Откровение на Йоан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йоан получава своите видения на о-в Патмос (картина на олтар) от Ханс Мемлинг

Откровението на Йоан, Откровение на свети Йоан Богослов (синодален превод) или още Апокалипсис (от гръцки: αποκάλυψις, apokalypsis - „откриване“, „разбулване“, „разкриване“, „откровение“) е заглавието на последната книга от Библията. Книгата е разделена през Средновековието на 22 глави и е единствената пророческа книга на Новия завет.

Книгата дълги години е била загадка за много теолози и учени, християни, специалисти по религиознание и любители изследователи, като днес най-общо се смята, че след като пророчеството в нея за отново основаване на еврейска държава (основаване на Израел) става реалност през средата на 20 век, описаното скоро предстои или дори вече се случва по един или друг начин.

Автор[редактиране | edit source]

Авторът нарича себе си Йоан [1] и докладва в първата глава на книгата, че е "слуга" на Иисус Христос и заточеник на о-в Патмос, където получава първото си видение [2]. Ранната църква (в това число Юстин Мъченик, Тертулиан, Ириней Лионски, Иполит Римски и Климент Александрийски) приема с изключение на източната църква, че това е апостол Йоан. Понастоящем мненията за личността на автора са разделени.

Датировка[редактиране | edit source]

Според свидетелството на ранните християнски писатели, Откровението е написано по времето на царуването на римския император Домициан (81-96 г.). Викторинус (починал 303 г.) казва, че Йоан е получил своето Откровение, когато е бил заточен от Домициан на о-в Патмос, осъден на работа в мините. Евсевий Кесарийски (починал 340 г.) докладва също за заточението на Йоан от Домициан, но също и за освобождението на затворниците от Нерва (96-98 г.), вследствие на което Йоан се завръща в Ефес. Затова може да се приеме, че книгата е написана около 96 г.

Структура и съдържание[редактиране | edit source]

Хиастична/Паралелна структура на книгата „Откровение“ според Кенет Странд [3]:

  • Пролог (Гл. 1:1-10а)
  • I-во видение (Гл. 1:10б-3:22 - „борещата се църква“) - седемте църкви (църквата на земята)
    • II-ро видение (Гл. 4:1-8:1 - Божието дело на спасение) - седемте печата
      • III-то видение (Гл. 8:2-11:18 - седемте тръби) и IV-то видение (Гл. 11:19-14:20 - сатанински сили се борят срещу Бог и неговите светии) - Мотив „Изход“/„Падането на Вавилон“
      • V-то видение (Гл. 15:1-16:17 - седемте последни язви) и VI-то видение (Гл. 16:18-18:24 - Бог съди сатанинските сили) - Мотив „Изход“/„Падането на Вавилон“
    • VII-мо видение (Гл. 19:1-21:4) - Божия последен съд (Второто идване на Исус Христос, 1000 години, Съдът на белия престол)
  • VIII-мо видение (Гл. 21:5-22:5) - „победоносната църква“ (Новото небе и новата земя, светия град Ерусалим)
  • Епилог (Гл. 22:6-21)

Тълкувание[редактиране | edit source]

Това тълкувание е базирано на паралели между случилото се, както е описано в Стария завет, и онова което предстои според видяното от пророк Йоан

Разпъвайки за основно платно една картина приготвена от древността, Откровението явява пред широко отворените ни от изумление очи „онова, което има да стане скоро“ (Откр.1:1) в идещия Господен Ден (Откр.1:10); [новата пророческа картина е взаимствана от опитността на старозаветния Израил (виж Псалм 105; Неемия 9гл.)].

Четката не пропуска запечатването, за избавление от смъртта, върху домовете на 12-те племена на Израилтяните при Пасхата, чрез поставянето на белега божи (Откр.7гл.). Небесният художник продължава умело (през ангелите с тръбите) по пътя на напредващата библейска сюжетност и напрежение от действието, което е едно бъдещо обещано възмездие за изстрадалите християни, довеждайки ни до алюзия със следващите преживявания на Израил, но и на света като цяло – последващата голяма язва (Откр.8:7), горчивината на водите (Откр.8:10,11); на платното отново излизат нападенията на неприятелските народи – сравнени с жилещи и причиняващи мъчителни болки скорпиони, изпълзели от дълбините на пустинята-бездна, царството на Сатана (Откр.9:1-12); тук е тъжната картина на фаталното срастване и привързаност на израилтяните с/към бездушните идоли - една зависимост и грях, поради които изведените от Египет юдеи обикаляли до оня „час и ден, и месец, и година" - определените 40 години, докато измрели в пустинята (Откр.9:13-21); (1Кор.10:5). Светата ръка отново рисува водителството на Израил чрез Свидетелят на Откровението, предал на Израил за бъдещото спасение. Тук е и сцената на изпита на Израил чрез свидетелството на Двамата Свидетели (Откр.11гл.) Четката с небесен финес възкресява пред очите ни гневът на червения змей с/у обещаното Дете-Семе (Мойсей, образ на Христос), неуспехът на Левиатан (чудовището, крокодила) да изяде бебето Мойсей (символ на победата на Христос над дявола), преследването на Жената в пустинята (Откр.12-та гл.), успехът на змея над родените в Египет израилтяни, но не и над „останалите от нейното потомство" – децата на Израил, които понесли ковчега на завета и думите на Свидетелството напред по пътя към Обещаната земя. Щрих след щрих умело извеждат пред погледа ни един нов съюзът м/у езическия цар Валак и лъжливия пророк Валаам (по аналогия със старозаветните предания), но този път между змея и Антихриста (който е и псевдомесия) подмамили Израил, а в Откровение и и хората на Земята към поклонение пред идола-образ, който в Стария завет е при Ваалфегор (Откр.13-та гл.);(Числа 25гл.); в картината отново се появяват верните мъже израилтяни и християни, събрани около Мойсей (и Исус Навин), готови да навлязат в святата земя (Откр.14-та гл.);(Ис.Нав.3гл.). Тук е потомството на Израил, застанало победоносно оттатък Йордан, в Обещаната Земя, около Исус Навин, пеещо песента на победата – Песента на Мойсей и на Агнето (Откр.15-та гл.);(Ис.Нав.4гл.). И точно тук – идва картината на Откр.16-та гл. - 7-те язви. Логично – описаното в нея би трябвало да е отражение на старозаветната история с падането на посветения като обречен за всеизгаряне с огън пред Бога езически град Ерихон (Ис.Нав.6гл.)(съответстващо на тръбенето на 7-те тръби в Откр.8-ма до 11-та гл. и на някои от 10-те египетски язви). Художникът на Откровението ще продължи с едно вмъкване-напомняне за историята за вавилонската дреха и смущението на племената поради Ахан (Ис.Нав.7гл.) - когото израилтяните по- късно убили и изгорили тялото му в огън (Откр.17гл.). В следващата глава (Откр.18гл.) ще ни бъде припомнено за съдбовния жребий, който Исус Навин направил сред Израил за да бъде очистен стана преди решителната битка (Ис.Нав.7гл.). Историята за поражението на коалицията (наричана често "северната конфедерация") от неприятелски войски пред Израил – ще бъде пред очите ни в победата на "Царя на царете и Господ на господарите" (Откр.19гл.);(Ис.Нав.8÷13гл.); образността как врагът е "вързан" в бездната, а Израил безопасно владее Земята и как Бог от Своя Престол съди племената ще е темата на Откр.20гл. Накрая, всичко ще приключи с картината-идилия на Божия Дом – Едем, където Бог и Човек са отново заедно изпълнявайки пророчествата за заветното събиране на всичките народи на планината Сион в Новия Храм - "ново Небе и нова Земя" (Откр.21,22гл.).

Разбира се, това е само основното платно, в/у което ще бъдат насложени детайли от пророчества в книгите на големите пророци (Исая, Еремия, Езекиил и Данаил) и много други миниатюри от почти всички книги на Светото Писание.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Откровение 1:1, 4, 9; 22:8
  2. Откровение 1:9; 4:1–2
  3. Kenneth A. Strand, Andrews University, Chiastic Structure and some Motifs in the Book of Revelation, вж още Frank B. Holbrook [Hrsg.], Symposium über die Offenbarung: Einführende und exegetische Studien. Bd. 1. Silver Spring: Biblisches Forschungsinstitut der Generalkonferenz der Siebenten-Tags-Adventisten, 1992, S. 31-32

Източници[редактиране | edit source]

  • Агоп Тахмисян, Библейски Апокалипсис: Съдба на земята. Изд. Мария Тахмисян М7, София, 2004 г. - ISBN 954-915-191-3
  • Красимир Карев, Лично тълкувание на книгата "Откровение". (публикувано на karev.blog.bg)

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]