Оцелот
| Оцелот | |||||||||||||||||||||||||
Leopardus pardalis |
|||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
Незастрашен[1] |
|||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1758 |
|||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | |||||||||||||||||||||||||
Зони на разпространение |
|||||||||||||||||||||||||
Оцелотът (Leopardus pardalis) е хищник със средни размери от семейство Котки разпространен в горите на Южна и Централна Америка.
Съдържание |
Физическа характеристика [редактиране]
Оцелотът е едра котка с дължина на тялото 90-110 см. и опашка 30-40 см. Височина при холката 50-55 см. Тежи 8-16 кг. Неговата леопардова окраска е много характерна – жълтеникав основен тон изпъстрен с тъмни розетовидни петна и ивици с мраморен ефект и е почти невъзможно да бъдат открити две животни с еднакви шарки.
Разпространение и начин на живот [редактиране]
Разпространен е от Южните щати (Тексас) до Аржентина. Обитава гъсто обрасли гори и храсталаци. Активен е предимно нощем, а денем си почива в короните на дърветата. Ловува както на земята, така и по дърветата. Жертвите му са предимно дребни елени, маймуни, гризачи и други бозайници с дребни и средни размери, но лови също птици, гущери, жаби, риба.
Размножаване [редактиране]
Бременността при оцелота продължава около 70 дни, след което ражда 2-4 котета. Малките започват да ловуват с майка си на около 3 месечна възраст, а стават самостоятелни приблизително при навършване на една година.
Допълнителни сведения [редактиране]
Оцелотът се поддава на опитомяване, когато е сред хора от ранна детска възраст.
Видът продължава да бъде преследван от човека заради красивата си и ценна кожа, изключително търсена в модната индустрия и въпреки взетите мерки за защита [2], бъдещето на вида продължава да бъде несигурно. В САЩ ловът на оцелоти, както и продажбата на кожите им са забранени.
Източници [редактиране]
- ↑ ((en)) Caso, A., Lopez-Gonzalez, C., Payan, E., Eizirik, E., de Oliveira, T., Leite-Pitman, R., Kelly, M. & Valderrama, C.. Leopardus pardalis. // 2008 IUCN Red List of Threatened Species. IUCN, 2008. Посетен на (22 март 2009). — Базата данни включва причините поради които този вид не се смята за застрашен
- ↑ Leopardus pardalis (IUCN Red List of Threatened Species, 2007)
Външни препратки [редактиране]