Отоне Висконти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Отоне Висконти

Отоне Висконти (на италиански: Ottone Visconti, Ottorino, * 1207 в Инворио, провинция Новара, † 8 август 1295) е архиепископ на Милано (1262–1295) и управител (синьор) на Милано (1277–1287/1295), основател на фамилията Висконти в Милано.

Произход[редактиране | edit source]

Син е на Уберто Висконти († 1249), господар на Масино, Албидзате и Безнате в Ломбардия, и на съпругата му Анастасия Пировано.

Църковна кариера и управление[редактиране | edit source]

Църковната си кариера Отоне започва като асистент на папския легат и кардинал Отавиано Убалдини. През 1260 г. е подестà на Новара. След две години, на 22 юли 1262 г., папа Урбан IV го издига на архиепископ на Милано.

Мастино делла Торе, от фамилията Делла Торе, който от 1256 г. фактически е господар на града, се съпротивлява на назначението, и изгонва Отоне. Така той 15 години не може да поеме архиепископството. През 1277 г. в битката при Дезио (21 януари 1277) той побеждава Наполеоне делла Торе, което му помага да вземе не само диоцезата си, а и господството над града.

През 1287 г. той назначава племеника си Матео I Висконти за народен капитан (capitano del popolo), през 1291 г. го назначава за господар на Милано.

Отоне след това се оттегля в манастир Chiaravalle Milanese, където умира на 8 август 1295 г. Погребан е в Миланската катедрала.

Източници[редактиране | edit source]

  • Vittorio Urbano Crivelli Visconti, La nobiltà lombarda (1972) S. 6.
  • Francesca Maria Vaglienti: Visconti, Familie, in: Lexikon des Mittelalters Band 8, 1997, Sp. 1717-1718
  • Viscónti, Ottone, Dizionario Biografico degli Italiani online
  • Ottone Visconti, Opac Regesta Imperii

Външни препратки[редактиране | edit source]