Офика

Тази статия е за вида растения. За рода вижте Офика (род).

---

Офика
Класификация
империя: Eukaryota Еукариоти царство: Plantae Растения подцарство: Tracheobionta Васкуларни растения отдел: Magnoliophyta Покритосеменни клас: Magnoliopsida Двусемеделни разред: Rosales семейство: Rosaceae Розоцветни подсемейство: Maloideae Ябълкови род: Sorbus Офика вид: S. aucuparia Офика
Научно наименование
Sorbus aucuparia Linnaeus, 1753

Офиката (Sorbus aucuparia) е многогодишно дърво, високо около 15-16 m, със сива и гладка кора, която при старите дървета се напуква слабо. Кореновата система на офиката е силно развита. Нарича се още Птицеловна брекиня, защото плодовете ѝ са пиршество за много птици.

Анатомия и физиология

Короната е широкояйцевидна до закръглена. Листата са сложни-текоперести, съставени от 9-17 лисчета до 6 cm дълги и удължено-елиптични до продълговато-ланцетни по форма. Назъбени, понякога в основата са целокрайни, окосмени отдолу. Отгоре са жълтозелени, отдолу - сивозелени. През есента добиват оранжево-червена багра. Младите листа и пъпките са окосмени. Цветовете са бели, събрани в 10-18 cm щитовидни метлици, в кичесто съцветие с петлистна чашка, петлистно венче и многобройни тичинки. Цъфти през май в продължение на 10 дни. Плодът е дребен, 6 - 9, рядко до 14 mm), зелен, през есента става оранжево-червен, месест и топчест, с кисело-стипчив вкус.

Разпространение

Разпространена е в Европа до Западна Азия и Сибир. Расте предимно в горските планински местности.

Екологични изисквания

Среща се до 1800 м н.в., изисква влажен климат, свежи и плодородни почви и добро осветление. Широко използван в парковете вид за единично, групово или алейно засаждение.

Химически състав

Плодовете съдържат: Витамин С, 1-ка каротин, криптоксантин, захари, ябълчена, лимонена и винена киселина, цианинхлорид, дъбилни вещества, етерично масло, янтарна, сорбинова и парасорбинова (отровна!) киселина, пектин, багрило, горчиви вещества.