Охридска архиепископия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Охридска архиепископия.

Епархии на Охридската архиепископия към 1020 година според Грамотите на император Василий II за диоцеза и правата на Охридската архиепископия(карта на Димитър Ризов, 1917 г.[1])
Митрата на предстоятеля на Охридската архиепископия, Национален исторически музей, София
Стенописи от интериора на катедралната църква на Охридската архиепископия „Света София“

Архиепископия Охридска на Първа Юстиниана и на цяла България, съкратено наричана и Охридската архиепископия е наименованието на българската автокефална православна църква подчинена на Цариград в завоюваните от Византия в 1018 г. български земи, приемница на понижената в ранг Българска патриаршия. Създадена е веднага в годината на завоеванието с Имперски указ от император Василий II и е закрита неканонично със султански ферман през 1767 г. по настояване на Цариградския гръцки патриарх, като нейният диоцез е присъединен към този на Цариградската патриаршия.

История[редактиране | edit source]

С падането на България под византийска власт през 1018 г. с указите на император Василий II от 1019 г. - тя е понижена в ранг и обявена за Българска автокефална архиепископия със седалище в Охрид, последната българска столица и тогавашно седалище на българския патриарх. Диоцезът, българската народност на предстоятеля й и правата й са определени с две Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия.

Официалните титли на охридските архиепископи са: първоначално Архиепископ на цяла България (Αρχιεπίσκοπος της πάσης Βουλγαριας), от средата на 12 век се ползва и Архиепископ на Първа Юстиниана и цяла България или на всички българи (Αρχιεπίσκοπος της πρωτης 'Ιουστινιανης και πάσης Βουλγαριας или ΄αρχιεπίσκοπος Βουλγάρων).

Независимостта ѝ от Цариградската патриаршия е уредена до 1020 г. в споменатите три указа на император Василий II. Първоначално тя обхваща 31 епископии върху територията на цяла България, без част от Тракия. Там е постановено и предстоятелите ѝ да са само българи.[2] В изпълнение на тях първи архиепископ е определен българин - Иван, монах от манастира „Свети Йоан“, но след него това правило се нарушава и катедрата се заема от гърци, а броят на епрископиите е намален.

Известна е подарената от император Андроник II Палеолог на предстоятеля на Охридската афтокефална архиепископия плащеница, за употреба при благослужението в църквата Света София (Охрид). На императорския дар е извезан надписa:

Пастирю на българите, спомни си при жертвоприношенията за владетеля Андроник Палеолог

.

Като приемници на Българска патриаршия, която хронологически е шеста по ред в църковната история, Охридските архиепископи като продължители на всепризнатите канонически права продължават да се наричат понякога "патриарх" и има сведеня, че в 14 век тази титла им е призната от Вселенската патриаршия.[3]

По-известните от охридските архиепископи са:

Базиликата "Света София", катедрален храм на Охридската архиепископия (11-14 век)

Катедрален храм на Охридската патриаршия е базиликата "Света София" в Охрид построена от Борис I в 863 г. върху стар християнски храм от късноримската епоха. Архиепископ Лъв през 11 в. също има принос към устройването на катедралата. Архиепископ Григорий I разширява притвора в 1317 г. През турското владичество „Света София“ е превърната в джамия и катедрален храм на патриаршията става „Света Богородица Перивлепта“ („Свети Климент“).

Последният Охридски архиепископ е Арсений II Охридски — до 1767 г., когато Охридската архиепископия се закрива, а епархията е присъединена към Драчката. От 1776 година епархията е присъединена към Преспанската и до 1878 г. в Охрид има гръцки епископи. Жителите на Охрид се обръщат с пълномощно писмо от 9 април 1861 г. "до предствителите на българския народ" в Цариград, да помолят Високата порта за избавяне "от своеволието на гръцкото духовенство, като потвърди основанието на автокефалната архиепископия на Първа Юстиниана Охридска и на цела България". През 1872 г. Натанаил Охридски е ръкоположен за пръв митрополит на Българската екзархия в Охрид.

Основни извори[редактиране | edit source]

  • Списък на 17 предстоятели на Охридската църква от края на 12 в. (Дюканжов списък)
  • 3 грамоти на Василий II, ок. 1020 г.
  • Велбъждка нотиция

Литература[редактиране | edit source]

  • Иван Снегаров, История на Охридската архиепископия-патриашия, С. 1931
  • Трендафил Кръстанов, Охридска архиепископия // Петър Динеков (с колектив), Кирило-Методиевска енциклопедия, изд. на БАН, Институт за литература; акад. издателство "Марин Дринов", т. II, София 1995, ISBN 954-07-0463-4(т. II), с. 899-903
  • Българската християнска цивилизация и българските манастири - Б. Димитров, ИК Фондация Ком, С. 2007

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Българите в техните исторически, етнографически и политически граници, карта 11
  2. Българската християнска цивилизация и българските манастири - Божидар Димитров ИК "Фондация Ком", С. 2001.
  3. Българската християнска цивилизация и българските манастири - Божидар Димитров ИК "Фондация Ком", С. 2001.

Вижте още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.