Оцеляване

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Международни сигнали за бедствие

Оцеляването е група от умения, които могат да помогнат на човек, да преживее опасна ситуация (буря, земетресение, корабокрушение, авиационна катастрофа), или да оцелее в опасни местности (пустиня, планини, джунгла). За оцеляване при извънредна ситуация е необходимо осигуряването на четири ключови потребности:

След преодоляването на непосредствената опасност за живота, пострадалите трябва да се опитат да осъществят аварийна комуникация и да подадат сигнал за бедствие. Даже районът на бедствието да е временно недостъпен за издирване и евакуация на пострадалите, те непременно трябва да подадат сигнал за бедствие. Това значително ще увеличи шансовете им да бъдат намерени по-късно или да им бъдат доставени храна и средства за оцеляване по въздуха.

Особено важно при оцеляването е правилното ориентиране на местността.

Подслон[редактиране | редактиране на кода]

Предпазва от природни бедствия (времето), хипотермия, и позволява спокоен сън. В ситуация на „оцеляване“ първо се намира подслон. Основни изисквания:

  • Далеч от нестабилни скали, гнезда на животни и опасности
  • Пресъхналите речни корита са удобни (меки и „плоски“), но при буря се наводняват.
  • Светлина, може да достави топлина, но слънчевите места по принцип са ветровити.
  • Топлоизолация. Много голям и проветлив подслон не задържа топлина.

Прост подслон се прави от клони насочени против ъгъла на вятъра.

Вода[редактиране | редактиране на кода]

Човекът може да преживее няколко седмици без храна, но само около седем дена без вода. Нормален човек губи около 2 – 3 литра вода на ден при обикновени условия. Липсата на вода води до дехидратация преминаваща в летаргия, объркване и евентуално смърт. Тъмно жълта или кафява урина са индикатор за дехидратация. При оцеляване вода се търси незабавно след направа на подслон (или преди това, в зависимост от условията). В полеви условия може да се направи малко за пречистване на водата от замърсяване и патогени. Могат да бъдат убити и премахнати само микроорганизмите и частици във водата.

  • В райони с изобилие на влага, вода се набавя от ручеи и езера. Ако липсва воден източник, вода се набавя чрез капан кондензатор и чрез събиране на роса. Животнската кръв не е подходяща за рехидратация (може да е заразена). В урината на човека се съдържат соли и токсини, не е годна за пиене (може да се пречисти чрез слънчев дестилатор).
  • В екстремна среда са нужни мерки за предпазване от загуба на вода:
    • Диша се през носа (не се губи слюнка и изсушава устата)
    • Не се пуши
    • Ниска активност през най-горещите периоди на деня
    • Не се яде много

Огън[редактиране | редактиране на кода]

Огънят се използва за:

  • Преваряване и пречистване на вода
  • Готвене
  • За сгряване на човека
  • Самоотбрана (хищници)
  • Сигнал към спасителните служби

Храна[редактиране | редактиране на кода]

Не е от първостепенна важност, човек може да оцелее няколко седмици без храна. Гладът може да доведе до:

  • Раздразнителност
  • Слабост
  • Загуба на ясна мисловна дейност и преценка
  • Отслабване на имунната система
  • Изтощение и хипотермия

За набава на храна в „дивото“ са необходими познания по лов, риболов и ядливи растения.

Първа помощ[редактиране | редактиране на кода]

Може да предотвати смърт или трайни наранявания. Често срещани наранявания при екстремни ситуации са:

Навигация[редактиране | редактиране на кода]

Много екстремни ситуации могат да бъдат превъзмогнати или омаловажени чрез собственоръчно „намиране“ на безопасен път. Това изисква някои навигационни умения като:

Други методи за оцеляване[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Игорь Молодан. Учебник по выживанию в экстремальных ситуациях. − Х.: „Клуб семейного досуга“, 2016. − 320 с.: ил. (ISBN 978-617-12-0107-1)
  • Игорь Молодан. Автономное выживание в экстремальных условиях и автономная медицина. − М.: „Яуза“, 2015. − 594 с.: ил. (ISBN 978-5-699-83296-5)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Беър Грилс