Павел Бобеков
| Павел Бобеков | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
26 октомври 1852 г.
|
|---|---|
| Починал | 29 октомври 1877 г.
Търново (днес България), Османска империя |
| Учил в | Робърт колеж |
| Павел Бобеков в Общомедия | |
Павел Станьов Бобеков е български революционер, председател на Привременното правителство (още известно като Военен съвет) и хилядник на Панагюрище по време на Априлското въстание в IV революционен окръг. Умира от тиф в Търново като доброволец в щаба на генерал Гурко по време на Руско-турската война.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ранни години и образование[редактиране | редактиране на кода]
Павел Бобеков е най-възрастният син в панагюрско семейство. Баща му е Станьо Бобеков, а майка му Манто Бобекова (гъркиня по произход). Завършва класното училище в града при учители като Найден Попстоянов и при Марин Дринов. Отличава се като един от най-добрите ученици. През 1864 г. е пратен да учи в Цариград, в Робърт колеж. През 1866 г. умира баща му. През 1870 г. се записва в султанското военномедицинско училище. Там се запознава с други будни български младежи, в т.ч. панагюрци. Един от съвипускниците на Павел Бобеков е панагюрецът – дипломат след Освобождението, Атанас Шопов. Преминавайки цялото военно обучение, не успява да завърши поради смъртта на брат му Георги и през 1874 г. е принуден да прекъсне обучението си и да се върне в родния град, за да поддържа семейството си.
Учителстване в Панагюрище[редактиране | редактиране на кода]
Доброто образование на Павел Бобеков (знаел е френски, гръцки, руски, турски и английски език) и уважението на съгражданите му за добрия му характер и висока култура са причина да бъде издигнат като главен учител на панагюрското класно училище и председател на читалището. От трикласно за кратко време развива училището до четирикласно. Негов колега, учител още от 1870 г. на трето отделение е Цвятко Мирчов Брънчев. По това време за кратко учител в Панагюрище е и братът на Христо Ботев – Стефан.
Революционна дейност[редактиране | редактиране на кода]
След пристигането на Георги Бенковски, революционният комитет в Панагюрище, (основан от Левски през 1870 ) е възстановен на 7 февруари 1876[1] и в него влиза и Бобеков. Скоро той застава начело на комитета. Преди началото на въстанието, поради военната подготовка,[2] високият морал, силно изразеният му български дух, той е избран за хилядник на Априлското въстание и председател на Привременното правителство. Явявава се част от демократичната опозиция на Георги Бенковски (с д-р Соколов и др.) състояща се от образовани хора, които не търпели високомерието му. Според някои очевидици Бобеков нееднократно влизал в пререкания с Бенковски, а преди бунта Бобеков предлагал да убият Бенковски. [1] Захари Стоянов отбелязва, че любимо занимание на Бенковски било да превръща много по-учените Волов и Бобеков в прости писари, като не им разрешава да изменят думите му, дори поради граматически причини (напр. тавтология или неясна мисъл). [3]„Кървавото писмо“ заварва Бобеков в Панагюрище и той ръководи отбраната на града срещу Хафъз паша. Панагюрци удържат три дни срещу редовна войска. С шепа бойци се оттегля в Балкана, като пътьом заедно с Орчо войвода освобождава Каблешков, Волов, Икономов и даскал Найден, които са държани „в арест“ от копривщенските чорбаджии туркофили. После успява да се укрие при Ст. Стамболов в с. Самоведене (Търново) и двамата да се укрият във Влашко. [1]
След Априлското въстание[редактиране | редактиране на кода]
След потушаване на въстанието успява да избяга в Румъния, след което участва като доброволец в Сръбско-турската война през 1876 г. Тук действа като преводач в ангийска мисия на Червения кръст. През 1877 г., заедно с Иван Адженов издават първия български ежедневник „Секидневний новинар“ в Букурещ, на който Бобеков е първи редактор.
При обявяването на Руско-турската война Павел Бобеков се включва като преводач и е зачислен при щаба на генерал Гурко. При Търново заболява от тиф, а по други сведения от туберкулоза. Умира в прегръдките на майка си на 29 октомври 1877 и е погребан в двора на църковния храм „Св. Никола“ във Велико Търново. На 25 април 1996 г. е издигнат паметник в двора на храма в негова чест.
Предсмъртните му думи са:
„Майко, аз умирам, но не ми е жално, защото бях честит да видя България свободна! Никога не допусках, че ще видя това! Умирам, майко, спокоен и за това, че докрай изпълних дългът към Отечеството, на което дадох слабите си сили, които му дължех!“
Памет[редактиране | редактиране на кода]
На Павел Бобеков е наречена е улица в квартал „Военна рампа“ в София (Карта).
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Христо Йонков: Панагюрище – център на Априлското въстание., Държавно Военно Издателство, София, 1975 г.
- Родова памет и документи на Бобековия и Брънчевия род в гр. Панагюрище.
- Д-р Васил Стефанов: Павел Бобеков – вождът на панагюрските въстаници, Държавно военно издателство, София, 1966 г. (ползвани ръкописи и снимки на Павел Бобеков, предоставени от Лука Зумпалов).
- Д-р Васил Стефанов: Павел Бобеков /по случай 85 години от смъртта му/ – биографична справка, Панагюрище, 19 октомври 1962 г., ЧП 156 – ДА Пловдив.
- Величков, К. Пет имена цит в: Величков, К. съчинения пет тома, т-2, С. 1986 134-135 с.
- Митев, Й. История на Априлското въстание 1876, т. 2 С 1988
- Стефанов, В Павел Бобеков - вожд на Панагюрските въстаници, С.1966
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Кой кой е сред българите XV-XIX в. исторически енциклопедичен сборник под съставителство и редакция на проф. Илия Тодев. Анубис 2000, стр. 42
- ↑ От всички посветени в революционната подготовка на въстанието, единствено той е имал нужното военно обучение и е познавал основно турското военно изкуство, завършващите военномедицинското училище директно са постъпвали в турската армия с чин майор. Виж: Д-р Васил Стефанов: Павел Бобеков – вождът на панагюрските въстаници, Държавно военно издателство, София, 1966 г., стр. 33
- ↑ Захарий Стоянов. Записки по българските въстания
|
