О’Хигинс (броненосен крайцер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„О’Хигинс“
O'Higgins
Броненосният крайцер „О’Хигинс“, картина на Алваро Сентено, около 1910 г.
Флаг Чили
Клас и типБроненосен крайцер
ПроизводителSir W. G. Armstrong, Whitworth and Co., Ltd в Елсуик, Великобритания
Служба
Заложен4 април 1896 г.
Спуснат на вода17 май 1897 г.
Влиза в строй2 април 1898 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран през 1958 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост7921 t (стандартна)
8636 t (пълна)
Дължина135,2 m
Дължина между перпендикулярите
125,5 m
Ширина19,18 m
Газене6,7 m
Броняна борда: 127 – 178 mm;
на палубата: 31 – 51 mm (по скосовете 37 – 76 mm);
кули ГК: 127 – 178 mm;
кули СК: 127 – 152 mm;
каземати: 127 – 152 mm;
на бойната рубка: 229 mm
Задвижване2 парни машини с тройно разширение;
30 водотръбни котли Belleville
Мощност16 250 к.с. (11,95 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост21,6 възела
(40 km/h)
Далечина на
плаване
4580 морски мили при скорост 8 възела
Екипаж315 – 402 души
Въоръжение
Артилерия4х1 203 mm;
10х1 152 mm;
4х1 120 mm;
10х1 76 mm;
10х1 57 mm
Торпедно
въоръжение
3х1 450 mm ТА
„О’Хигинс“ в Общомедия

О’Хигинс (на испански: O'Higgins) e броненосен крайцер на чилийския флот от края на 19 век. Построен е във Великобритания в единствен екземпляр. Наречен е в чест на националния герой на Чили, Бернардо О’Хигинс Рикелме. По-късно служи за основа при проектирането на крайцерите от тип „Асама“.

Проектиране и построяване[редактиране | редактиране на кода]

Проектът е създаден от сър Филип Уотс. Корабът е поръчан през април 1896 г. и е струва на чилийското правителство 700 000 британски паунда.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Крайцерът, също като броненосецаКапитан Прат“, има ромбично разположение на четирите оръдия от главния калибър. Бордовите кули са особено уязвими от разрив на снаряди под тях и са най-отчетливото „родилно петно“ на крайцера. Крайцерът е примерно със 7 метра по-къс от „Есмералда“ (1896), но с 1500 т я превъзхожда по водоизместимост и носи по-внушителна защита: дебелината на пояса достига до 180 мм, броневата палуба – до 50 мм в плоската част и 75 мм на скосовете.

Броят на 8" (203-мм) оръдия на главния калибър е увеличен до четири, а броят на 6" (152-мм) е намален до 10, шест от тях са разположени в отделни каземати под горната палуба, което не може да се нарече особено удачно, останалите четири 6" оръдия се намират на горната палуба по бордовете в отделни кули мидъла и на кърмата.

Отличителна особеност на оръдията главен калибър е, че част от техния боекомплект се намира в кулата. Останалите снаряди и всички заряди към тях се намират под бронираната палуба и се подават към кулата с общ хидравличен подемник. След изразходването на снарядите в кулите темпа на стрелба спада рязко.

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

До влизането в строй на дредноутаАлмиранте Латоре“, заедно с броненосеца „Capitán Prat“, се явява най-големият кораб на чилийския флот.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. М, АСТ, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1979. ISBN 0-85177-133-5.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]