Оцелот

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Оцелот
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
клон:Holozoa
царство:Животни (Animalia)
клон:Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Коткови (Felidae)
род:Южноамерикански котки (Leopardus)
вид:Оцелот (L. pardalis)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Оцелот в Общомедия
[ редактиране ]

Оцелотът (Leopardus pardalis) е средо голям хищник от семейство Коткови, разпространен в горите на Южна и Централна Америка.

Физическа характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Оцелотът е значително по-едър от котка: дължината на тялото му е 90-110 cm и на опашката 30-40 cm. Височина при холката 50-55 cm. Тежи 8-16 кг. Неговата леопардова окраска е много характерна – жълтеникав основен тон, изпъстрен с тъмни розетовидни петна и ивици с мраморен ефект и е почти невъзможно да бъдат открити две животни с еднакви шарки.

Разпространение и начин на живот[редактиране | редактиране на кода]

Разпространен е от Южните щати (Тексас) до Аржентина. Обитава гъсто обрасли гори и храсталаци. Активен е предимно нощем, а денем си почива в короните на дърветата. Ловува както на земята, така и по дърветата. Жертвите му са предимно дребни елени, маймуни, гризачи и други бозайници с дребни и средни размери, но лови също птици, гущери, жаби, риба.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Бременността при оцелота продължава около 70 дни, след което ражда 2-4 котета. Малките започват да ловуват с майка си на около 3 месечна възраст, а стават самостоятелни приблизително при навършване на една година.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Оцелотът се поддава на опитомяване, когато е сред хора от ранна детска възраст.

Видът продължава да бъде преследван от човека заради красивата си и ценна кожа, изключително търсена в модната индустрия и въпреки взетите мерки за защита[2], бъдещето на вида продължава да бъде несигурно. В САЩ ловът на оцелоти, както и продажбата на кожите им, са забранени.

Оцелот в сиатълския зоопарк

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Leopardus pardalis (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. Leopardus pardalis (IUCN Red List of Threatened Species, 2007)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]