Пабло Пикасо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пабло Пикасо
Pablo picasso 1.jpg
Пабло Пикасо (1962)
Picasso Signatur-DuMont 1977.svg
Роден 25 октомври 1881
Flag of Spain.svg Малага, Испания
Починал 8 април 1973
Flag of France.svg Мужен, Франция
Националност испанец
Стил кубизъм
Учители Хосе Руиз
Направление кубизъм
Известни творби Госпожиците от Авиньон
Герника
Плачещата жена
Пабло Пикасо в Общомедия

Пабло Пикасо (на испански: Pablo Diego José Francisco de Paula Juan Nepomuceno María de los Remedios Cipriano de la Santísima Trinidad Clito Ruiz y Picasso Ruiz Picasso, накратко Pablo Picasso) е испански художник и скулптор, занимава се с живопис, керамика, колажи, графика и т.н. Той е изключително продуктивен художник. Неговото творчество преминава през много и различни периоди. Създател е на кубизма (заедно с Жорж Брак), преминава през сюрреализма, но остава един от най-големите художници, повлияли изключително много развитието на изобразителното изкуство на XX-ти век. Фамилията Пикасо е от италиански произход, на испански се произнася с ударение на „а“, но тъй като той живее дълго време във Франция, там започват да произнасят името му по френски маниер с ударение на „о“-то. Баща му също е художник. Има и две сестри.

Признат е за най-добрият художник за последните 100 години, както и за най-скъпият и най-краденият.[1]

Живот и творчество[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Сградата, в която е роден Пикасо

Пабло Пикасо е роден на 25 октомври 1881 година в град Малага и получава името Пабло Диего Хосе Франсиско де Паула Хуан Непомусено Мария де лос Ремедиос Криспиниано де ла Сантисима Тринидад Мартир Патрицио Руис и Пикасо (Pablo Diego José Francisco de Paula Juan Nepomuceno María de los Remedios Crispiniano de la Santísima Trinidad Mártir Patricio Ruiz y Picasso) в чест на множество светци и роднини. Той е първото дете на Хосе Руис и Бласко (1838-1913) и Мария Пикасо и Лопес,[2] семейство от средната класа – бащата е художник, който се специализира в рисуването на натуралистични изображения на птици и друг дивеч. Хосе Руис и Бласко произлиза от род на дребни благородници и през по-голямата част от живота си е учител по изобразително изкуство и уредник в местни музеи.

Пикасо проявава интерес към рисуването от ранна възраст. Едва седемгодишен, баща му започва да го обучава рисуване на фигури и маслена живопис. Руис е консервативен художник и учител, който смята, че правилното обучение изисква прилежно копиране на класиците и рисуване на човешкото тяло по гипсови отливки и живи модели. Синът му влага такова усърдие в рисуването, че занемарява училищната си работа.

През 1891 година семейството се мести в Ла Коруня, където бащата е назначен за преподавател в училището по изкуства, и остава там почти четири години. През 1895 година седемгодишната сестра на Пабло, Кончита, умира от дифтерия, което оказва силно въздействие върху него.[3] След този инцидент семейството се мести в Барселона, където Руис получава назначение. Пабло Пикасо харесва този град и по-късно в моменти на носталгия го нарича свой истински дом.[4]

В Барселона Руис убеждава ръководството на училището да допусне сина му до приемен изпит за класа за напреднали. Този процес обикновено отнема на учениците месеци, но тринадесетгодишният Пикасо се справя за една седмица и силно впечатлява изпитната комисия. Той е недисциплиниран ученик, но през този период установява приятелства, които ще му оказват влияние през целия живот. Баща му наема малка стая близо до дома им, така че Пикасо да може да рисува самостоятелно, макар и под негов надзор.

Малко по-късно бащата и чичото на Пикасо решават да го изпратят в Кралската академия за изящни изкуства „Сан Фернандо“ в Мадрид, най-престижното училище по изкуства в страната.[4] През 1897 година, шестнадесетгодишен, Пабло Пикасо за пръв път напуска дома и заминава за Мадрид, но начинът на обучение не му харесва и малко по-късно спира да посещава академията. В същото време там той често посещава музея Прадо, където се запознава с работите на Диего Веласкес, Франсиско Гоя и Франсиско Сурбаран. Пикасо силно се възхищава от картините на Ел Греко, елементи от които, като удължените крайници и мистичните лица, са отразени в неговото по-късно творчество.

Париж[редактиране | edit source]

След като напуска Мадрид, през 1900 година Пикасо прави своето първо пътуване до Париж, тогавашната артистична столица на Европа. Там той се сприятелява с Макс Жакоб, който му помага да се запознае с френския език и литература. Двамата живеят заедно в тежко безпаричие, като Пикасо спи през деня и работи през нощта и често се налага да гори картините си, за да не премръзне от студ.

През първите пет месеца на 1901 година Пикасо отново е в Мадрид, където започва да издава, заедно със своя приятел, анархиста Франсиско де Асис Солер, списанието „Арте Ховен“, от което излизат пет броя. Солер пише статиите, а Пикасо рисува илюстрации, главно мрачни карикатури, описващи живота на бедните. Първият брой излиза на 31 март 1901 година, като по това време художникът вече е започнал да подписва работите си само с Пикасо, вместо с първоначалното Пабло Руис и Пикасо.[5]

От 1904 г. се мести да живее в Париж. През същата година той среща Фернанд Оливие, млада французойка, която става негова любовница. Тя е изобразена на много от картините му от розовия период.[3]

Син и розов период[редактиране | edit source]

Синият период трае от 1901 до 1904 година. Той започва със самоубийството на неговия приятел Карлос. Характерното за него е преобладаващата синя гама. Той също така е наситен с композиции на хора от народа, просяци и акробати. В него витае темата на смъртта, старостта, бедността, меланхолията и тъгата.

За преходна картина между синия и розовия период се счита „Момичето с топката“. Той започва през 1905 и трае до 1907. Преобладават розовите и червени цветове. През тези години той рисува най-вече пътуващи циркови артисти — комедианти, танцьорки и акробати. Макар че сюжетите са по-радостни и по-живи, от платната лъха самота.

Африкански период[редактиране | edit source]

Африканският период на Пикасо (1907–1909) започва с две фигури в дясно на картината му Les Demoiselles d'Avignon, които са вдъхновени от африкански артефакти. Формалните идеи, развити през този период влияят директно върху кубисткия период, който следва.

Аналитичен и синтетичен кубизъм[редактиране | edit source]

Музеят в Барселона

През 1907 г. Пикасо полага основите на кубизма („Госпожиците от Авиньон“). Той започва да обръща повече внимание на формите вместо на цветовете, като особено внимание се обръща на геометричните фигури и блокове. По същото време прави множество колажи с хартия, кожа и други естествени материали.

Неокласицизъм и сюрреализъм[редактиране | edit source]

1917 - 1925 г. посещава Неапол и Флоренция, където се докосва до изкуството на Барока. Чрез този допир, той се връща към обемно пространствено изграждане на формата. Сюжетът в картините му от Нео периода е женското тяло, майчинството, а известни картини са: "Танцьорки" и "Момиче с огедало". Увлича се по сюрреализма.

Пацифизъм[редактиране | edit source]

Независимо от субективизма произведенията му са обществено ангажирани, силно емоционални, с израз на гняв и болка срещу насилието - „Герника“ (1937 г.). От 1940 г. се включва в движението за мир (плакат и рисунки „Гълъбът на мира“,1947). Работи графики, скулптури, керамика.

Средиземноморски период:[редактиране | edit source]

Период след войната, Пикасо работил най-вече по декоративни платна за замъка Грималди в Антик. Рисува „Разстрел”, свързан с проблемите в Корея, с която творба заклеймява войната. Неговото изкуство е силно изобличаващо, трагично, аналитично и социално ангажирано. В него навлиза за първи път категорията – Грозно.

Последни години

Пабло Пикасо умира на 8 април 1973г. в Моугинс,Франция,докато той и жена Жаклин му били поканили приятели на гости.

Погребан в провинция на южната част на Франция.Съпругата му Жаклин,не позволява на децата му-Клауд и Палома да присъстват на погребението.

Съсипана и самотна след смъртта на съпруга си,Жаклин се самоубива с изстрел през 1986 г. като по това време тя е била на 59г.

Отличия и наследство[редактиране | edit source]

През 1962 г. получава Ленинска награда за мир от съветското правителство.

Има музей „Пикасо“ (Барселона, 1963; Париж, 1985; Малага, 2003 ).

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Бигмир-Интернет 2010.
  2. Hamilton 1976, с. 25-26.
  3. а б Huffington 1988.
  4. а б Wertenbaker 1967, с. 13.
  5. Cirlot 1972, с. 125.

Източници[редактиране | edit source]

  • Составлен рейтинг лучших в мире художников. // Бигмир-Интернет, 2010. Посетен на 18 юни 2010.
  • Cirlot, Juan-Eduardo. Picasso: birth of a genius. New York and Washington, Praeger, 1972.
  • Hamilton, George H. Picasso, Pablo Ruiz Y. New York, Macmillan Educational Corporation, 1976.
  • Huffington, Arianna Stassinopoulos. Picasso: Creator and Destroyer. // The Atlantic online, 1988. Посетен на 28 април 2010.
  • Wertenbaker, Lael. The World of Picasso. Time–Life Library of Art. Alexandria, Time-Life Books, 1967.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за