Ото Норденшелд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Нилс Ото Густав Норденшелд

Нилс Ото Густав Норденшелд (правилно Нурденшьолд) (на шведски Nils Otto Gustaf Nordenskiöld) ( 6 декември 1869 - 2 юли 1928) шведски геолог, полярен изследовател.

Роден в селището Хяслеби, област Смоланд, Швеция. Племенник на известния шведски учен и изследовател на Арктика Адолф Ерик Норденшелд.

След като завършва университета в Упсала през 1894 г. защитава докторска дисертация по геология и заема длъжността доцент, а от 1905 г. професор по геология, география и етнография в университета в Гьотеборг.

През 1895-1897 г. ръководи научна експедиция в Патагония и Огнена земя, през 1898 - в Аляска и района на Клондайк, а през 1900 - в Гренландия.

През 1901-1903 г. участва в качеството си на научен ръководител в експедицията на Карл Антон Ларсен в Антарктида. След спиране в Буенос Айрес корабът "Антарктик" с участниците в експедицията на борда през късното лято (21 февруари) на 1902 г. навлиза в зоната на дрейфуващите ледове. Тук Норденшелд с пет спътника слиза на остров Сноу Хил, като разчита да пребивава и зимува на континента до пролетта (септември – ноември) на 1902 г., когато се надява да успее да проникне на юг по крайбрежието. "Антарктик" се отправя обратно на север.

През пролетта (октомври) на 1902 г. Норденшелд с двама спътника потегля на юг. Групата открива и изследва около 400 км от шелфовия ледник Ларсен (на източното крайбрежие на Антарктическия полуостров) между 64º 22` и 67º ю.ш., като открива Брега Норденшелд (63º 50` - 64º 40` ю.ш.) и Брега Оскар II (64º 40` - 66º ю.ш.). През цялото време се провеждат редовни метеорологични, магнитни и астрономични наблюдения.

Езерото Норденшелд в Чили

През лятото на 1902-1903 корабът не успява да достигне до остров Сноу Хил и да вземе намиращите се там полярници и се налага групата на Норденшелд да извърши ново зимуване, което минава благополучно като се хранят с месото на убитите от тях тюлени и пингвини. На 12 февруари 1903 г., в късното антарктическо лято "Антарктик" прави последен опит да достигне до групата на Норденшелд, но корабът е затиснат от ледовете и потъва. Екипажът на кораба, начело с капитан Ларсен успява за 16 дни с лодки да се добере до малкия остров Паулет, където построява каменна къща и успява да презимува по начина на групата на Норденшелд.

След успешно прекараното зимуване двете групи, на Норденшелд и на Ларсен, успяват случайно да се срещнат и през декември 1903 г. са спасени от аржентински кораб и доставени в Буенос Айрес. Въпреки морската катастрофа, шведската експедиция постига сериозни научни резултати, които обаче костват на Норденшелд големи парични загуби.

През 1909 г. Норденшелд провежда експедиция в Гренландия, а през 1920-1921 извършва геоложки изследвания в Перуанските и Чилийско-Аржентинските Анди.

Умира в Гьотеборг на 2 юни 1928 г.

Неговото име носят:

Трудове[редактиране | edit source]

  • "Die schwedische Südpolar-Expedition und ihre geographische Tätigkeit", (1911).

Източници[редактиране | edit source]

  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г.
Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (XIX – начало ХХ в.), М., 1985 г., стр. 315-316. http://www.bookshunt.ru/b31133_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.4
  • Трешников, А. Ф., История открытия и изследования Антарктиды, М., 1963., стр. 62-65. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2576521/
  • Героичен период: Експедиции. В: Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 53-55. ISBN 978-619-90008-1-6
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Otto Nordenskiöld“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.