Оцелот
Оцелот | ||||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||
(Linnaeus, 1758) | ||||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||
Оцелот в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Оцелотът (Leopardus pardalis) е средо голям хищник от семейство Коткови, разпространен в горите на Южна и Централна Америка.
Физическа характеристика[редактиране | редактиране на кода]
Оцелотът е значително по-едър от котка: дължината на тялото му е 90-110 cm и на опашката 30-40 cm. Височина при холката 50-55 cm. Тежи 8-16 кг. Неговата леопардова окраска е много характерна – жълтеникав основен тон, изпъстрен с тъмни розетовидни петна и ивици с мраморен ефект и е почти невъзможно да бъдат открити две животни с еднакви шарки.
Разпространение и начин на живот[редактиране | редактиране на кода]
Разпространен е от Южните щати (Тексас) до Аржентина. Обитава гъсто обрасли гори и храсталаци. Активен е предимно нощем, а денем си почива в короните на дърветата. Ловува както на земята, така и по дърветата. Жертвите му са предимно дребни елени, маймуни, гризачи и други бозайници с дребни и средни размери, но лови също птици, гущери, жаби, риба.
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
Бременността при оцелота продължава около 70 дни, след което ражда 2-4 котета. Малките започват да ловуват с майка си на около 3 месечна възраст, а стават самостоятелни приблизително при навършване на една година.
Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]
Оцелотът се поддава на опитомяване, когато е сред хора от ранна детска възраст.
Видът продължава да бъде преследван от човека заради красивата си и ценна кожа, изключително търсена в модната индустрия и въпреки взетите мерки за защита[2], бъдещето на вида продължава да бъде несигурно. В САЩ ловът на оцелоти, както и продажбата на кожите им, са забранени.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Leopardus pardalis (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Leopardus pardalis (IUCN Red List of Threatened Species, 2007)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Оцелотът в ITIS Архив на оригинала от 2004-11-19 в Wayback Machine.
|