Отпуск

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Отпускът е платено или неплатено време извън работа, давано от работодателите на работещите и използвано от работещите по тяхно желание. Според чл. 48 ал. 5 от Конституцията на Република България „Работниците и служителите имат право на (...) както на почивка и отпуск, при условия и по ред, определени със закон[1].

Всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск. Размерът на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски се урежда като част от трудовия договор между работника или служителя и работодателя. Размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. Необходим стаж: при постъпване на работа за първи път работникът или служителят може да ползва платения си годишен отпуск, когато придобие най-малко 8 месеца трудов стаж. При прекратяване на трудовото правоотношение преди придобиване на 8 месеца трудов стаж работникът или служителят има право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск. [2]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Конституция на Република България, посетен на 11 септември 2011
  2. Кодекс на труда, посетен на 11 септември 2011