Ояма Ивао

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ояма Ивао

Ояма Ивао (18421916), японски фелдмаршал, един от лидерите на Реставрацията Мейджи.

Роден е в провинция Сацума (префектура Кагосима). Племенник на Сайго Такамори, който през 1877 г. подема самурайското въстание в Сацума. По-големия брат на Ояма Ивао се присъединява към това въстание, но на страната на правителството и е командващ на бригада за борба с въстаниците.

От 1885 до 1896 година е военен министър.

В периода 1899-1904 година е началник на Генералния щаб.

Когато през 1894 г. започва Японско-Китайската война (1894-1895), е назначен за главнокоманващ на втори армейски корпус на японската армия. Корпуса, разположен на Ляодунският полуостров, превзема със щурм Порт Артур, а след това пресича провинция Шандонг и превзема крепостта Вей-хай-вей.

За това получава титла Маркиз, и след три години, става фелдмаршал. По време на Руско-японската война през 1904 г. е назначен за Главнокомандващ на японската армия в Манджурия. След победатата във войната, императора му дава титлата Принц (1907 г).

Получава британски орден за заслуги (Order of Merit) през 1906 година.

От 1912 година е член на съвещателен орган при императора - Генро, съставен от политически деятели на Япония.