Офанзиви срещу Титовите партизани
Офанзивите срещу Титовите партизани са предимно военно-тактически операции на силите на Оста на територията на Западна Сърбия (първоначално), Босна и Херцеговина (основно), Черна гора и Хърватия (Далмация) по време на Втората световна война.
Съдържание |
Цели [редактиране]
Военните офанзиви имат за цел осуетяване плановете на Съюзниците за създаване на фронт в бивша Югославия, посредством подкрепата която оказват за подривните действия на Титовите партизани. Като цяло операциите са успешни, и по същество осуетяват осигуряването на планувания траен плацдарм за нахлуването на съюзнически войски на Балканите в тила на Вермахта.
В последната седма офанзива участва Ото Скорцени, като поставената му задача е пленяване на Тито. Бъдещият югославски маршал се спасява благодарение на многобройните понорни и неизвестни на немското командване подземни пещерни лабиринти в Динарите.
Развой на военните действия в бивша Югославия в хода на Втората световна война [редактиране]
След разгрома на Кралство Югославия в операция Ауфмарш 25 през пролетта на 1941, армейски генерал Милан Недич (командващ дотогава 5-а югославска кралска армия, дислоцирана във Вардарска Македония - с щаб в Скопие) сформира на територията на остатъчна Сърбия правителство на националното спасение. От новото правителство остават недоволни старите верни на краля сили, както и сръбските националисти. Постепенно страната се стабилизира.
На 22 юни 1941 се слага началото на операция Барбароса. Операцията е пълна изненада за комунистическите сили на територията на бивша Югославия. Взема се решение да се премине към въоръжена борба срещу немските окупационни сили и правителството на Милан Недич. Сформират се партизански отряди, като партизанското движение първоначално придобива размах в Шумадия, както с оглед на терена, така и предвид силната сръбска националистическа подкрепа срещу немците и правителството на Недич в областта. В отговор на провокативните събития в областта от есента на 1941 (виж Крагуевски октомври), немските части предприемат крути мерки срещу населението които са контрапродуктивни, а същевременно предвиждани и желани като разултат от инициаторите на събитията. В резултат на октомврийските събития в Шумадия от 1941 се надига обществено недоволство, което прераства в организирано съпротивително сръбско движение срещу немските окупационни сили и правителството на генерал Милан Недич. В Западна Сърбия се формира свободна партизанска територия под контрола на партизаните, станала известна като Ужичка република. Тя е оглавена от Йосип Броз Тито. Бъдещият югославски диктатор влиза в преговори със сръбските четници, но по една или друга причина до споразумение не се стига. В резултат на това, сръбското съпротивително движение е разединено, а немските военни части и правителство на генерал Милан Недич улеснени при предприемане на офанзивни действия срещу партизаните.
Немското командване решава да предприеме офанзива срещу Титовите партизани през есента на 1941 година. В резултат на нея, партизаните са изтласкани от територията на остатъчна Сърбия, но съпротивата продължава с нестихваща сила на територията на Босна и Херцеговина, Северна Черна гора и Далмация в продължение на три години от Втората световна война. В крайна сметка съпротивителното движение срещу силите на Оста на територията на бивша Югославия, наричащо се югославско, оцелява. Въпреки окончателния му тактически разгром следствие от операцията с кодово наименование Ход на коня, с откриването на втори фронт срещу Тристранния пакт в Европа (6 юни 1944 година), то придобива стратегическо приемущество и успява да оглави реанимираната след Втората световна война Югославия.
Партизанското движение на Тито успява да завоюва позиции единствено в планинските територии от бивша Югославия населени предимно със сърби. Това е естествено, т.к. сърбите в бившото Кралство Югославия са привилегирован народ. В Източна Сърбия, района на столицата Белград и т.нар. Сръбски Банат, партизанското движение на Тито не успява да завоюва сериозни позиции до самия край на войната.
Българската армия участва в последните три офанзиви срещу Титовите партизани. В предпоследните две офанзиви, български военни части участват пряко в бойните действия.
Списък на офанзивните операции срещу Титовите партизани [редактиране]
- Първа офанзива срещу Титовите партизани
- Втора офанзива срещу Титовите партизани
- Трета офанзива срещу Титовите партизани
- Четвърта офанзива срещу Титовите партизани
- Пета офанзива срещу Титовите партизани
- Шеста офанзива срещу Титовите партизани
- Седма офанзива срещу Титовите партизани
Осмата офанзива [редактиране]
Отдавна преди окончателното изчезване на Югославия от политическата карта на света (3 юни 2006 год.), в Сараево още през 1964 година излиза романа на Бранко Чопич "Осмата офанзива", по който през 1979 година е записан телевизионен сериал. Романът третира проблемите пред изграждането на социалистическа Югославия.
Вижте също [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Седам непријатељских офанзива“ в Уикипедия на сръбски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
.svg){kind=small}
 |
|
|---|---|
|
Първа офанзива | Втора офанзива | Трета офанзива | Четвърта офанзива | Пета офанзива | Шеста офанзива | Седма офанзива |
|
