Охридчани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Охридчани или охридяни (на македонска литературна норма: охриѓани) са жителите на град Охрид, Република Македония. Това е списък на най-известните от тях.


Родени в Охрид [редактиране]

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЮЯ


А [редактиране]

Иван Битраков

Б [редактиране]

В [редактиране]

Г [редактиране]

Д [редактиране]

Е [редактиране]

З [редактиране]

И [редактиране]

Й [редактиране]

К [редактиране]

Л [редактиране]

М [редактиране]

  • Гърция Маргарит Димзов (Маргаритис Димицас, 1829 - 1903), виден гръцки историк и филолог
  • България Марко Бошнаков (1884 - 1908), български революционер, участник в Солунските атентати
  • България Методи Патчев (1875 - 1902), български революционер
  • България Миле (Милета) Г. Скопаков, български възрожденец, учител в Охрид (1855 - 1857) и Струга (1857 - 1859)[13]
  • Република Македония Мишо Юзмески (1966 - ), писател от Република Македония

Н [редактиране]

П [редактиране]

С [редактиране]

Т [редактиране]

Ф [редактиране]

Х [редактиране]

Ц [редактиране]

Я [редактиране]

Опълченци от Охрид [редактиране]

  • България Александър Христов, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[20]
  • България Анастас Божинов, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[21]
  • България Анастас Димитров, I опълченска дружина, убит на 19 юли 1877 г.[21]
  • България Андрей Темелков, ІI опълченска дружина[22]
  • България Атанас Пентелеев, I опълченска дружина, към 1918 г. живее в София[20]
  • България Васил Иванов, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[23]
  • България Георги Марков, от Охридско, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[20]
  • България Георги Христов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[24]
  • България Георги Христов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[24]
  • България Димитър Мирчев, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[24]
  • България Димитър Иванов, I опълченска дружина, убит на 10 август 1877 г.[21]
  • България Димитър Миланов, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[21]
  • България Димитър Наумов, от Охридско, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[20]
  • България Евтимий Апостолов, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[21]
  • България Ефтим Чачамишов, ІI опълченска дружина, към 1918 г. живее в София[22]
  • България Иван П. Верин, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[23]
  • България Иван Стаменков, ІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[22]
  • България Илия Христов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[24]
  • България Климент Петрушев, ІI опълченска дружина, към 1918 година живее в Оряховско[22]
  • България Коста Атанасов, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[23]
  • България Коста Иванов, I опълченска дружина[21]
  • България Коста Стефанов, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[25]
  • България Марко Атанасов, от Охридско, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[21]
  • България Наум Димитриев, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[21]
  • България Никола Стефанов, ІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[22]
  • България Никола Трайков, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София[24]
  • България Панайот Георгиев, ІІI опълченска дружина, умрял на 26 октомври 1877 г.[23]
  • България Петър Атанасов, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[21]
  • България Петър Атанасов, ІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[20]
  • България Петър Пармаков, ІI опълченска дружина, умрял в Лом преди 1918 г.[22]
  • България Спиро Иванов, ІI опълченска дружина, убит на 9 август 1877 г.[22]
  • България Ставро Димитриев, V опълченска дружина, ранен на 12 август 1877 г. и умрял.[26]
  • България Стефан Константинов, ІI опълченска дружина, убит[22]
  • България Ташко Кузманов, ІI опълченска дружина[22]
  • България Христо Димитров, ІI опълченска дружина, към 1918 г. живее в София[22]
  • България Христо Димитриев, I опълченска дружина, умрял след 1918 г. в София[21]
  • България Христо Павлов, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в Кюстендил[20]
  • България Щерю Райков, ІІI опълченска дружина[25]

Македоно-одрински опълченци от Охрид [редактиране]

Починали в Охрид [редактиране]

Други [редактиране]

  • България Александра Чобанова, българска учителка в Охрид (1868 - 1878, 1880 - 1881) и Струга (1879 - 1880)[31]
  • България Арсений II, последен охридски архиепископ
  • България Георги Бъндев, български екзархийски свещеник в Охрид между 1871-1885 година[32]
  • Византийска империя Еразъм Охридски (3 - 4 век), християнски светец
  • Гърция Михаил Бодлев (Михаил Потлис, 1810 - 1863), гръцки учен, по произход от Охрид
  • България Натанаил Охридски и Пловдивски (1820 - 1906), пръв български митрополит на Охрид (1872)
  • България Самуил, цар на България
  • България Спиро Сарджов, български революционер от ВМОРО, обущар, член на Охридския околийски революционен комитет между 1901-1903 година[33]
  • България Христо Бърдаров, български офицер починал край Охрид

Бележки [редактиране]

  1. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 31.
  2. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.647.
  3. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.15
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 71.
  5. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.403.
  6. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.595.
  7. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.602.
  8. Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 422.
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 190.
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация . Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 150.
  11. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.716.
  12. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.582.
  13. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.595.
  14. Српски биографски речник, том 3, с. 60.
  15. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 30.
  16. Српски биографски речник, том 2, с. 65.
  17. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.173.
  18. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.189.
  19. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 172.
  20. а б в г д е Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 33.
  21. а б в г д е ж з и к Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 32.
  22. а б в г д е ж з и к Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 34.
  23. а б в г Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 35.
  24. а б в г д Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 37.
  25. а б Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 36.
  26. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 38.
  27. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 76.
  28. а б „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 21.
  29. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 30.
  30. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 50.
  31. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.705.
  32. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.96.
  33. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 148.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.