Отношения между Русия и ЕС

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
  Европейски съюз  Русия

Основната практическа задача пред ЕС и Русия е да постигнат единно виждане за стратегическите изменения на техните отношения. Към началото на 21 век, двете страни поддържат двустранните си връзки в условия на „стратегическо несъответствие“. Причината е в противоречието между изискванията, поставяни от ЕС на Русия, и очаквания ограничен краен резултат за двустранните отношения и руските интереси. Така например, в Общата стратегия на ЕС за Русия от 1999 г. се изисква “пълна трансформация на Русия”, “сездаване на първо място на действаща пазарна икономика”, “върховенство на закона като предварително условие”, “изграждане на гражданско общество във всички сфери” и редица други предписания, които са характерни за отношението на ЕС към страни кандидатки за членство в Европа [1].

Средносрочна стратегия на Русия[редактиране | edit source]

В руската Средносрочна стратегия за развитие на отношенията между Руската федерация и ЕС в периода 2000-2010 г. се казва: “Като световна сила, разположена на два континента, Русия трябва да запази своята свобода да определя и осъществява своята вътрешна и външна политика, своя статут и преимущества на евро-азиатска държава и най-голяма страна от ОНД, както и независимостта на своите позиции и дейност в международните организации”.

Руската стратегия подчертава правото на Русия да закриля определени сектори на икономиката, като внушава, че това ще бъде правено даже ако то противоречи на условията на Споразумението за партньорство и сътрудничество между Русия и ЕС или спъва преговорите за присъединяване на Русия към Световната търговска организация. Тази постановка е потвърдена от постъпките на руската страна при спора между ЕС и Русия в периода 2003-2004 г. по въпроса за дотиране от руската държава на вътрешните цени на петрола, в противоречие на изискванията на Световната търговска организация.

Аназилът на Средносрочната стратегия покава, че основният стремеж на Русия в отношенията си с ЕС е да осигури националните си интереси [1]. В нея отсъства позоваване на споделени демократични ценности, което пък е изрично условие на ЕС за засилено взаимодействие с Русия. Обобщавайки Общата стратегия на ЕС за Русия и на Средносрочната руска стратегия за отношенията с ЕС, експерти посочват, че те отразяват различни концепции. ЕС поставя акцент върху демократичните ценности и необходимост от преобразяване на Русия, докато руският документ подчертава националните интереси и суверенитет.

Възраждащата се стратегия на Русия да възвърне регионалната си хегемония, основавща се на според нея „легитимни“ интереси като голяма международна сила, ще доведе до отневането на легитимно право на страните от черноморския регион да се развиват като независими, нормални и суверенни демократични общества, които да упражняват правото си на избор и да отстрани бившите съветски общества от пътя им към европейската и евроатлантическата интеграция като суверенни демократични държави. Това от своя страна ще доведе до конфронтация с интереситет на ЕС в региона.[2]

Позиция на ЕС[редактиране | edit source]

Независимо от концептуалните различия, сътрудничеството в някои области има по принцип перспектива [1], например т.нар. Диалог по въпросите с енергетиката.

Тласък на диалога и сътрудничеството между ЕС и Русия в сферата на международната политика и сигурност беше даден на Срещата на върха Русия – ЕС в Москва в края на 2000 г. Сравнително добре двете страни координират позицията си по отношение на Близкия Изток и Балканите [1]. ЕС и Русия са ключови партньори в Четворката, а руската страна направи символична стъпка с предложението си да включи 5 нови представители в политическа мисия на ЕС в Босна и Херцеговина.

Съгласно решения на Европейския съвет от Ница (2000 г.) европейските институции работят по прецедури за ефективно включване на Русия в мисии за управление на кризи, но все още не са конкретизирани общи положения за започване на диалог с Русия в случай на възникваща криза и за възможност Русия да бъде поканена да участва в операция на ЕС. През 2001-2002 г. Министерството на отбраната и Министерството на извънредните работи в Русия представиха в Брюксел предложения за съвместно планиране и възможно създаване на многостранни операции за поддържане на мира, но ЕС все още се въздържа да формулира ответна позиция.

Борба срещу тероризма[редактиране | edit source]

Сътрудничеството между Русия и ЕС в борбата срещу тероризма се характеризира с редица съвпадащи политически подходи (за централна роля на ООН, връзка между тероризъм и организирана престъпност, необходимост от обмен на разузнавателна информация за съмнителни сделки) и недотам резултатно оперативно сътрудничество.

Военно–техническа област, сигурност и отбрана[редактиране | edit source]

Във военно-техническата област по принцип има перспективи [1] ЕС да прибегне до руски стратегически въздушен транспорт при операции за управление на международни кризи.

През 2001 г. руски правителствени експерти изготвиха оценка, че “политиката на ЕС в областта на сигурността и отбраната е в етап на формиране”. Това предпазливо становище е в основата на продължаваща и днес “изчаквателна позиция” на Русия към капацитета на европейската политика за сигурност и отбрана [1].

Смесената политика на отношенията ЕС-Русия отразява наличие на взаимен интерес от сътрудничество [1], включително със стратегически измерения, но и липса на визия за това, как Русия да бъде привлечена за трайно сътрудничество [1] върху платформата на европейски и атлантически ценности и стандарти, без да се накърнят самочувствието ѝ на световна сила и конкретни нейни интереси на регионален фактор.

През февруари 2004 г. Европейската комисия публикува резултатите от преглед на отношенията си с Русия, предназначен да спомогне за разработване на по–единен и по–ефективен подход [1]. ЕС заяви, че възнамерява да ангажира Русия в изграждане на “истинско стратегическо партньорство, като се изработи стратегия, съобразена с проблемите.”

Стратегическо партньорство[редактиране | edit source]

Среща в Петербург[редактиране | edit source]

Съгласно решенията от срещата на най-високо равнище в Петербург през май 2003 г. Отношенията ЕС-Русия имат за стратегическа целсъздаване на четири “общи пространства”:

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е ж з и Попчев, П., Европейски съюз: принос към глобалната сигурност и стабилност, София 2006 (Български бестселър — Национален музей на българската книга и полиграфия)
  2. Огнян Минчев: Черноморският регион: Стратегически баланс и политики, София, 2011

Външни препратки[редактиране | edit source]