Откровение на Йоан
| Книгите на Новия завет |
 |
| Евангелия |
| Матей · Марко · Лука · Йоан |
| Деяния |
| Деяния на светите апостоли |
| Послания |
| Римляните 1 Коринтяните · 2 Коринтяните Галатите · Ефесяните Филипяните · Колосяните 1 Солунците · 2 Солунците 1 Томофей · 2 Томофей Тит · Филимон Евреите · Яков 1 Петър · 2 Петър 1 Йоан · 2 Йоан · 3 Йоан Юда |
| Апокалипсис |
| Откровение на Йоан |
| Библейски ръкописи |
Откровението на Йоан, Откровение на свети Йоан Богослов (синодален превод) или още Апокалипсис (от гръцки αποκάλυψις: „разбулване“, „разкриване“, „откровение“) е заглавието на последната книга от Библията. Книгата е разделена през средновековието на 22 глави и е единствената пророческа книга на Новия завет.
И до днес книгата е загадка за много теолози и учени, изкушени от думите: „Тук е мъдростта. Който има ум, нека пресметне…“ (Откровение на св. Йоана, 13:18)
Съдържание |
Автор [редактиране]
Авторът нарича себе си Йоан и докладва в първата глава на книгата, че е "слуга" на Иисус Христос и заточеник на о-в Патмос. Ранната църква (в това число Юстин Мъченик, Тертулиан, Ириней Лионски, Иполит Римски и Климент Александрийски) приема с изключение на източната църква, че това е апостол Йоан. Понастоящем мненията за личността на автора са разделени.
Датировка [редактиране]
Според свидетелството на ранните християнски писатели, Откровението е написано по времето на царуването на римския император Домициан (81-96 г.). Викторинус (починал 303 г.) казва, че Йоан е получил своето Откровение, когато е бил заточен от Домициан на о-в Патмос, осъден на работа в мините. Евсевий Кесарийски (починал 340 г.) докладва също за заточението на Йоан от Домициан, но също и за освобождението на затворниците от Нерва (96-98 г.), вследствие на което Йоан се завръща в Ефес. Затова може да се приеме, че книгата е написана около 96 г.
Структура и съдържание [редактиране]
Хиастична/Паралелна структура на книгата „Откровение“ според Kenneth A. Strand[1]:
- Пролог (Гл. 1:1-10а)
- I-во видение (Гл. 1:10б-3:22 - „борещата се църква“) - седемте църкви (църквата на земята)
- II-ро видение (Гл. 4:1-8:1 - Божието дело на спасение) - седемте печата
- III-то видение (Гл. 8:2-11:18 - седемте тръби) и IV-то видение (Гл. 11:19-14:20 - сатанински сили се борят срещу Бог и неговите светии) - Мотив „Изход“/„Падането на Вавилон“
- V-то видение (Гл. 15:1-16:17 - седемте последни язви) и VI-то видение (Гл. 16:18-18:24 - Бог съди сатанинските сили) - Мотив „Изход“/„Падането на Вавилон“
- VII-мо видение (Гл. 19:1-21:4) - Божия последен съд (Второто идване на Исус Христос, 1000 години, Съдът на белия престол)
- II-ро видение (Гл. 4:1-8:1 - Божието дело на спасение) - седемте печата
- VIII-мо видение (Гл. 21:5-22:5) - „победоносната църква“ (Новото небе и новата земя, светия град Ерусалим)
- Епилог (Гл. 22:6-21)
Тълкувание [редактиране]
Източници [редактиране]
- Агоп Тахмисян, Библейски Апокалипсис: Съдба на земята. Изд. Мария Тахмисян М7, София, 2004 г. - ISBN 954-915-191-3
Вижте също [редактиране]
Бележки [редактиране]
- ↑ Frank B. Holbrook [Hrsg.], Symposium über die Offenbarung: Einführende und exegetische Studien. Bd. 1. Silver Spring: Biblisches Forschungsinstitut der Generalkonferenz der Siebenten-Tags-Adventisten, 1992, S. 31-32
Външни препратки [редактиране]
- Откровение на св. Иоана Богослова (православно издание)
- Откровение на апостол Йоан (протестантско издание от 1940 г., www.bibleserver.com)
- Откровението на Йоан Богослов (www.bgbible.com) - Въведение и коментар на книгата
- Откровение на Йоан (за библейските книги)
- Кратък коментар на стихове от книгата Откровение от адвентиска гледна точка (www.bgbible.sdabg.net)
- Изследване на книгата Откровение на п-р Дуайт Нелсън
