Ото Дикс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ото Дикс на автопортрет, 1926 г.

Вилхелм Хайнрих Ото Дикс (на немски: Wilhelm Heinrich Otto Dix; * 2 декември 1891 в Унтермхаус, днес част от Гера; † 25 юли 1969 в Зинген на Хоентвил) e известен немски художник и график от 20 век.

Той е от живописното течение на реализма и оставя повече от 6 000 рисунки и скици.

След края на Първата световна война, в която участва като доброволец, започва да следва в Художествената академия в Дрезден и става мастер-студент на проф. Ото Гусман. От 1927 до 1933 г. е професор в Художествената академия в Дрезден. През 1933 г. е един от първите уволнени професори от нацистите. От 1936 г. живее главно в Хеменхофен на Бодензее. През 1938 г. Гестапо го арестува. Дикс преминава във вътрешна емиграция и рисува Свети Христофор за собственика на бирената фабрика „Köstritzer Schwarzbierbrauerei“. От 1945 до февруари 1946 г. е във френски военен плен.

През 1959 г. е награден с Голямия кръст за заслуги. Дикс умира на 25 юли 1969 г. след втори инсулт в Зинген на Хоентвил. Гробът му се намира в Хеменхофен на Бодензее.

Дикс е женен от 1923 г. с Марта Кох, род. Линднер (1895–1985) и има с нея три деца: дъщеря писателката Нели (* 14 юли 1923 в Дюселдорф; † 9 януари 1955) и синовете Урсус (1927–2002) и Ян (* 1928).

Литература[редактиране | edit source]

  • Marion Ackermann, Getroffen. Otto Dix und die Kunst des Porträts. Texte: Daniel Spanke, Ausstellungs-Katalog Kunstmuseum Stuttgart 2007. Dumont, Köln 2007, ISBN 978-3-8321-9057-6.
  • Rainer Beck, Otto Dix. 1891–1969. Zeit, Leben, Werk. Stadler, Konstanz 1993.
  • Rainer Beck,Otto Dix. Die kosmischen Bilder. Zwischen „Sehnsucht“ und „Schwangerem Weib“. Verlag der Kunst (Philo Fine Arts), Dresden 2003, ISBN 3-364-00389-0.

Външни препратки[редактиране | edit source]