Охридчани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Охридчани или охридяни (на македонска литературна норма: охриѓани) са жителите на град Охрид, Република Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Охрид[редактиране | edit source]

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЮЯ


А[редактиране | edit source]

Иван Битраков

Б[редактиране | edit source]

В[редактиране | edit source]

Г[редактиране | edit source]

Д[редактиране | edit source]

Е[редактиране | edit source]

З[редактиране | edit source]

И[редактиране | edit source]

Й[редактиране | edit source]

К[редактиране | edit source]

Л[редактиране | edit source]

М[редактиране | edit source]

Н[редактиране | edit source]

П[редактиране | edit source]

  • Сърбия Панта Гаврилович (1872 - 22/23 декември 1926), сръбски дипломат, починал в Атина[15]
  • Република Македония Паско Кузман (1947 - ), поет и археолог от Република Македония
  • Република Македония Петре Пирузе (1907 – 1980), адвокат, антифашист и политик от Социалистическа Република Македония
  • България Петър Д. Дуков - Турчето (1883 - ?), български революционер от ВМОРО, четник при Спиро Олчев в Ресенско през 1904 година[16]
  • България Петър Карчев (1889 – 1965), български журналист и политик
  • България Петър Огненов, български възрожденец
  • България Петър Чаулев (1882 – 1924), български революционер
  • България Петър Шанданов (1895 – 1971), български революционер и комунистически партизанин

С[редактиране | edit source]

Т[редактиране | edit source]

Ф[редактиране | edit source]

Х[редактиране | edit source]

Ц[редактиране | edit source]

Я[редактиране | edit source]

Опълченци от Охрид[редактиране | edit source]

  • България Александър Христов, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[20]
  • България Анастас Божинов, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[21]
  • България Анастас Димитров, I опълченска дружина, убит на 19 юли 1877 г.[21]
  • България Андрей Темелков, ІI опълченска дружина[22]
  • България Атанас Пентелеев, I опълченска дружина, към 1918 г. живее в София[20]
  • България Васил Иванов, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[23]
  • България Георги Марков, от Охридско, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[20]
  • България Георги Христов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[24]
  • България Георги Христов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[24]
  • България Димитър Мирчев, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[24]
  • България Димитър Иванов, I опълченска дружина, убит на 10 август 1877 г.[21]
  • България Димитър Миланов, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[21]
  • България Димитър Наумов, от Охридско, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[20]
  • България Евтимий Апостолов, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[21]
  • България Ефтим Чачамишов, ІI опълченска дружина, към 1918 г. живее в София[22]
  • България Иван П. Верин, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[23]
  • България Иван Стаменков, ІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[22]
  • България Илия Христов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[24]
  • България Климент Петрушев, ІI опълченска дружина, към 1918 година живее в Оряховско[22]
  • България Коста Атанасов, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[23]
  • България Коста Иванов, I опълченска дружина[21]
  • България Коста Стефанов, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[25]
  • България Марко Атанасов, от Охридско, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[21]
  • България Наум Димитриев, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[21]
  • България Никола Стефанов, ІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[22]
  • България Никола Трайков, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София[24]
  • България Панайот Георгиев, ІІI опълченска дружина, умрял на 26 октомври 1877 г.[23]
  • България Петър Атанасов, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[21]
  • България Петър Атанасов, ІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[20]
  • България Петър Пармаков, ІI опълченска дружина, умрял в Лом преди 1918 г.[22]
  • България Спиро Иванов, ІI опълченска дружина, убит на 9 август 1877 г.[22]
  • България Ставро Димитриев, V опълченска дружина, ранен на 12 август 1877 г. и умрял.[26]
  • България Стефан Константинов, ІI опълченска дружина, убит[22]
  • България Ташко Кузманов, ІI опълченска дружина[22]
  • България Христо Димитров, ІI опълченска дружина, към 1918 г. живее в София[22]
  • България Христо Димитриев, I опълченска дружина, умрял след 1918 г. в София[21]
  • България Христо Павлов, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в Кюстендил[20]
  • България Щерю Райков, ІІI опълченска дружина[25]

Македоно-одрински опълченци от Охрид[редактиране | edit source]

Починали в Охрид[редактиране | edit source]

Други[редактиране | edit source]

  • България Александра Чобанова, българска учителка в Охрид (1868 - 1878, 1880 - 1881) и Струга (1879 - 1880)[32]
  • България Арсений II, последен охридски архиепископ
  • България Георги Бъндев, български екзархийски свещеник в Охрид между 1871-1885 година[33]
  • Византийска империя Еразъм Охридски (3 - 4 век), християнски светец
  • Гърция Михаил Бодлев (Михаил Потлис, 1810 - 1863), гръцки учен, по произход от Охрид
  • България Натанаил Охридски и Пловдивски (1820 - 1906), пръв български митрополит на Охрид (1872)
  • България Самуил, цар на България
  • България Спиро Сарджов, български революционер от ВМОРО, обущар, член на Охридския околийски революционен комитет между 1901-1903 година[34]
  • България Христо Бърдаров, български офицер починал край Охрид

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.64
  2. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 31.
  3. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.647.
  4. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.403.
  5. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.595.
  6. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.602.
  7. Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 422.
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 190.
  9. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.716.
  10. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.582.
  11. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.89
  12. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.103
  13. Српски биографски речник, том 3, с. 60.
  14. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 30.
  15. Српски биографски речник, том 2, с. 65.
  16. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.98
  17. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.173.
  18. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.189.
  19. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 172.
  20. а б в г д е Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 33.
  21. а б в г д е ж з и к Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 32.
  22. а б в г д е ж з и к Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 34.
  23. а б в г Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 35.
  24. а б в г д Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 37.
  25. а б Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 36.
  26. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 38.
  27. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 76.
  28. а б „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 21.
  29. а б в „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 801
  30. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 30.
  31. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 50.
  32. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.705.
  33. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.96.
  34. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 148.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.