Ото I (Бургундия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ото I, картина в църквата Сен-Жан дьо Безансон

Ото I (на немски: Otto I von Burgund, на френски: Othon I de Bourgogne, * юни/юли 1170, † 13 януари 1200 в Безансон) от династията Хоенщауфен e пфалцграф на Бургундия от 1189 г. до смъртта си и граф на Люксембург (1196–1197).

Той е четвъртият син на император Фридрих I Барбароса († 1190) и неговата втора съпруга Беатрис Бургундска († 1184), графиня на Бургундия. Той е по-малък брат на император Хайнрих VI († 1197).

През 1189 г. Ото получава от баща си собственостите на майка му, територията на свободното графство Бургундия (Франш Конте) като пфалцграфство. Неговата политика в Бургундия предизвиква конфликти с Церингите, с херцога на Бургундия и графовете на Савоя. Ото иска да се разшери в Елзас и води боеве с епископа на Страсбург (Конрад II фон Хюненбург) и с графовете на Мьомпелгард. Ото успява да победи някои от противниците си. През 1195 г. при преговори той убива лично граф Амадей II от Мьомпелгард.

Пфалцграф Ото I от Бургундия умира на 29 години през 1200 г. в Безансон и е погребан в църквата Св. Етиен.

Деца[редактиране | edit source]

Ото се жени ок. 1190 г. за графиня Маргарета от Блоа (* 1170, † 1230), дъщеря на граф Теобалд V († 1191) от Блоа и Аликс Френска († 1197/1198), втората дъщеря на френския крал Луи VII. Тя е вдовица на Хуг III д’Оази (ок. 1140—29 август 1189), кастелан на Камбре. След смъртта на Ото тя управлява пфалцграфството от 1202 до 1208 г. След смъртта на голямата ѝ дъщеря тя омъжва по-малката си дъщеря за херцога на Мерания, на когото пфалцграфството отива през 1211 г. След смъртта на Ото, Маргарета се омъжва за трети път — за Готие II д'Авен (ок. 1270—ок.1246), сеньор дьо Гиз

Ото и Маргарета имат две дъщери-наследнички:

Източници[редактиране | edit source]

  • Eduard Winkelmann: Otto, Pfalzgraf von Burgund. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 24, Duncker & Humblot, Leipzig 1887, S. 687 f.
  • Laetitia Boehm: Geschichte Burgunds, VMA Verlag Wiesbaden, 1998, ISBN 3-928127-62-4
  • Friedemann Bedürftig: Taschenlexikon Burgund, Piper Verlag GmbH, München 2000, ISBN 3-492-23032-6
  • Reinhard Barth: Taschenlexikon Kreuzzüge, Piper Verlag GmbH, München 1999, ISBN 3-492-22794-5
  • Johannes Lehmann: Die Staufer — Glanz und Elend eines deutschen Kaisergeschlechts, Lizenzausgabe für Gondrom Verlag GmbH & Co. KG, Bindlach 1991 ISBN 3-8112-0903-5
  • H. Grote: Stammtafeln, 7. Reprint der Originalausgabe von 1877, ZA-Reprint, Leipzig 1990, Ausgabe für Fourier Verlag GmbH Wiesbaden, ISBN 3-921695-59-7

Външни препратки[редактиране | edit source]