Охранка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Охранное отделение, (разговорната форма охранка става популярна в съветската литература) — наименование на органите на полицейския департамент на Министерството на вътрешните работи на Руската империя, занимаващи се с политически разследвания. Заема едно от главните места в системата за управление на Руската империя в края на XIX - началото на XX век[1].

История[редактиране | edit source]

Първото охранително отделение е създадено през 1866 г. в Санкт Петербург в подчинение на градоначалника на Петербург след покушението над император Александър II, извършено от Димитрий Каракозов. То е наречено „Отделение за производствени дела за охрана на обществения порядък и спокойствието в Санкт Петербург“. Първоначално се намира на улица „ Голяма Морска“ 40, по-късно е преместено на номер 24 на същата улица и накрая е преместено на улица „Грахова“ 2. на 12 май 1886 г. е утвърден щатът на Санкт-петербургското Охранително отделение, което от 9 април 1887 г. започва да се нарича „Отделение за охрана на обществената безопасност и реда в град Санкт Петеррбург“. Петербургското охранително отделение се явява орган на департамента на полицията към Министерство на вътрешните работи и като такова е под непосредствено подчинение на градоначалника. В състава си отделението има обща канцелария, охранителна команда, централен отряд за следене и регистрационно бюро. Общата канцелария е с осем служителя.

Второто охранително отделение, Московското, е създадено по нареждане на Министъра на вътрешните работи Михаил Лорис-Меликов на 1 ноември 1880 г. Първоначално съществува като „Секретно-разследващо отделение към канцеларията на Московския обер полицмайстер“. През 1881 г. е преименувано на „Отделение за охрана на обществената безопасност и ред в град Москва“.

Третото охранително отделение е създадено през 1900 г. във Варшава, която по това време е в рамките на Руската империя. Във връзка с разрастване на революционното движение в Русия, през 1902 г. се създават отделения и в градовете Вилнюс, Екатеринослав (днес Днепропетровск), Казан, Киев, Одеса, Саратов, Тифлис (днес Тбилиси) и Харков. Тези отделения имат задача чрез поддържане на секретна агентура да провеждат политическо следене и наблюдение на подозрителни лица в губерниите.

Вж. също Царска тайна полиция

Източници[редактиране | edit source]

  1. Сучков, Егор Николаевич. Центральный аппарат и механизмы управления политическим сыском в Российской Империи в 1898—1917 гг.