Отон I (Гърция)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Отон I
Крал на Гърция
Otto of Greece.jpg
Лични данни
Управление 7 май 1832 - 23 октомври 1862
Пълно име Отон Фридрих Лудвиг
Роден 1 юни 1815
Залцбург, Австрия
Починал 26 юли 1867
Бамберг, Германия
Семейство
Династия Вителсбахи
Баща Лудвиг I
Майка Тереза Сакс-Хилдбургхаузен
Брак Амалия Олденбургска

Отон I (на гръцки: Όθων, Βασιλεύς της Ελλάδος, на немски: Otto Friedrich Ludwig von Wittelsbach; * 1 юни 1815 в двореца Мирабел, Залцбург; † 26 юли 1867 в Бамберг) е баварски принц и първи крал на модерна Гърция, определен за такъв с протокол на Великите сили (Русия, Великобритания и Франция), подписан в Лондон на 7 май 1832 г., чрез който Гърция е обявена за независимо кралство.

Отон е роден на 1 юни 1815 в Залцбург, Австрия, като Отон Фридрих Лудвиг, принц на Бавария. Той е вторият син на баварския крал Лудвиг I от династията Вителсбахи и на принцеса Тереза Сакс-Хилдбургхаузен.

Възкачване на престола[редактиране | edit source]

Когато е избран за крал на Гърция, Отон е на 17 години, поради което според Лондонския протокол той трябва да управлява чрез регентство, назначено от баща му. Изрично условие, което силите поставят на баварския крал, в замяна на избирането на Отон, е да въздържа сина си от враждебни действия спрямо Османската империя, както и Отон да се титулува "Крал на Гърция" вместо "Крал на гърците", което би означавало претенции към властта над милионите гърци, останали в границите на Османската империя след създаването на независимата гръцка държава.

Отон I пристига в Гърция в началото на февруари 1833 г. заедно с назначеното от баща му регентство и с корпус от 3 500 баварски войници и офицери, които съгласно протокола на силите Гърция трябва да приеме на своя издръжка. Начело на регентския съвет на малолетния Отон застава граф Йозеф Лудвиг фон Армансберг. Регентството въвежда немския език като официален език на администрацията и попълва всички държавни и военни постове с баварци. Това управление остава в историята на Гърция като „ксенократия“ (управление на чужденците) или още по-точно — „баварократия“ (Βαυαροκρατία, баварско управление).

В началния етап от управлението си Отон I и неговото регентство трябва да се справят с редица трудности. На първо място изключително тежко е положението с хилядите бежанци от Турция, които нямат собствена земя и трябва да бъдат оземлени, за да се прехранват. Гърция е натоварена и с изплащането на огромен заем от 60 млн. франка към Великите сили. Поради това регентството въвежда множество данъци, като облага гърците по-тежко отколкото бившите им турски управници[1]. Същевременно Гърция е обхваната и от остри вътрешнополитическите борби. Освен това Отон, католик по рождение, отказва да приеме Православието, което го прави еретик в очите на неговите поданици. Недоволството от Баварократията се проявява в опит за преврат, начело с Колокотронис, който е заловен и осъден на смърт, но впоследствие присъдата му е заменена с 20-годишен затвор. Избухва и въстание в Пелопонес, което е потушено от властта.[2]

Гербът на крал Отон I Гръцки

Значителни успехи новото управление постига в областта на законодатеството, администрацията и съдебната система - определено е административното делене на страната (1833), приети са закони, в основата на които заляга римското право, и са учредени множество редовни съдилища[3]. По това време се отварят множество училища и болници, врати отваря и Атинският политехнически университет. Развитие получава и църковният въпрос - Гръцката църква се отделя от Цариградската патриаршия и е учреден петчленен синод, който да се занимава с нейното управление.

Самостоятелно управление[редактиране | edit source]

През 1835 г. Отон I навършва пълнолетие и поема властта самостоятелно, като установява абсолютна кралска власт. Граф Армансберг е назначен за председател на Министерския съвет с чин Канцлер. Учреден е Държавен съвет, попълнен както с баварци, така и с хора на опозицията, а Колокотронис е амнистиран. Кралят премества столицата на страната в Атина.

На 22 ноември 1836 г. той се жени в Олденбург за Амалия Олденбургска. Двамата нямат деца. Отон има връзка с Яна Дигби, бивша любовница на баща му.

През 1837 г. Армансберг е отстранен от властта, а кралят започва да управлява чрез кабинети, в които влизат и гърци. Властта започва да се съсредоточава в хора без особено влияние, докато водачите на различните партии са изпратени на дипломатически мисии в чужбина. През 1838 г. баварският военен контигент напуска страната[4]

Посрещането на Отон в Навплион, Петер фон Хес, 1835.

Абслютното управление на Отон не решава проблемите на страната, която изпитва остра финансова криза, усложнявана от неефективната данъчна система. Обещаните реформи не се приемата или буксуват. Опозицията набира сили и привлича голяма част от воените на своя страна. Прозападните партии се ориентират към Конституционна монархия и запазване на династията, а русофилската партия се ориентира към замяната на Отон с православен крал. Режимът губи и международната си подкрепа в лицето на Великите сили.

На 2 срещу 3 септември 1843 г. в Атина се извършва военен преврат, дворецът е обграден от военни части и цивилно насление, което издига лозунги за приемане на конституция. Отон отстъпва и след като съставя ново правителство, обявява свикване на Национално събрание, което да приеме конституция. На проведените същия месец избори е избрано Национално събрание от 260 депутати, които приемат конституция, обнародвана на 30 март 1844 г. Новата конституция, по модел на френската конституция от 1830 г, е основана на принципа на разделението на властите. Гърция става конституционна монархия. Законодателната власт в страната принадлежи на краля и на парламента. Последният се състои от две камари, Камара на депутатите и Сенат. Долната камара се състои от 126 депутати, избирани от граждани, навършили 25-годишна възраст и имащи определен имот или упражняващи независима професия. Горната камара се състои от сенатори с най-малко 40-годишна възраст, назначавани от краля. Изпълнителната власт принадлежи на краля, която той упражнява чрез правителство, отговорно както пред него, така и пред парламента. Съдебната власт се осъществява от несменяеми съдии, назначени от краля. Гражданите са равни пред законите и имат съответни права и свободи. Кралят е глава на държавата, главнокомандващ армията, назначава и сменя държавни служители, помилва осъдени, одобрява или не законите, неговата личност е свещена и неприкосновена[5].

Новата Конституция само формално ограничава властта на Отон, който продължава да управлява авторитарно.

Портрет на Отон I на фона на древногръцки останки.

Във външната си политика Отон е последовател на гръцката Мегали идея. Това естествено го противопоставя на интересите на английската политика, която стои зад Османската империя. Така през 40-те години на века отношенията между Гърция и Англия се влошават прогресивно, което засилва френското и руското вляиние в страната. Отношенията между Атина и Лондон се нагнетяват и по въпроса за Йонийските острови, които са владение на Англия. Йониските бунтове от 1848-1849 и серията от инциденти с английски граждани и английски търговски кораби в гръцки води изострят обстановката и през 1850 г. Англия предприема морска блокада над Гърция и само застъпничеството на останалите сили за Гърция спасява малката балканска страна от пълен разгром. Твърдото поведение на Гърция пред английските действия обаче издига престижа на Отон.

В избухналата през 1853 г. Кримска война кралят заема страната на Русия, чиято външнополитическа линия за разрушаване на Османската империя съвпада с амбициите на Гърция за господство на Балканите за сметка на Турция. Правителството на Отон улеснява преминаването на гръцки чети в Тесалия и Епир и Македония, към които гръцкото правителство има претенции. В района на Арта избухва и въстание. Налага се Турция и западните сили да положат съвместни усилия за усмиряването на Гърция. След открит ултиматум от страна на Цариград, Виена, Париж и Лондон, съчетан с втора блокада на Атинското пристанище, Отон се отказва от по-нататъшна намеса в конфикта между силите.

След края на Кримската война авторитетът на Отон I започва прогресивно да намалява. Много политици го обвиняват в нехайно бездействие по време на войната, което е лишило Гърция от евентуални придобивки за сметка на Турция. През 1861 г. един млад студент прави опит да убие кралицата, след което е приветстван от общественото мнение като национален герой. През февруари 1862 г. избухва въстание в Навплио, а през октомври същата година и в Артския залив, Патра и Месолонги, към което се присъединяват гражданите на Атина, в това число и атинският гарнизон. Движението завършва с победа, кралят и кралицата са принудени да напуснат страната и да се отправят към Бавария, а в Гърция се съставят регентство и ново правителство.

Напускане на Гърция[редактиране | edit source]

След прогонването на Отон се провеждат избори за ново Национално събрание, което през март 1864 г. приема нова конституция, изработена по модел на белгийската конституция — държавата е конституционна монархия, народът притежава върховен суверенитет, законодателната власт се осъществява от еднокамарно Национално събрание, избирателни права имат мъжете, навършили 21-годишна възраст и притежаващи определено имущество, изпълнителната власт принадлежи на краля, който я упражнява чрез парламентарно правителство, кралските разпореждания стават валидни само след приподписването им от съответния министър, гражданите се ползват с общопризнатите по онова време права и свободи[6].

Междувременно се водят преговори за избор на нов крал. Короната последователно се предлага на няколко князе от дребни кралски фамилии в Европа, като същевременно се иска присъединяване на Йонийските острови към Гърция. В крайна сметка на гръцкия престол е избран датския принц Георг, който през октомври 1863 г. пристига в Атина и е коронован под името Георг I. Новият крал е английски кандидат и още преди да заеме гръцкия престол, уговаря връщането на Йонийските острови на Гърция[7].

След като е прогонен от Гърция Отон се завръща в Германия, където продължава да се титулува Крал на Гърция. По време на въстанието в Крит през 1866 г. той прави дарение за закупуване и изпращане на оръжие за гръцките въстаници на острова, като настоява приносът му да остане в тайна.

Крал Отон I умира на 26 юли 1867 г. в Бамберг. Погребан е в църквата Театинеркирхе в Мюнхен.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Petropulos, John A., Politics and Statecraft in the Kingdom of Greece(Princeton University Press, 1968)
  2. Манчев, Кръстьо. История на балканските народи. Електронно издание
  3. Манчев, Кръстьо. История на балканските народи. Електронно издание
  4. Манчев, Кръстьо. История на балканските народи. Електронно издание
  5. Манчев, Кръстьо. История на балканските народи. Електронно издание
  6. Манчев, Кръстьо. История на балканските народи. Електронно издание
  7. Манчев, Кръстьо. История на балканските народи. Електронно издание