Офика
Тази статия е за вида растения. За рода вижте Офика (род).
| Офика | |||||||||||||||||||||||
 |
|||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
|||||||||||||||||||||||
Офиката (Sorbus aucuparia) е многогодишно дърво, високо около 15-16 м, със сива и гладка кора, която при старите дървета се напуква слабо. Кореновата система на офиката е силно развита. Нарича се още Птицеловна брекиня, защото плодовете й са пиршество за много птици.
Съдържание |
[редактиране] Анатомия и физиология
Короната е широкояйцевидна до закръглена. Листата са сложни-текоперести, съставени от 9-17 лисчета до 6 см дълги и удължено-елиптични до продълговато-ланцетни по форма. Назъбени, понякога в основата са целокрайни, окосмени отдолу. Отгоре са жълтозелени, отдолу - сивозелени. През есента добиват оранжево-червена багра. Младите листа и пъпките са окосмени. Цветовете са бели, събрани в 10-18 см щитовидни метлици, в кичесто съцветие с петлистна чашка, петлистно венче и многобройни тичинки. Цъфти през май в продължение на 10 дни. Плодът е дребен, 6 - 9, рядко до 14 мм), зелен, през есента става оранжево-червен, месест и топчест, с кисело-стипчив вкус.
[редактиране] Разпространение
Разпространена е в Европа до Западна Азия и Сибир. Расте предимно в горските планински местности.
[редактиране] Екологични изисквания
Среща се до 1800 м н.в., изисква влажен климат, свежи и плодородни почви и добро осветление. Широко използван в парковете вид за единично, групово или алейно засаждение.
[редактиране] Химически състав
Плодовете съдържат: Витамин С, 1-ка каротин, криптоксантин, захари, ябълчена, лимонена и винена киселина, цианинхлорид, дъбилни вещества, етерично масло, янтарна, сорбинова и парасорбинова (отровна!) киселина, пектин, багрило, горчиви вещества.
