърците нарекли острова Fidonisi (на гръцки: „Змийски остров“).

За острова разказва през 2 век гръцкият историк Флавий Филострат в неговата Heroica.

В гръцката митология островът наричан Остров на щастливите, където измъчените души намират вечното си спокойствие. Най-прочутата душа е на Ахил, който получил там последното си място от Посейдон и царувал след смъртта си.

Гърците му построили храм и паметник. Гръцки моряци спирали на острова и поставяли жертвоприношения като обици и съдове. Находките се намират в музей в Одеса.

До 1948 г. островът принадлежи на Румъния. На 23 май 1948 г. чрез протокол, подписан от румънската външна министърка Ана Паукер, e предоставен на Съветския съюз.

Змийският остров се свързва с хипотеза за митологичния континент Атлантида[1][2].

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Hannes Hofbauer, Viorel Roman: Bukowina, Bessarabien, Moldawien – Vergessenes Land zwischen Westeuropa, Russland und der Türkei. Promedia, Wien 1993, 1997, ISBN 3-900478-71-6

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]