Ото V (Бавария)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ото V
херцог на Горна Бавария и маркграф на Бранденбург
Ото V 

Рисунка на скулпторен портрет от Адолф Брют, 1899 г.
Роден: 1346
Починал: 15 ноември 1379  (на 33 години)
Волфщайн, Горна Бавария

Ото V Мързеливия (на немски: Otto V. der Faule; * 1346; † 15 ноември 1379 в Бург Волфщайн на Изар, Бавария) е херцог на Херцогство Горна Бавария от 1347 до 1351 г., от 1351 номинално сърегент и от 1365 г. курфюрст и маркграф на Бранденбург като Ото VII. С края на неговото регентство през 1373 г. свършва ерата на Вителсбахите в Бранденбург.

Ото V Мързеливия не трябва да се бърка с Ото V Дългия (след 1244–1298), синът на асканийския маркграф Ото III.

Той е седмото дете на Лудвиг IV Баварски, император на Свещената Римска империя (1328-11 октомври 1347) и втората му съпруга Маргарета Холандска (* 1311; † 23 юни 1356), дъщеря на граф Вилхелм III от Холандия, които имат 10 деца. Една година след раждането му баща му умира и той расте в Холандия, родината на майка му, под закрилата на полубрат му Лудвиг V. През декември 1351 г. Лудвиг V дава Марк Бранденбург на полубратята си Лудвиг VI Римлянина и Ото.

Със смъртта на Лудвиг Римлянина на 17 май 1365 Ото поема регентството в Бранденбург.

Ото V се жени на 19 март 1366 г. в двойната сватба в Прага за Катарина Люксембургска (1342–1395), втората дъщеря на император Карл IV, която преди това от 1353 г. е била омъжена за Рудолф IV (1339–1365). Това бил политически брак и остава бездетен. Катарина живее по време на брака им в Прага.

През 1367 г. той прoдавa Лужицкатa марка на Карл IV, която прeди тoвa e билa зaлoжeна на Ветините.

През 1373 г. Ото официално предавa Бранденбургскaтa маркa на Люксембургитe за 500 000 гулдена. След свaлянeтo му, Ото живее в Бавария, къдетo брат му Стефан II гo признавa за сърегент. През 1379 г. той умирa в замъка Бург Волфщайн при Ландсхут. Ото V е погребан в мaнастирa Seligenthal при Ландсхут.

Източници[редактиране | edit source]

  • Felix Escher, Otto V. der Faule. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 19, Duncker & Humblot, Berlin 1999, S. 677 f.
  • Emil Theuner, Otto mit dem späteren Beinamen der Faule. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 24, Duncker & Humblot, Leipzig 1887, S. 663–669.