Отвличане от извънземни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Предполагаемото необичайно явление се случва през нощта на изолирани места

Отвличане от извънземни е термин, описващ „субективно реални спомени за тайното отвеждане на някого против волята му от представители на извънземна цивилизация и подлагането му както на физически, така и психически процедури“. В повечето от случаите се извършва медицински преглед, в който се набляга на репродуктивната система на отвлечения. Някои твърдят, че са били предупредени за опасностите, грозящи околната среда, включително и опасността от ядрени оръжия. Докато повечето описват преживяването като „плашещо“, други описват срещата с непознатите като „приятна“.

Отвличания от извънземни раси са предмет на конспиративни теории и научнофантастични сюжетни линии (напр. Досиетата Х), които включват множество спекули, касаещи мотивацията за потайност, имплантацията на извънземни чипове и още други. Ако такъв феномен наистина съществува, то най-вероятно приложение намира стелт технологията.

Общ преглед[редактиране | edit source]

CUFOS Определение за похитен от извънземни[1]
Лицето трябва да бъде взето:
  • Против своята воля
  • От земното обкръжение
  • От нечовешко същество.
Извънземните отвеждат лицето на:
  • Затворено място
  • Място, от което не се вижда земната повърхност
  • Извънземен космически кораб.
На това място отвлеченото лице:
  • Бива подложено на преглед
  • Комуникира вербално или телепатично
  • Или и двете.
Преживяното може да бъде спомнено:
  • Съзнателно
  • Чрез способи на фокусирана концентрация (хипноза).

Преобладаваща част от учените, макар и колебливо, отхвърлят твърденията, които гласят, че феноменът буквално се случва. Причина за съмненията от страна на академиците е, че много, очевидно стабилни лица, съобщили за тяхното похищение, вярват в случилото им се. В официалния вестник на Харвардския университет през 1992 г. е публикувана статия за проучване, проведено от д-р Джон Едуард Мак, който изследва над 800 човека, „прекарвайки безброй часове в терапевтични сеанси с всеки поотделно, за да открие, че това, което го тревожи е „обикновеността“ на групата хора — собственик на ресторант, няколко секретари, надзирател, студенти, университетски администратор и няколко домакини“. „Повечето от тях не се опитват да заблуждават, не лъжат, не драматизират, нито пък имат психични отклонения“, твърди още той.[2] Докато психопатологията посочва няколко изолирани случая, Станли Крипнър, психолог по професия, поддържа твърдението, че „изводи от тестове и медицински проучвания показват случаите на отвличания да не се различават много един от друг“.[3] Други експерти, сред които са Дейвид Готлиб, Джон Уилсън и Рима Лейбоу, последвали твърдението за равносилността на разума измежду похитените, казват, че няма съществена разлика в менталното здраве на всеки един от тях.[4]

Някои случаи на похищения са прекалено детайлизирани. В наши дни се развива цяла субкултура, съдържаща митове, описващи причините за действията на съществата отвъд планетата Земя, към която се присъединяват много хора. Различните извънземни (Сивите, Влечугоподобните и Скандинавски тип) имат различни роли, произход и мотивация. Претендиращите да са били похитени невинаги успяват да си обяснят станалото, но по-заинтересованите обясняват липсата на осведоменост за отвличане от извънземни в резултат на прикриване на информация от страна на правителствен или по-общо – екстратерестриален интерес.

История[редактиране | edit source]

Освен случая на Барни и Бети Хил от 1961 г., четири години по-рано добива популярност и бразилски фермер, натъкнал се на кръгъл (или яйцевиден) неидентифициран летящ обект с червени светлини отпред и въртящ се купол. Космическият кораб започнал да се приземява, удължавайки трите си „крака“. Тогава Антонио Боас прави опит да избяга. Отначало се качва на своя трактор, но след известно разстояние двигателят отказва и бразилецът решава да продължи пеша. Последван от неуспешен опит, Боас се среща с 1,5-метров хуманоид от женски пол, с когото по-късно осъществява полов акт, след който е отведен на обиколка из космоса.[5]

Въпреки тези два случая да са смятани за най-ранните от такова естество, скептик на име Питър Роджърсън отблелязва това отстояние за невярно: според него похищенията на Хил и Боас са първите „канонически“ случаи на отвличания, установяващи пример, който би могъл да бъде полезен след време с цел допринасяне за научни изследвания. В допълнение, Роджърсън също отбелязва, че подобни случаи има поне от 1954 г., а „нарастването броя на такива разкази е далеч по-заплетена афера от изцяло непредразположената (термин, за пръв път използван в проучване на фолклориста Томас Булард) официална история, в която трябва да вярваме“. Друго негово убеждение гласи, че съществуват случаи на абдукция, отчетени през 80-те и 90-те, които не се срещат често във фолклора или фантастиката.

Палео-абдукции[редактиране | edit source]

Докато терминът „отвличане от извънземни“ не бил взет под внимание до 60-те, има няколко разказа на похитени десетилетия по-рано. Джеръми Кларк, изследовател, нарича за пръв път случаите „палео-абдукции“.

  • През 1896 г. в издание на Daily Mail, предназначено за Стоктън, Калифорния, е уповестено за опит за отвличане на двама души –— полковник Х. Г. Шоу и негов приятел, но този опит се оказва неуспешен.[6]
  • През 1955 г. в книга на Харолд Т. Уилкинс Flying saucers uncensored е публикуванa информация за Карл Хунрат и Уилбър Уилкинсън, които комуникирали с извънземни, като и двамата в последствие изчезват поради неясни обстоятелсва.

Контактьори[редактиране | edit source]

Контактьори се наричат хората, успели да осъществят контакт с извънземни. Разказите на контактьори се различават до голяма степен от тези на отвлечените. Така например, свързалите се с неземни същества извличат ползи от преживяването, а похитените рядко откриват такива.

Разказ на отвлечения[редактиране | edit source]

Въпреки детайлите около разказите да варират, самите разкази включват следните събития:

1. Хващане. Лицето бива отвлечено от заобикалящата го среда и качено в НЛО.

2. Преглед и процедури. Насилствени физически и психически процедури, тестове или сексуални действия.

3. Разговор. Похитителите водят разговор с похитения или го насочват към конкретен човек по една или друга причина.

4. Обиколка. Похитеният е отведен на „космическа разходка“ на борда на извънземния кораб.

5. Загуба на време. Много често преживелите отвличането забравят бързо голямата част от станалото в резултат на страх, медицинска интервенция или и двете.

6. Връщане. Следва връщане на земята, често на място, различно от точката на отвличане, като отвлечения може да има рани или дрехите му да са разпокъсани.

7. Теофания. В резултат на случилото се похитените може да имат силно чувство на любов или чувство за единство с Бог или вселената. Не е ясно дали чувството е породено от метафизична промяна, Стокхолмски синдром или предварителна медицинска намеса.

8. Последствия. Превъзмогване на физическите, психическите и социалните ефекти.

По-забележителни случаи[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Марк Рьодигер (Mark Rodeghier). "Who is an Abductee? A Set of Selection Criteria for Abductees." In: Pritchard, Andrea & Pritchard, David E. & Mack, John E. & Kasey, Pam & Yapp, Claudia. Alien Discussions: Proceedings of the Abduction Study Conference. Cambridge: North Cambridge Press, 1994, стр. 22
  2. Дийн Лорд (Deane Lord), Харвард Газет
  3. Е. Кардена, С. Крипнър (2000). Varieties of Anomalous Experience. Washington, DC: American Psychological Association, стр. 268
  4. Патрик Хюйг (Patrick Huyghe). The dark side
  5. Случаят на Антонио Боас
  6. Опит за отвличане
WP-TranslationProject TwoFlags.svgТази статия включва текст, преведен от статията „Alien abduction“ в Уикипедия на английски (автори).