Отричане на Холокоста

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене


Отричането на Холокоста е гледище, отричащо геноцида на евреите по време на Холокоста през Втората световна война.[1] Ключовите тези на отричането на Холокоста гласят, че (1) Германското правителство не е имало официална политика или намерение да изтреби евреите; (2) нацистките власти не са използвали лагери за изтребление и газови камери за масово убиване на евреи; и (3) действителният брой на убитите евреи е значително (обикновено в пъти) по-нисък от приетите от историческата наука между 5 и 6 милиона.[2][3][4]

Отрицателите на Холокоста обичайно не приемат понятието отричане като подходящо описание на дейността им и вместо това се определят като историци-ревизионисти.[5] Учените използват понятието „отричане“, за да отличат отричащите Холокоста от историческите ревизионисти, които използват утвърдени исторически методологии.[6] Методологията на отрицателите на Холокоста е обект на критики като основана на предопределено заключение, което пренебрегва обширните исторически доказателства за реално съществували събития и явления.[7]

В повечето случаи на отричане на Холокоста има загатване за, или открито заявяване на тезата, че Холокостът е измама, продукт на преднамерена еврейска конспирация, целяща възход на еврейските интереси в ущърб на останалите хора.[8] Поради тази причина отрицанието на Холокоста в повечето случаи се смята за антисемитска[9] теория на конспирацията.[10]

Общото събрание на ООН приема резолюция № 60/7 на 21 ноември 2005 г., с която отхвърля цялостното или частично отричане на Холокоста като исторически факт и събитие.[11]

Отричането на Холокоста е незаконно в някои европейски страни.[12][13] В тези страни, отричането на Холокоста се третира като престъпна дейност, която се преследва по силата на закони насочени срещу неонацизма, расизма и дискриминацията.

Основни положения на тезата[редактиране | edit source]

Главните твърдения на ревизионистите се свеждат до три базови заключения[14], подкрепяни в различна степен от различните автори:

  • Никога не е имало масово изтребване на евреи
  • (или) броят на избитите евреи е силно преувеличен
  • (или) Холокостът не е систематичен, нито е резултат от официалната политика в Нацистка Германия.

Наименование[редактиране | edit source]

Поддръжниците на тезата предпочитат да се наричат "ревизионисти", а не "отрицатели на Холокоста". Това им самоопределение се оспорва от някои историци, които считат, че то може да бъде подвеждащо. Като свой аргумент тези историци изтъкват обстоятелството, че обикновено с термина "исторически ревизионизъм" в историографията се обозначава направлението, което смята, че общоприетото описание на историческите факти и събития е спорно и се нуждае от изясняване.

Основни доводи и аргументи[редактиране | edit source]

Част от аргументите на отричането на Холокоста са[15][16]:

  • няма данни за наличието на план за физическо изтребление на евреите от Европа;
  • не са съществували газови камери и лагери на смъртта за унищожаване на евреите;
  • броя на еврейското население на територията под контрола на страните от Оста в началото и в края на Втората световна война остава непроменен и е в рамките на 5-6 млн. души.
  • политиката на Нацистка Германия е за експулсиране, не за унищожение на евреите
  • масовото изчезване на евреи от редица гъсто населени с еврейско население области преди войната се дължи не на унищожаването им, а се е получило в резултат на тяхното преселение или депортиране;
  • липсата на документи и заповеди за унищожаване на евреите говори, че такива не съществуват, понеже в бързината по изтеглянето си от Източна Европа, Вермахта не би могъл да унищожи или затрие цялата документация за подобно масово събитие;
  • има много по-малко свидетели на престъпления, свързани с Холокоста, отколкото обикновено се приема, а наличните доказателства за изтребването на евреите често си противоречат;
  • масово обгазяване и изгаряне телата на жертвите в количествените параметри и обеми, възприети в официалната историография, е технически и икономически неосъществимо, т.е. физически е невъзможно да се е случило на практика.

История[редактиране | edit source]

Първия сериозен труд (от 1958 г.) по темата е дело на социолога Френк Хакинсом и излиза след смъртта на автора - през 1983 г. Постепенно тази теза си набира привърженици в редица страни, като още през 60-те и 70-те години на Запад излизат редица изследвания по темата. Постепенно тезата добива популярност, което принуждава някои официални власти да прибегнат до мерки за противодействието ѝ. Така се формира цяла критическа школа спрямо ревизионистите или отрицателите на Холокоста.

Днес законодателството на редица европейски държави и Израел преследва ревизионистите или отрицателите на Холокоста. Отрицанието на Холокоста е престъпление в някои държави, което се наказва с лишаване от свобода. Предвиденото наказание за отрицанието на Холокоста е следното по страни :

Наказания за отричане на Холокоста
държава
срок
държава
срок
Австрия 6 месеца до 20 години Белгия до 1 година
Германия 1 месец до 5 години Израел 1 до 5 години
Италия 3 до 4 години Литва 2 до 10 години
Полша 3 месеца до 3 години Румъния 6 месеца до 5 години
Словакия 1 месец до 3 години Унгария до 3 години
Франция 1 месец до 5 години Чехия 6 месеца до 2 години
Швейцария 12 до 15 месеца

Германия дори предприема стъпки за криминализиране отричането на Холокоста на територията на целия Европейски съюз, понеже само 10 от 27-те страни-членки го преследват наказателно.

Критики срещу съдебното преследване[редактиране | edit source]

Инкриминирането на отричането на Холокоста е доста озадачаващо и проблемно в чисто формалноправен аспект понеже с него се нарушава основното човешко право признато от всички демократични страни, а именно правото на свобода на словото за изразяване на мнение.

От друга страна противниците на криминализирането на отричането на Холокоста задават към обществената съвест резонни въпроси - защо единствено отричането на еврейския геноцид е въздигнато в престъпление, а не и геноцидът в Руанда или арменския геноцид в Османската империя? Не заслужава ли геноцидът над други народи същата защита, и ако не я получи не е ли това двоен стандарт, и т.н. От друга страна криминализирането на отричането на всеки геноцид едва ли би било постижимо, а ако се пристъпи към такова, дали не би се усложнила неимоверно международната обстановка и това действие не би ли наложило промени в конструкцията и принципните положения на международното публично право, твърдят противници на съдебното преследване само на отрицанието на Холокоста. Сред сериозните правни аргументи е и този, че отричането на Холокоста не нарушава чужди права и не навлиза в чужда правна сфера призовавайки към извършването на престъпление. Като философски аргумент се изтъква пък, че спорът е повече исторически по естеството си, отколкото актуално правен.

Видни отрицатели на Холокоста[редактиране | edit source]

Списъкът на отрицателите на холокоста е дълъг, като по-известните имена в него са:

и други.

Мотивация[редактиране | edit source]

Макар и рядко да се обявява открито, отричането на Холокоста обикновено се използва като аргумент за прокарване на расистки идеи или оправдаване на нацисткия режим[17]

Вижте също[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Donald L Niewyk, The Columbia Guide to the Holocaust, Columbia University Press, 2000, p.45: „Холокостът обичайно се дефинира като избиването на над 5 000 000 евреи от германците през Втората световна война“.
  2. "How many Jews were murdered in the Holocaust? How do we know? Do we have their names?", често задавани въпроси на Ресурсен център за Холокоста в сайта на Яд ва-Шем. Посетен на 24.08.2012.
  3. Ключови постановки на отричането на Холокоста:
    • „Преди да обсъдим това как отричането на Холокоста представлява конспиративна теория и как та е отчетливо американска, важно е да разберем какво се има предвид под „отричане на Холокоста“. Отрицателите на Холокоста или „ревизионисти“, както сами наричат себе си, поставят под въпрос трите основни точки, даващи определение на Нацисткия Холокост. Първо, те поддържат, че макар масови убийства на евреи да са се случили (като оспорват както преднамереността в тези убийства, така и предполагаемата им справедливост), не е имало официална нацистка политика за масови избивания на евреи. Второ, — и вероятно най-важното — поддържат, че не е имало такова нещо като смъртоносни газови камери, в частност в Аушвиц-Бикернау, където конвенционалните историци вярват, че са избити над 1 млн. евреи, основно в газови камери. И трето, отрицателите на Холокоста поддържат, че жертвите сред европейските евреи през Втората световна война са доста под 6 млн. Обичайно те сочат цифри между 300 000 и 1,5 млн.“. Mathis, Andrew E. Holocaust Denial, a Definition, The Holocaust History Project, July 2, 2004. Посетен: 24.08.2012 г.
    • „В част трета директно ще адресираме трите главни фундамента, на които стъпва отричането на Холокоста, включително [...] твърдението, че газовите камери и крематориумите не са използвани за масово изтребление, а за обезпаразитяване на дрехите от въшки и за отърваване от тези, които са починали от болести или преумора; [...] твърдението, че цифрата шест милиона е преувеличение в пъти — че умрелите в ръцете на нацистите са шестстотин хиляди, не шест милиона; [...] твърдението, че от страна на нацистите не е имало намерение да изтребят европейското еврейство, а Холокостът не е нищо повече от злощастен страничен продукт от превратностите на войната“. Michael Shermer and Alex Grobman. Denying History: who Says the Holocaust Never Happened and why Do They Say It?, University of California Press, 2000, ISBN 0-520-23469-3, p. 3.
    • „Отричане на Холокоста: Твърдения, че масовото изтребление на евреи от нацистите никога не се е случвало; че броят на еврейските жертви е значително преувеличен; че Холокостът не е бил систематичен, нито пък резултата от официална политика; или просто, че Холокост никога не се е случвал“. What is Holocaust Denial, уебсайт на Яд ва-Шем, 2004. Retrieved December 18, 2006.
    • „Сред рутинно популяризираните неистини са твърденията, че в Аушвиц не са съществували никакви газови камери, че само 600 000 евреи са били избити, вместо 6 млн., и че Хитлер не е имал намерения да избива евреите или други групи, преследвани от правителството му“.Holocaust Denial, Anti-Defamation League, 2001. Retrieved June 28, 2007.
  4. „Видът твърдения, които се правят в отрицаващите Холокоста материали, включва следните:
    • Няколкостотин хиляди, вместо приблизителните шест милиона, загинали по време на войната.
    • Научни доказателства показват, че газовите камери не може да са били използвани, за да избиват големи групи от хора.
    • Нацистките власти имали политика на депортиране на евреите, не на унищожението им.
    • Случили са се няколко обмислени убийства на евреи, но били извършени най-вече от източноевропейци, не от нацисти.
    • Евреите са умирали в лагери от различен вид, но поради глад и болести. Холокостът е мит, създаден от Съюзниците с пропагандна цел, впоследствие подет от евреите за техни собствени цели.
    • Има грешки и несъответствия в свидетелските разкази на оцелелите от лагерите, което сочи за тяхната същностна неблагонадежност.
    • Твърдяните документални доказателства за Холокоста, от фотографии на жертвите в концентрационните лагери, до дневникът на Ане Франк, са изфабрикувани.
    • Самопризнанията за военни престъпления от страна на бивши нацисти са измъкнати с изтезания.“ The nature of Holocaust denial: What is Holocaust denial?, JPR report No. 3, 2000. Посетен на 25.08.2012 г.
  5. Отрицателите на Холокоста наричат себе си ревизионисти:
    • „Решението да назовават себе си ревизионисти е показателно за основната стратегия на отрицателите да лъжат и изопачават; и за опита им да се портретират като легитимни историци, ангажирани с традиционната практика по осветляване на миналото“. Deborah Lipstadt. Denying the Holocaust—The Growing Assault on Truth and Memory, Penguin, 1993, ISBN 0-452-27274-2, p. 25.
    • „Предрешени в псевдоакадемични одежди, те са приели термина „ревизионисти“, за да маскират и легитимират начинанието си“. Introduction: Denial as Anti-Semitism, "Holocaust Denial: An Online Guide to Exposing and Combating Anti-Semitic Propaganda", Anti-Defamation League, 2001. Посетен: 26.08.2012.
    • „В опит да заявят легитимност за дейността си, отрицателите на Холокоста често наричат себе си „ревизионисти“. Разбира се, има огромен брой изследователи, ангажирани с историческите дебати относно Холокоста, чиято работа не бива да бъде бъркана с произведенията на отрицателите на Холокоста. Все още има дебати по различни въпроси, например степента и същността на участието във и знанието за изтребването на евреите от страна на обикновените германци. Все пак, валидните усилия на историческия ревизионизъм, които включват реинтерпретация на историческото знание в светлината на новопоявили се доказателства, е задача съвсем различна от това да се твърди, че основните факти за Холокоста и доказателствата за тези факти, са изфабрикувани“. The nature of Holocaust denial: What is Holocaust denial?, JPR report No. 3, 2000. Посетен: 26.08.2012.
  6. Отричане или „ревизионизъм“:
    • „Този феномен стана известен под името 'ревизионизъм', 'негационизъм' или 'Отричане на Холокоста'. Основните му характеристики са или категорично отхвърляне на самата истинност за осъществен нацистки геноцид над евреите, или поне съгласуван опит този факт да се минимизира, както по мащаб, така и по значимост... Все пак е решаващо да направим разлика между цялостно подлежащата на осъждане политика на отричане и напълно легитимното научно ревизиране на преди приети конвенционални интерпретации на кое да е историческо събитие, в това число и Холокоста“. Bartov, Omer. The Holocaust: Origins, Implementation and Aftermath, Routledge, стр. 11–12. Бартов е професор по Европейска история в Институтът Уотсън и е сочен като един от водещите световни авторитети по въпросите на геноцида ("Omer Bartov", Brown University).
    • „Двете основни критични експозета в САЩ относно отрицаването на Холокоста са публикувани от историка Дебора Липщад (1993) и Майкъл Шърмър и Алекс Гробман (2000). Тези изследователи правят разлика между историческия ревизионизъм и отричането. Според тях ревизионизмът налага прецизиране на наличното към момента знание за историческите събития, а не отричане на самото събитие. Това се случва чрез изследването на нови емпирични доказателства или нови изследвания или интерпретации на вече съществуващите. Легитимният исторически ревизионизъм признава „определен корпус от неоспоримо знание“ или „сходство в доказателствата“, което предполага, че събития като черната чума, Американското робство или Холокоста фактически са се случили (Lipstadt 1993:21; Shermer & Grobman 200:34). Отричането, от друга страна, отхвърля цялостната основа на историческите доказателства...“ Ronald J. Berger. Fathoming the Holocaust: A Social Problems Approach, Aldine Transaction, 2002, ISBN 0-202-30670-4, стр. 154.
    • "At this time, in the mid-1970s, the specter of Holocaust Denial (masked as "revisionism") had begun to raise its head in Australia..." Bartrop, Paul R. "A Little More Understanding: The Experience of a Holocaust Educator in Australia" in Samuel Totten, Steven Leonard Jacobs, Paul R Bartrop. Teaching about the Holocaust, Praeger/Greenwood, 2004, p. xix. ISBN 0-275-98232-7
    • "Pierre Vidal-Naquet urges that denial of the Holocaust should not be called 'revisionism' because 'to deny history is not to revise it'. Les Assassins de la Memoire. Un Eichmann de papier et autres essays sur le revisionisme (The Assassins of Memory—A Paper-Eichmann and Other Essays on Revisionism) 15 (1987)." Cited in Roth, Stephen J. "Denial of the Holocaust as an Issue of Law" in the Israel Yearbook on Human Rights, Volume 23, Martinus Nijhoff Publishers, 1993, ISBN 0-7923-2581-8, p. 215.
    • "This essay describes, from a methodological perspective, some of the inherent flaws in the "revisionist" approach to the history of the Holocaust. It is not intended as a polemic, nor does it attempt to ascribe motives. Rather, it seeks to explain the fundamental error in the "revisionist" approach, as well as why that approach of necessity leaves no other choice. It concludes that "revisionism" is a misnomer because the facts do not accord with the position it puts forward and, more importantly, its methodology reverses the appropriate approach to historical investigation... "Revisionism" is obliged to deviate from the standard methodology of historical pursuit, because it seeks to mold facts to fit a preconceived result; it denies events that have been objectively and empirically proved to have occurred; and because it works backward from the conclusion to the facts, thus necessitating the distortion and manipulation of those facts where they differ from the preordained conclusion (which they almost always do). In short, "revisionism" denies something that demonstrably happened, through methodological dishonesty." McFee, Gordon. "Why 'Revisionism' Isn't", The Holocaust History Project, May 15, 1999. Retrieved December 22, 2006.
    • "Crucial to understanding and combating Holocaust denial is a clear distinction between denial and revisionism. One of the more insidious and dangerous aspects of contemporary Holocaust denial, a la Arthur Butz, Bradley Smith and Greg Raven, is the fact that they attempt to present their work as reputable scholarship under the guise of 'historical revisionism.' The term 'revisionist' permeates their publications as descriptive of their motives, orientation and methodology. In fact, Holocaust denial is in no sense 'revisionism,' it is denial... Contemporary Holocaust deniers are not revisionists – not even neo-revisionists. They are Deniers. Their motivations stem from their neo-nazi political goals and their rampant antisemitism." Austin, Ben S. "Deniers in Revisionists Clothing", The Holocaust\Shoah Page, Middle Tennessee State University. Retrieved March 29, 2007.
    • "Holocaust denial can be a particularly insidious form of antisemitism precisely because it often tries to disguise itself as something quite different: as genuine scholarly debate (in the pages, for example, of the innocuous-sounding Journal for Historical Review). Holocaust deniers often refer to themselves as ‘revisionists’, in an attempt to claim legitimacy for their activities. There are, of course, a great many scholars engaged in historical debates about the Holocaust whose work should not be confused with the output of the Holocaust deniers. Debate continues about such subjects as, for example, the extent and nature of ordinary Germans’ involvement in and knowledge of the policy of genocide, and the timing of orders given for the extermination of the Jews. However, the valid endeavour of historical revisionism, which involves the re-interpretation of historical knowledge in the light of newly emerging evidence, is a very different task from that of claiming that the essential facts of the Holocaust, and the evidence for those facts, are fabrications." The nature of Holocaust denial: What is Holocaust denial?, JPR report No. 3, 2000. Retrieved May 16, 2007.
    • "The deniers' selection of the name revisionist to describe themselves is indicative of their basic strategy of deceit and distortion and of their attempt to portray themselves as legitimate historians engaged in the traditional practice of illuminating the past. For historians, in fact, the name revisionism has a resonance that is perfectly legitimate – it recalls the controversial historical school known as World War I "revisionists," who argued that the Germans were unjustly held responsible for the war and that consequently the Versailles treaty was a politically misguided document based on a false premise. Thus the deniers link themselves to a specific historiographic tradition of reevaluating the past. Claiming the mantle of the World War I revisionists and denying they have any objective other than the dissemination of the truth constitute a tactical attempt to acquire an intellectual credibility that would otherwise elude them." Deborah Lipstadt. Denying the Holocaust – The Growing Assault on Truth and Memory, Penguin, 1993, ISBN 0-452-27274-2, p. 25.
  7. Предопределено заключение:
    • „Ревизионизмът“ задължително се отклонява от стандартната методология на историческата научна работа, тъй като търси да помести фактите в предварително подготвен модел, като отрича събития, чието случване е било обективно и емпирично доказано; и защото работи наопаки от заключението към фактите, като така поражда необходимостта от изопачаване и манипулация на тези факти, които се отличават от предопределеното заключение (което фактите винаги правят). Накратко, „ревизионизмът“ отрича нещо, което очевидно се е случило, чрез методологична нечестност“. McFee, Gordon. "Why 'Revisionism' Isn't", The Holocaust History Project, 15 май 1999. Посетен: 25.08.2012 г.
    • Alan L. Berger, "Holocaust Denial: Tempest in a Teapot, or Storm on the Horizon?", in Zev Garber and Richard Libowitz (eds), Peace, in Deed: Essays in Honor of Harry James Cargas, Atlanta: Scholars Press, 1998, p. 154.
  8. Измама, създадена с цел да обезпечи еврейските интереси:
    • "The title of App's major work on the Holocaust, The Six Million Swindle, is informative because it implies on its very own the existence of a conspiracy of Jews to perpetrate a hoax against non-Jews for monetary gain." Mathis, Andrew E. Holocaust Denial, a Definition, The Holocaust History Project, July 2, 2004. Retrieved May 16, 2007.
    • "Jews are thus depicted as manipulative and powerful conspirators who have fabricated myths of their own suffering for their own ends. According to the Holocaust deniers, by forging evidence and mounting a massive propaganda effort, the Jews have established their lies as ‘truth’ and reaped enormous rewards from doing so: for example, in making financial claims on Germany and acquiring international support for Israel." The nature of Holocaust denial: What is Holocaust denial?, JPR report No. 3, 2000. Retrieved May 16, 2007.
    • "Why, we might ask the deniers, if the Holocaust did not happen would any group concoct such a horrific story? Because, some deniers claim, there was a conspiracy by Zionists to exaggerate the plight of Jews during the war in order to finance the state of Israel through war reparations." Michael Shermer & Alex Grobman. Denying History: : who Says the Holocaust Never Happened and why Do They Say It?, University of California Press, 2000, ISBN 0-520-23469-3, p. 106.
    • "Since its inception...the Institute for Historical Review (IHR), a California-based Holocaust denial organization founded by Willis Carto of Liberty Lobby, has promoted the antisemitic conspiracy theory that Jews fabricated tales of their own genocide to manipulate the sympathies of the non-Jewish world." Antisemitism and Racism Country Reports: United States, Stephen Roth Institute, 2000. Retrieved May 17, 2007.
    • "The central assertion for the deniers is that Jews are not victims but victimizers. They 'stole' billions in reparations, destroyed Germany's good name by spreading the 'myth' of the Holocaust, and won international sympathy because of what they claimed had been done to them. In the paramount miscarriage of injustice, they used the world's sympathy to 'displace' another people so that the state of Israel could be established. This contention relating to the establishment of Israel is a linchpin of their argument." Deborah Lipstadt. Denying the Holocaust – The Growing Assault onTruth and Memory, Penguin, 1993, ISBN 0-452-27274-2, p. 27.
    • "They [Holocaust deniers] picture a vast shadowy conspiracy that controls and manipulates the institutions of education, culture, the media and government in order to disseminate a pernicious mythology. The purpose of this Holocaust mythology, they assert, is the inculcation of a sense of guilt in the white, Western Christian world. Those who can make others feel guilty have power over them and can make them do their bidding. This power is used to advance an international Jewish agenda centered in the Zionist enterprise of the State of Israel." Introduction: Denial as Anti-Semitism, "Holocaust Denial: An Online Guide to Exposing and Combating Anti-Semitic Propaganda", Anti-Defamation League, 2001. Retrieved June 12, 2007.
    • "Deniers argue that the manufactured guilt and shame over a mythological Holocaust led to Western, specifically United States, support for the establishment and sustenance of the Israeli state – a sustenance that costs the American taxpayer over three billion dollars per year. They assert that American taxpayers have been and continue to be swindled..." Introduction: Denial as Anti-Semitism, "Holocaust Denial: An Online Guide to Exposing and Combating Anti-Semitic Propaganda", Anti-Defamation League, 2001. Retrieved June 12, 2007.
    • "The stress on Holocaust revisionism underscored the new anti-Semitic agenda gaining ground within the Klan movement. Holocaust denial refurbished conspiratorial anti-Semitism. Who else but the Jews had the media power to hoodwink unsuspecting masses with one of the greatest hoaxes in history? And for what motive? To promote the claims of the illegitimate state of Israel by making non-Jews feel guilty, of course." Lawrence N. Powell, Troubled Memory: Anne Levy, the Holocaust, and David Duke's Louisiana, University of North Carolina Press, 2000, ISBN 0-8078-5374-7, p. 445.
  9. Антисемитски характер:
    • "Contemporary examples of antisemitism in public life, the media, schools, the workplace, and in the religious sphere could, taking into account the overall context, include ... denying the fact, scope, mechanisms (e.g. gas chambers) or intentionality of the genocide of the Jewish people at the hands of National Socialist Germany and its supporters and accomplices during World War II (the Holocaust)." Шаблон:PDF, European Fundamental Rights Agency
    • "It would elevate their antisemitic ideology – which is what Holocaust denial is – to the level of responsible historiography – which it is not." Deborah Lipstadt, Denying the Holocaust, ISBN 0-14-024157-4, p. 11.
    • "The denial of the Holocaust is among the most insidious forms of anti-Semitism..." Roth, Stephen J. "Denial of the Holocaust as an Issue of Law" in the Israel Yearbook on Human Rights, Volume 23, Martinus Nijhoff Publishers, 1993, ISBN 0-7923-2581-8, p. 215.
    • "Contemporary Holocaust deniers are not revisionists – not even neo-revisionists. They are Deniers. Their motivations stem from their neo-nazi political goals and their rampant antisemitism." Austin, Ben S. "Deniers in Revisionists Clothing", The Holocaust\Shoah Page, Middle Tennessee State University. Retrieved March 29, 2007.
    • "Holocaust denial can be a particularly insidious form of antisemitism precisely because it often tries to disguise itself as something quite different: as genuine scholarly debate (in the pages, for example, of the innocuous-sounding Journal for Historical Review)." The nature of Holocaust denial: What is Holocaust denial?, JPR report No. 3, 2000. Retrieved May 16, 2007.
    • "This books treats several of the myths that have made antisemitism so lethal... In addition to these historic myths, we also treat the new, maliciously manufactured myth of Holocaust denial, another groundless belief that is used to stir up Jew-hatred." Schweitzer, Frederick M. & Perry, Marvin. Anti-Semitism: myth and hate from antiquity to the present, Palgrave Macmillan, 2002, ISBN 0-312-16561-7, p. 3.
    • "One predictable strand of Arab Islamic antisemitism is Holocaust denial..." Schweitzer, Frederick M. & Perry, Marvin. Anti-Semitism: myth and hate from antiquity to the present, Palgrave Macmillan, 2002, ISBN 0-312-16561-7, p. 10.
    • "Anti-Semitism, in the form of Holocaust denial, had been experienced by just one teacher when working in a Catholic school with large numbers of Polish and Croatian students." Geoffrey Short, Carole Ann Reed. Issues in Holocaust Education, Ashgate Publishing, 2004, ISBN 0-7546-4211-9, p. 71.
    • "Indeed, the task of organized antisemitism in the last decade of the century has been the establishment of Holocaust Revisionism – the denial that the Holocaust occurred." Stephen Trombley, "antisemitism", The Norton Dictionary of Modern Thought, W. W. Norton & Company, 1999, ISBN 0-393-04696-6, p. 40.
    • "After the Yom Kippur War an apparent reappearance of antisemitism in France troubled the tranquility of the community; there were several notorious terrorist attacks on synagogues, Holocaust revisionism appeared, and a new antisemitic political right tried to achieve respectability." Howard K. Wettstein, Diasporas and Exiles: Varieties of Jewish Identity, University of California Press, 2002, ISBN 0-520-22864-2, p. 169.
    • "Holocaust denial is a convenient polemical substitute for anti-semitism." Igounet, Valérie. "Holocaust denial is part of a strategy", Le Monde diplomatique, May 1998.
    • "Holocaust denial is a contemporary form of the classic anti-Semitic doctrine of the evil, manipulative and threatening world Jewish conspiracy." Introduction: Denial as Anti-Semitism, "Holocaust Denial: An Online Guide to Exposing and Combating Anti-Semitic Propaganda", Anti-Defamation League, 2001. Retrieved June 12, 2007.
    • "In a number of countries, in Europe as well as in the United States, the negation or gross minimization of the Nazi genocide of Jews has been the subject of books, essay and articles. Should their authors be protected by freedom of speech? The European answer has been in the negative: such writings are not only a perverse form of anti-semitism but also an aggression against the dead, their families, the survivors and society at large." Roger Errera, "Freedom of speech in Europe", in Georg Nolte, European and US Constitutionalism, Cambridge University Press, 2005, ISBN 0-521-85401-6, pp. 39–40.
    • "Particularly popular in Syria is Holocaust denial, another staple of Arab anti-Semitism that is sometimes coupled with overt sympathy for Nazi Germany." Efraim Karsh, Rethinking the Middle East, Routledge, 2003, ISBN 0-7146-5418-3, p. 104.
    • "Holocaust denial is a new form of anti-Semitism, but one that hinges on age-old motifs." Dinah Shelton, Encyclopedia of Genocide and Crimes Against Humanity, Macmillan Reference, 2005, p. 45.
    • "The stress on Holocaust revisionism underscored the new anti-Semitic agenda gaining ground within the Klan movement. Holocaust denial refurbished conspiratorial anti-Semitism. Who else but the Jews had the media power to hoodwink unsuspecting masses with one of the greatest hoaxes in history? And for what motive? To promote the claims of the illegitimate state of Israel by making non-Jews feel guilty, of course." Lawrence N. Powell, Troubled Memory: Anne Levy, the Holocaust, and David Duke's Louisiana, University of North Carolina Press, 2000, ISBN 0-8078-5374-7, p. 445.
    • "Since its inception...the Institute for Historical Review (IHR), a California-based Holocaust denial organization founded by Willis Carto of Liberty Lobby, has promoted the antisemitic conspiracy theory that Jews fabricated tales of their own genocide to manipulate the sympathies of the non-Jewish world." Antisemitism and Racism Country Reports: United States, Stephen Roth Institute, 2000. Retrieved May 17, 2007.
    • "The primary motivation for most deniers is anti-Semitism, and for them the Holocaust is an infuriatingly inconvenient fact of history. After all, the Holocaust has generally been recognized as one of the most terrible crimes that ever took place, and surely the very emblem of evil in the modern age. If that crime was a direct result of anti-Semitism taken to its logical end, then anti-Semitism itself, even when expressed in private conversation, is inevitably discredited among most people. What better way to rehabilitate anti-Semitism, make anti-Semitic arguments seem once again respectable in civilized discourse and even make it acceptable for governments to pursue anti-Semitic policies than by convincing the world that the great crime for which anti-Semitism was blamed simply never happened – indeed, that it was nothing more than a frame-up invented by the Jews, and propagated by them through their control of the media? What better way, in short, to make the world safe again for anti-Semitism than by denying the Holocaust?" Reich, Walter. "Erasing the Holocaust", The New York Times, July 11, 1993.
    • "There is now a creeping, nasty wave of anti-Semitism ... insinuating itself into our political thought and rhetoric ... The history of the Arab world ... is disfigured ... by a whole series of outmoded and discredited ideas, of which the notion that the Jews never suffered and that the Holocaust is an obfuscatory confection created by the elders of Zion is one that is acquiring too much, far too much, currency." Edward Said, "A Desolation, and They Called it Peace" in Those who forget the past, Ron Rosenbaum (ed), Random House 2004, p. 518.
  10. Теория на конспирацията:
    • "While appearing on the surface as a rather arcane pseudo-scholarly challenge to the well-established record of Nazi genocide during the Second World War, Holocaust denial serves as a powerful conspiracy theory uniting otherwise disparate fringe groups..." Introduction: Denial as Anti-Semitism, "Holocaust Denial: An Online Guide to Exposing and Combating Anti-Semitic Propaganda", Anti-Defamation League, 2001. Retrieved June 12, 2007.
    • "Before discussing how Holocaust denial constitutes a conspiracy theory, and how the theory is distinctly American, it is important to understand what is meant by the term 'Holocaust denial.'" Mathis, Andrew E. Holocaust Denial, a Definition, The Holocaust History Project, July 2, 2004. Retrieved December 18, 2006.
    • "Since its inception...the Institute for Historical Review (IHR), a California-based Holocaust denial organization founded by Willis Carto of Liberty Lobby, has promoted the antisemitic conspiracy theory that Jews fabricated tales of their own genocide to manipulate the sympathies of the non-Jewish world." Antisemitism and Racism Country Reports: United States, Stephen Roth Institute, 2000. Retrieved May 17, 2007.
  11. ((en))  Резолюция на Генералното Събрание на ООН № 60/7. // 1 номври 2005.
  12. ((bg))  Подсъдимо ли е отричането на Холокоста.... //
  13. ((en)) Michael J. Bazyler. Holocaust Denial Laws and Other Legislation Criminalizing Promotion of Nazism. // Яд ва-Шем, 25 декември 2006. Посетен на 11 юни 2010.
  14. ((en))  Какво е „Отричане на Холокоста“. // Яд ва-Шем. Посетен на 11 юни 2010.
  15. ((en))  Отговор на ревизионистките аргументи. // Посетен на 11 юни 2010.
  16. ((bg)) Юрген Граф. Митът за холокоста. // Посетен на 11 юни 2010.
  17. Проповядване на расизъм и неонацизъм:
    • И така, “холокоста” води практически до това, че белите, християнски нации повече нямат никакви права да съхранят своята идентичност. Техният морален дълг е да се смесят с другите раси и да им позволят, без да възразяват, да ги настигнат и изтласкат в “глуха улица”.((bg)) Юрген Граф. Митът за Холокоса. // Посетен на 11 юни 2010.
    • Тяхната мотивация изхожда от неонацистките им политически позиции и яростният им антисемитизъм.((en)) Austin, Ben S.. Deniers in Revisionists Clothing. // Middle Tennessee State University. Посетен на 29 март 2007.
    • Всеки път, когато хората на Европа се опитат да предприемат мерки с цел съхраняване на своя национален облик, моментално им се отправят обвинения, че те са “неонацисти”, та нали нацистите извършиха онова страшно престъпление – убийството на шест милиона евреи! В наше време самото съществуване на национална държава от бялата раса се намира под голяма заплаха във връзка със значителната емиграция от страните на Третия Свят. И докато този мит се поддържа, нашите национални чувства ще бъдат подлагани на преследвания и безкомпромисна разправа, а Третият Свят в лицето на ООН ще продължава да постига успехи в борбата срещу силите, борещи се за съхраняване на най-важната гаранция за нашата свобода – националната държава на нашата раса.((bg)) Ернст Цюндел. Шест милиона – изгубени и намерени. // Посетен на 11 юни 2010.

Външни връзки[редактиране | edit source]