Офанзиви срещу Титовите партизани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Раненият Тито с Иван Рибар (1943)
Grb Nemanjica mini transparent.png
шаблон
История на сърбите
Древни култури на територията на Сърбия
 • Старчево-Кришка култура •
 • Винчанска култура •
Антична история на територията на Сърбия
 • Илирия / илири / илирийски племена •
 • трибали • ауториати • скордиски •
 • Илирик • Панония • Далмация •
 • Мизия / Горна Мизия •
 • Вътрешна Дакия / Крайбрежна Дакия •
 • дардани / Дардания •
Средновековна история на сърбите
 • Бела Сърбия • Средновековни сръбски земи •
 • Дукля / Зета • Рашка / Душаново царство •
 • Босненско банство / Кралство Босна •
 • Пагания • Захумлие / Хум • Травуния / Каналия •
 • Моравско княжество / Владения на Никола •
 • Косовско деспотство •
 • Смедеревско деспотство •
 • Херцеговина • Черна гора •
Сръбските земи под османска власт
 • пречански сърби / Военна граница •
 • Първо хабсбургско управление •
 • Второ хабсбургско управление •
 • Първо сръбско въстание •
 • Второ сръбско въстание •
Нова история на сърбите
 • Княжество Сърбия / Кралство Сърбия •
 • Княжество Черна гора / Кралство Черна гора •
 • Сърбия по време на Първата световна война •
 • Кралство на сърби, хървати и словенци •
 • Кралство Югославия •
 • Сърбия по време на Втората световна война •
 • Четничество / Офанзиви срещу партизаните •
 • СФРЮ / Социалистическа република Сърбия •
 • Съюзна Югославия / Сърбия и Черна гора •
 • Босна и Херцеговина / Република Сръбска •
Историография на сърбите
 • История на сръбския народ •
 • История на сърбите (Константин Иречек) •
 • История на сърбите (Владимир Чорович) •
Serbian Cross1Red.svg
Портал Сърбия
Serbian flag mini.svg


Офанзивите срещу Титовите партизани са предимно военно-тактически операции на силите на Оста на територията на Западна Сърбия (първоначално), Босна и Херцеговина (основно), Черна гора и Хърватия (Далмация) по време на Втората световна война.

Цели[редактиране | edit source]

Военните офанзиви имат за цел осуетяване плановете на Съюзниците за създаване на фронт в бивша Югославия, посредством подкрепата която оказват за подривните действия на Титовите партизани. Като цяло операциите са успешни, и по същество осуетяват осигуряването на планувания траен плацдарм за нахлуването на съюзнически войски на Балканите в тила на Вермахта.

В последната 7-ма офанзива участва Ото Скорцени, като поставената му задача е пленяване на Тито. Бъдещият югославски маршал се спасява благодарение на многобройните понорни и неизвестни на германското командване подземни пещерни лабиринти в Динарите.

Развой на военните действия[редактиране | edit source]

След разгрома на Кралство Югославия в операция Ауфмарш 25 през пролетта на 1941 г. армейски генерал Милан Недич (командващ дотогава 5-та югославска кралска армия, дислоцирана във Вардарска Македония с щаб в Скопие) сформира на територията на остатъчна Сърбия правителство на националното спасение. От новото правителство остават недоволни старите верни на краля сили, както и сръбските националисти. Постепенно страната се стабилизира.

На 22 юни 1941 г. се слага началото на операция Барбароса. Операцията е пълна изненада за комунистическите сили на територията на бивша Югославия. Взема се решение да се премине към въоръжена борба срещу германските окупационни сили и правителството на Милан Недич. Сформират се партизански отряди, като партизанското движение първоначално придобива размах в Шумадия, както с оглед на терена, така и предвид силната сръбска националистическа подкрепа срещу немците и правителството на Недич в областта. В отговор на провокативните събития в областта от есента на 1941 г. (виж Крагуевски октомври), германските части предприемат крути мерки срещу населението, които са контрапродуктивни. В резултат на октомврийските събития в Шумадия от 1941 г. се надига обществено недоволство, което прераства в организирано съпротивително сръбско движение срещу германските окупационни сили и правителството на генерал Милан Недич. В Западна Сърбия се формира свободна партизанска територия под контрола на партизаните, станала известна като Ужичка република. Тя е оглавена от Йосип Броз Тито. Бъдещият югославски лидер влиза в преговори със сръбските четници, но по една или друга причина до споразумение не се стига. В резултат сръбското съпротивително движение е разединено, а германските военни части и правителство на ген. Недич са улеснени при предприемане на офанзивни действия срещу партизаните.

Немското командване решава да предприеме офанзива срещу Титовите партизани през есента на 1941 година. В резултат партизаните са изтласкани от територията на остатъчна Сърбия, но съпротивата продължава с нестихваща сила на територията на Босна и Херцеговина, Северна Черна гора и Далмация в продължение на 3 години от Втората световна война. В крайна сметка съпротивителното движение, наричащо се югославско, срещу силите на Оста на територията на бивша Югославия оцелява. Въпреки окончателния му тактически разгром вследствие от операцията с кодово наименование Ход на коня с откриването на втори фронт срещу Тристранния пакт в Европа (6 юни 1944 година), то придобива стратегическо преимущество и успява да оглави реанимираната след Втората световна война Югославия.

Партизанското движение на Тито успява да завоюва позиции единствено в планинските територии от бивша Югославия, населени предимно със сърби. Това е естествено, т.к. сърбите в бившото Кралство Югославия са привилегирован народ. В Източна Сърбия, района на столицата Белград и т.нар. Сръбски Банат, партизанското движение на Тито не успява да завоюва сериозни позиции до самия край на войната.

Българската армия участва в последните 3 офанзиви срещу Титовите партизани. В предпоследните 2 офанзиви български военни части участват пряко в бойните действия.

Офанзивни операции срещу Титовите партизани[редактиране | edit source]

  1. Първа офанзива срещу Титовите партизани
  2. Втора офанзива срещу Титовите партизани
  3. Трета офанзива срещу Титовите партизани
  4. Четвърта офанзива срещу Титовите партизани
  5. Пета офанзива срещу Титовите партизани
  6. Шеста офанзива срещу Титовите партизани
  7. Седма офанзива срещу Титовите партизани

Осма офанзива[редактиране | edit source]

Отдавна преди окончателното разпадане на Югославия в Сараево още през 1964 година излиза романът на Бранко Чопич "Осмата офанзива", по който през 1979 година е записан телевизионен сериал. Романът третира проблемите пред изграждането на социалистическа Югославия.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Седам непријатељских офанзива“ в Уикипедия на сръбски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  


 
Офанзиви срещу Титовите партизани (1941-1944) Josip Broz Tito 1971.png

Конфликт: Втора световна война

Първа офанзива | Втора офанзива | Трета офанзива | Четвърта офанзива | Пета офанзива | Шеста офанзива | Седма офанзива

Предхождащи събития в Шумадия