Ото Мартин Торел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ото Мартин Торел

Ото Мартин Торел (на шведски Otto Martin Torell) (5 юни 1828 - 11 септември 1900) шведски геолог, зоолог, полярен изследовател.

Роден в Лунд, Южна Швеция. През 1844 се записва и през 1853 завършва с докторска степен по философия университета в Лунд. През 1860 става доцент по зоология, а от 1866 извънщатен професор по зоология в университета.

През 1856 изследва ледниците в Швейцария, а през 1857 със същата цел посещава Исландия, като изследва южния край на масива Ватнайокудъл, изкачва се на него и изучава движението на местните ледници и късите реки спускащи се от масива. През 1857 заедно с Адолф Ерик Норденшелд предприема първата си експедиция в Шпицберген, а през 1859 провежда изследвания в Гренландия.

Благодарение на тези пътешествие се заражда план за организиране на редица научни полярни експедиции и Торел лично възглавява първата от тях на Шпицберген през 1861 отново заедно с Адолф Ерик Норденшелд, финландеца Карл Хидениус (1834-1864) и още няколко учени. От залива Белсун експедицията преминава на север покрай остров Западен Шпицберген до 80° с.ш., а след това на изток до 17° и.д., където среща тежки ледове. По време на принудителното стоене Хидениус първи изследва п-ов Ню Фрислан – крайната северна част на остров Западен Шпицберген. Отдалеч той вижда на юг, на 79° с.ш., високи планини, в т.ч. и връх, който на картите от XIX в. се е наричал Хидениус, а сега връх Нютон (1712 м, най-високата точка на целия архипелаг). След това изследва северозападното крайбрежие на остров Североизточна Земя докрай на п-ов Лапония (на 20° и.д.).

През това време Торел и Норденшелд с лодки изследват протока Хинлопен и на 17º 50` и.д. откриват Ломе фиорд. На 80°45′ с. ш. 20°50′ и. д. / 80.75° с. ш. 20.833333° и. д. изследват островите Пари и Фипс от о-вите Седем Острова, п-ов Земя Принц Оскар (23º и.д., на северното крайбрежие на остров Североизточна Земя) и на изток от него откриват Дуве фиорд (80°20′ с. ш. 23°40′ и. д. / 80.333333° с. ш. 23.666667° и. д.). От бреговити планини шведите виждат на изток открито море, но не се решават да продължат нататък и се завръщат на кораба. По същото време Хидениус изследва части от протока Хинлопен и целия Ломе фиорд и открива по бреговете им няколко ледника.

Тази експедиция служи като база за следващите научни изследвания в полярните райони. Освен важните наблюдения в областта на географията, геологията, зоологията и ботаниката, по време на експедицията са проведени и наблюдения на температурата на водата и е доказано че Гълфстрийм достига до бреговете на Шпицберген. Не по-малко значение имат и взетите проби от дъното на дълбочина 2500 м, съдържащи голямо количество органична материя. особено важен резултат от работата на експедицията е изработването на първото сравнително точно описание на големи участъци от най-малко известните брегове на Западен Шпицберген и първото научно изследване на Североизточна Земя.

Торел става първия шведски изследовател, който приема ледниковата теория, съгласно която Скандинавския п-ов по време на ледниковата епоха и покрит с континентален лед. Той отива още по-далеч, като утвърждава, че континенталния ледник от Скандинавия се разпространява на изток и юг от бъдещото Балтийско море.

През 1865 Кралското холандски дружество за технически и хуманитарни науки отпуска премия за решаване на въпроса за произхода на чуждите планински породи, които се срещат като отделни блокове в Северна Холандия. През 1866-1867 Торел представя своя отговор базиран на теорията му за континенталния ледник и получава премията в размер на 150 гулдена и златен медал от дружеството.

През 1871 по време на преподавателската си дейност в Лундския университет основава ново геоложко учреждение – шведската геоложка служба, става неин пръв председател и спомага за превръщането ѝ в значителен научен институт.

През 1875 той представя своята теория за заледяването на Северна Европа и пред Немското геоложко дружество, но тя е посрещната хладно и без разбиране.

От 1870 Торел е член на Шведската Академия на науките, от 1872 - на Академията за селско стопанство, а също член на множество други шведски и чуждестранни научни дружества.

Умира в Стокхолм на 11 септември 1900.

Неговото име носят:

Съчинения[редактиране | edit source]

  • "Om de geologiska forskningarne i Norge" (1865);
  • "Bidrag till sparagmitetagens geognosi och paleontologi" (1867);
  • "Petrijicata suecana formationis cambricce" (1870);
  • "Sur les traces les plus anciennes de l’existence de l’homme enSuéde"(1876);
  • "On the causes of the glacial phenomena in the north eastern portion of North America" (1877);
  • "Om Sveriges vigtigaste kristalliniska bergslag och deras förhållanden till hvarandra" (1882);
  • "Undersökningar öfver istiden", III (1887);
  • "Aflagringarne å ömse sidor om riksgränsen uti Skandinaviens sydligare fjelltrakter" (1888);
  • "Apatitförekomsterna i Norrbottens län" (1890);
  • "Den ostbaltiska isalpen" (1892).

Източници[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Торелль, Отто Мартин“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.