Ото II
| Отон II | ||
|---|---|---|
| император на Свещената Римска империя | ||
| Ото II, из Registrum Grigorii, Трир 983 г. Императорът на Запада сред балдахин получава почит на женски фигури, символизиращи провинциите Германия, Франция, Италия и Алемания. |
||
| Лични данни | ||
| Управление | 967 – 983 г. | |
| Коронация | 25 декември 967 г..[1] | |
| Други титли | Крал на Германия и Италия | |
| Роден | 955 г. | |
| Починал | 7 декември 983 г. | |
| Рим, Папска държава | ||
| Погребан в | Ватиканска катедрала | |
| Предшественик | Отон Велики | |
| Потомци | София Хандерсхаймска, Аделхайд Кведлинбургска , Матилда, пфалцграфиня, Ото III |
|
| Наследник | Ото III | |
| Семейство | ||
| Брак | Теофано Склирина | |
| Династия | Лиудолфинги | |
| Баща | Ото I | |
| Майка | Св. Аделхайд Бургундска | |
Отон II или Ото Рижия (на немски: Ото II) е третият император на Свещената Римска Империя от саксонската Отонова династия на Лиудолфингите (Liudolfinger). Ражда се от брака на Отон I Велики и втората му съпруга Аделхайд Бургундска. Запомнен е от историята като владетел, консолидирал управлението на династията си в Германия и продължил експанзията в Италия. Водил е успешна външна и вътрешна политика, в това число потушаване на въстания в империята, военни кампании срещу Кралство Франция и сицилийските сарацини. Отон II поддържа един от най-реномираните и престижни кралски дворове в Европа, а като син на обявената за светица Аделхайд императорът подкрепя чувствително еклесиастичната мощ на Католическата църква. Сключва династичен брак с Теофано, племенница на източния Римски Император Йоан Цимисхий[2].
Умира на 7 декември 983 г. в Рим, като тленните му останки и до днес почиват във Ватиканската базилика "Свети Петър".
Бележки [редактиране]
Източници [редактиране]
- Morby, John E. "Das Handbuch der Dynastien", Albatros Dusseldorf 2002, ISBN- 3-491-96051-7
- Duckett, Eleanor (1968). Death and Life in the Tenth Century. Ann Arbor: University of Michigan Press.
|
||||||||