Павелско
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Павелско е село в Южна България. То се намира в община Чепеларе, Област Смолян.
| Павелско | |
|---|---|
  Павелско
|
|
| Данни * | |
| Население: | 663 [1] |
| Надм. височина: | 728 m |
| Пощ. код: | 4889 |
| Тел. код: | 03053 |
| МПС код: | СМ (См) |
| Администрация | |
| Държава: | България |
| Област: | Смолян |
| Община: - кмет |
Чепеларе Георги Попов |
| Кметство: - кмет |
Павелско Илия Пиндев |
| промяна на тази таблица | |
Съдържание |
[редактиране] География
Село Павелско се намира в планински район.
[редактиране] История
Павелско е най-старото село в Рупчос, което заема една част от северните склонове на централните Родопи. Първото му поселение не е било на това място, където е сега, и е носело името на махалите, пръснати в околностите на селището. Намерените в района на селото археологически находки са доказателство, че там е имало поселища още в древността. При създаването на историческата карта на България за периода преди V в. от новата ера, от селата са отбелязани само на Павелско и Гела. Още от римско време през селото са минавали пътни артерии от Пловдив за Беломорска Тракия. Павелско е заселено на днешното си място към 1660 г. от бегълци от с. Борово. То е най-голямото рупчовско село.
[редактиране] Религии
В миналото Павелско е било смесено помашко и българско християнско село. От 1879 до 1 януари 1895 година от Павелско са изселени 36 семейства със 154 жители-помаци в Мала Азия.[1] Според преброяването на населението в Царство България през 1910 година, към 31 декември същата година в Павелско живеят 103 помаци.[2] По време на османското владичество и гръцкия духовен гнет павелци останали със силна вяра в Бог и горди национални чувства. Израз на тази силна вяра е изграждането през 1834 г. на храм-паметник за бъдните поколения. Разрешение за строителството е дадено от турския султан с ферман, написан на персийско-арабски език, който се пази в архива на църквата. Срокът за строежа е бил кратък. Съгласно наредбата на султана се давали само 40 дни, а времето било драматично. С героизма на това будно родопско население, с твърдата вяра и упование в Бог, храмът бил построен. Срокът бил спазен, черковният купол се извисил над джамийското минаре. Днес черквата "Свети Спас" привлича със своята монументалност - трикорабна базилика с по четири колони и с по пет свода във всяка базилика. Тя има три олтарни апсиди. Осветена е през 1836 г. на Илинден от митрополит Натанаил Пловдивски. Изграждането на камбанарията става през 1865 г. Тя е на 8 м. от църквата, с височина 17 м. и е на 5 етажа. Няма равна на себе си в Централните Родопи. Оценявайки по достойнство ролята и значението на този храм за опазване на вярата и националните чувства на българите от този край, а така също и архитектурната и художествената му стойност, бившият ОНС - гр. Смолян с писмо № VIII-538/23.09.1967 г. храмът е обявен за паметник на културата.
В селото и в неговите околности в различни години са изградени и 21 православни параклиса.
[редактиране] Културни и природни забележителности
[редактиране] Редовни събития
- Ежегоден събор, включващ родови срещи, културни мероприятия и народни веселия, се организира всяка година Богоявление (Спасовден).
[редактиране] Личности
- Кара Сюлейман - родопски помак - войвода на една от трите чети участвали във въстанието на Сен Клер (Хидает Бей) през 1878 година в Средните Родопи, с което се цели въдворяване на по добър ред или ревизиране на Санстефанският мирен договор от 19 февруари 1878 година. Бивш подофицер от Османската армия ;
[редактиране] Литература
- Васил Дечев, „Миналото на Чепеларе“ , София, кн.I, 1928 г. и кн.II, 1936 г. ;
[редактиране] Други
- От селото има удобен път, който води за хижа Пашалийца.
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Бележки
- ↑ Райчевски, Стоян [1998] (2004). Българите мохамедани (70/100/16), II (на български), София: Национален музей на българската книга и полиграфия, стр. 100. ISBN 954-9308-51-0.
- ↑ Райчевски, Стоян [1998] (2004). Българите мохамедани (70/100/16), II (на български), София: Национален музей на българската книга и полиграфия, стр. 101. ISBN 954-9308-51-0.
