Ото Шмид

Ото Юлиевич Шмид Роден: 18(30) септември 1891 Могильов, Руска империя Починал: 7 септември 1956 Москва, СССР

Ото Юлиевич Шмид (на руски Отто Юльевич Шмидт) (18(30) септември 1891 - 7 септември 1956) руски полярен изследовател, географ, геофизик, математик, астроном, академик от АН на СССР (1935), член на Украинската Академия на науките (1934), Герой на СССР (27 юни 1937).

Ранни години 1891-1928

Роден в Могильов (сега в Беларус) в семейство на дребен търговски служител. Предците му по бащина линия са германски преселници, а по майчина - латвийци. Още съвсем малък семейството му се премества в Одеса, след това в Киев. През 1909 завършва със златен медал гимназия и постъпва във физико-математическия факултет на Киевския университет. Още като студент публикува три научни работи по алгебра, едната от които е удостоена със златен медал, а през 1916 - монографията "Абстрактная теория групп", първата в световната литература книга по обща теория на групите, за която получава премия на името на професор Рахманов. След защитата на магистърската си степен е оставен на работа в университета като преподавател по математика и едновременно с това постъпва на работа в градската управа.

През 1917 Шмид е делегат от Киевския университет на Всеросийския конгрес за висшите училища и след завършването на конгреса остава на работа в Петроград и е въвлечен в обществено-политическия живот. Участва в митинги и събрания и се сближава с комунистически партийни деятели. През 1918 става член на РКП(б) и заедно с правителството се премества в Москва. Започва работа в Народния комисарият по просвета, през 1921 възглавява "Госиздат", през 1924-1942 - издателството "Большая Советская Энциклопедия".

Експедиционна и административна дейност 1928-1937

През 1928 участва в първата съветско-германска експедиция в Западен Памир. Освен учените в експедицията влизат и група съветски и германски алпинисти, които изследват и картират ледниците, проходите и най-високите върхове в планината.

През 1929 основава и възглавява до 1949 катедра по висша алгебра във физико-математическия факултет на Московския университет.

През 1930-1931 възглавява арктическа експедиция на ледоразбивача „Георги Седов“ и на архипелага Земя на Франц Йосиф организира първата научноизследователска станция. От Руския залив (76º 13` с.ш., на северозападния бряг на Нова Земя) ледоразбивачът се движи на североизток. На 13 август на 79°30′ с. ш. 76°50′ и. д.79.5° с. ш. 76.833333° и. д.79.5, 76.833333 е открит остров Визе (288 км²). На 22 август на 77°15′ с. ш. 89°30′ и. д.77.25° с. ш. 89.5° и. д.77.25, 89.5 - остров Исаченко, а на 78°10′ с. ш. 93°45′ и. д.78.166667° с. ш. 93.75° и. д.78.166667, 93.75 - остров Воронин. На 24 август, на 79°30′ с. ш. 91°40′ и. д.79.5° с. ш. 91.666667° и. д.79.5, 91.666667, на 40 км на запад от архипелага Северна земя е открит архипелага Седов, а на 1 септември, на 81°10′ с. ш. 91°00′ и. д.81.166667° с. ш. 91° и. д.81.166667, 91 – остров Шмид (430 км²). Освен това експедицията открива Централното Карско възвишение и падините Света Ана на запад от възвишението и Воронин на изток.

След завръщането си от Арктика Шмид е назначен за директор на Арктическия институт. Под негово ръководство е създадена мрежа от полярни станции: на остров Рудолф, на нос Желание, в Руския залив, на нос Челюскин, на остров Котелни, в залива Тикси и др. Заема се с практическите проблеми по усвояването на Северния морски път. Предлага план за експедиция на ледоразбивача "Сибиряков", която трябва да премине целия Северен морски път за една навигация. Планът е одобрен и от 28 юли до 1 октомври 1932 извършва плаването от Архангелск до Тихия океан, като в о-вите Арктически Институт открива остров Сидоров (75°08′ с. ш. 82°02′ и. д.75.133333° с. ш. 82.033333° и. д.75.133333, 82.033333). "Сибиряков" заобикаля архипелага Северна земя от север, пресича море Лаптеви, Източносибирско и Чукотско море и на 1 октомври навлиза в Берингово море.

През декември 1932 е назначен за началник на Главното управление на Северния морски път. Сега вече в неговити конкретни задачи влиза осъществяването на безпроблемно преминаване по Северния морски път и на други кораби, като пътят им се разчиства от ледоразбивачи. През 1933 на кораба „Челюскин“, който не е ледоразбивач възглавява експедиция, която отново преминава по Северния морски път за една навигация. На 13 февруари 1934, на 144 мили от Беринговия проток корабът е смачкан от ледовете и екипажът от 104 човека се прехвърля на леда, откъдето хората са евакуирани със самолети.

С името на Шмид са свързани и още две ярки страници от историята по усвояването на Арктика. През 1936 от Мурманск до Владивосток по Северния морски път преминава отряд миноносци, които не са приспособени за плаване в полярни води, и организацията през 1937 на първата дрейфуваща полярна станция "Северен полюс 1".

Научна дейност и последни години 1937-1956

През 1937 е назначен за директор на току-що създадения Институт по теоретична геофизика. Назначението му не случайно. Той отдавна се замисля за прилагането на физиката за изследването на свойствата на планетата, и възглавения от него институт, занимаващ се с математика, физика, геология и астрономия, се създава по негово предложение. През последните години от живото си разработва космогонната теория за образуването на Слънчевата система в резултат от кондензацията на околослънчевия газово-прахов облак. от 28 февруари 1939 до 24 март 1942 е вицепрезидент на АН на СССР.

Памет

Неговото име носят:

• връх Шмид, в Памир;
• ледник Шмид (81°07′ с. ш. 90°56′ и. д.81.116667° с. ш. 90.933333° и. д.81.116667, 90.933333), на остров Шмид, архипелаг Северна земя;
• нос Шмид (68°55′ с. ш. 179°28′ з. д.68.916667° с. ш. 179.466667° з. д.68.916667, -179.466667), на северния бряг на Чукотка;
• остров Шмид (81°07′ с. ш. 90°56′ и. д.81.116667° с. ш. 90.933333° и. д.81.116667, 90.933333), в Карско море, архипелаг Северна земя;
• селище от градски тип Нос Шмид (68°53′ с. ш. 179°26′ з. д.68.883333° с. ш. 179.433333° з. д.68.883333, -179.433333), на северния бряг на Чукотка;
• подледена равнина Шмид, в Източна Антарктида;
• п-ов Шмид (76°13′ с. ш. 62°45′ и. д.76.216667° с. ш. 62.75° и. д.76.216667, 62.75), на западния бряг на Северния остров на Нова земя;
• проход Шмид, в Памир;

Съчинения

• „Избр. труды. Географические работы“, М., 1960.

Източници

• Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/
• Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 541-545. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
• Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г.

Т. 5 Новейшие географические открытия и исследования (1917 – 1985), М., 1986 г., стр. 42, 46-47. http://www.bookshunt.ru/b31132_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.5

• Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989 г., стр. 39, 52, 170, 172, 177, 199-201. http://www.hralupa.com/index.php?act=viewProd&productId=847