Ото II (Свещена Римска империя)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ото II)
Направо към: навигация, търсене
Отон II
Император на
Свещената Римска империя
Otton2.JPG
Ото II сред балдахин получава почит на женски фигури, символизиращи провинциите Германия, Франция, Италия и Алемания.
Registrum Grigorii (Трир) 983 г.
Лични данни
Управление 967 – 983 г.
Коронация 25 декември 967 г..[1]
Други титли Крал на Германия
Крал на Италия
Роден 955 г.
Починал 7 декември 983 г.
Рим, Папска държава
Погребан в Ватиканска катедрала
Предшественик Ото I Велики
Наследник Ото III
Семейство
Династия Лиудолфинги
Баща Ото I
Майка Св. Аделхайд Бургундска
Брак Теофано Склирина
Потомци София Гандерсхаймска
Аделхайд Кведлинбургска
Матилда-пфалцграфиня
император Ото III
Отон II в Общомедия

Отон II или Ото Рижия (на немски: Ото II, Rufus) е третият император на Свещената Римска Империя от саксонската Отонова династия на Лиудолфингите. Ражда се от брака на Ото I Велики и втората му съпруга Аделхайд Бургундска. Запомнен е от историята като владетел, консолидирал управлението на династията си в Германия и продължил експанзията в Италия. Водил е успешна външна и вътрешна политика, в това число потушаване на въстания в империята, военни кампании срещу Кралство Франция и сицилийските сарацини. Отон II поддържа един от най-реномираните и престижни кралски дворове в Европа, а като син на обявената за светица Аделхайд императорът подкрепя чувствително еклесиастичната мощ на Католическата църква. Сключва династичен брак с Теофано, племенница на източния Римски Император Йоан Цимисхий[2].

Умира на 7 декември 983 г. в Рим, като тленните му останки и до днес почиват във Ватиканската базилика "Свети Петър".

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Duckett, pg. 90
  2. 14 април 972 г. Das Handbuch der Dynastien

Literatura[редактиране | edit source]

  • Morby, John E. "Das Handbuch der Dynastien", Albatros Dusseldorf 2002, ISBN- 3-491-96051-7
  • Duckett, Eleanor (1968). Death and Life in the Tenth Century. Ann Arbor: University of Michigan Press.
  • Tilman Struve: Otto II. Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 6, Artemis & Winkler, München/Zürich 1993, ISBN 3-7608-8906-9, Sp. 1567–1568.
  • Harald Zimmermann: Otto II. (HRR). Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 14, Bautz, Herzberg 1998, ISBN 3-88309-073-5, Sp. 1335–1336.
  • Hubertus Seibert: Otto II. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 19, Duncker & Humblot, Berlin 1999, ISBN 3-428-00200-8, S. 660–662 (Digitalisat).

Външни препратки[редактиране | edit source]