Павел Божигробски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Павел Божигробски
български духовник
Павел Божигробски 
Роден: 1780-те
Кониково, Османска империя
Починал: 1871

Павел Божигробски е български духовник, архимандрит, и просветен деец от Българското възраждане.

Биография[редактиране | edit source]

Павел, чието светско име е неизвестно, е роден в Ениджевардарското село Кониково, днес Дитико, Гърция. Точната година на раждането му е неизвестна, но се знае, че непосредствено след края на Кримската война през 1856 година е бил на 60-65 години. Отрано остава сирак, а след потурчването на сестра му, се замонашва в Зографския манастир. Ръкоположен е в архимандридски сан и е назначен за протосингел на Йерусалимския патриарх. От 1850 до 1866 година Павел е главен представител на божигробските таксидиоти (божигробски протосингел) в Солун[1]. През 1865 година на път като таксидиот за Прага спира в Белград, където се запознава с Ян Шафарик, по това време директор на Белградската библиотека и музей. Шафарик го препоръчва със специално писмо на Владислав Ригер, в което нарича Павел „благоговеен отец... родом македонски българин“. За кратко е игумен на манастира „Свети Гаврил Лесновски“ при Кратово. От 1867 година Павел е свещеник в Солун и подпомага финансово тамошното българско училище. От 1866 до 1870 година е председател на българската община във Воден. На няколко пъти е канен да оглави Солунската българска община, но отказва поради възрастта си. През лятото на 1871 година властта го дига от Воден и го откарва в Солун без право да напуска града.[2] В 1871 обаче след създаването на Екзархията по молба на екзарх Антим I оглавява българската община в Битоля.

Павел е близък с Йерусалимския патриарх Кирил ІІ, което може би допринася за това тази патриаршия да не признае наложената на Българската екзархия схизма през 1872.

Кониковото евангелие[редактиране | edit source]

Евангелието, преведено от Павел Божигробски и отпечатано от Държилови евангелие с гръцки букви на новобългарски език.

Павел Божигробски е автор на няколко превода на църковни книги, най-известният от които е Неделното евангелие, отпечатано в 1852 година в печатницата на Киряк Държилов в Солун с гръцки букви. Преводът е направен на новобългарски език - на родният диалект на отец Павел и е важен извор за историята на българския език. Текстът на заглавната страница на евангелието, предаден с кирилица гласи:

Евангелие на Господа Бога и Спаса нашего Иисуса Христо, сига ново типосано на богарской йезик за секоа неделя от година догодина со рет. Преписано и диортосано от мене Павел йероманах, бозигропски протосингел, родом Воденска (Епархия) от село Кониково. Солон, Стампа Кирякова Дарзилен 1852

Единадесет години след това Кониково евангелие в 1863 в Кулакия също е преведено евангелие на новобългарски с гръцки букви, така нареченото Кулакийско евангелие.

Други трудове[редактиране | edit source]

През 1856 година отец Павел издава в Цариград „Апостол или деяния и послания святих апостолов“ - превод на църковнославянски, подготвен от него още през 1841 година. Този Изборен апостол претърпява второ издание през 1871 година.

През 1858 година Павел Божигробски издава отново в Цариград в печатницата на Александър Екзарх „Священное и божественное евангелие Новаго завета“ - също в превод на църковнославянски[1].

Източници[редактиране | edit source]

  • Български възрожденски книжовници от Македония. Избрани страници. С., 1983, с. 119.
  • Иванов, Йордан. Български старини из Македония. С., 1908 и 1931, с. 181-183.
  • Стефанов, П., йером. Архимандрит хаджи Павел Божигробски (По повод 120 години от неговата кончина). – Църковен вестник, № 35, 11 октомври 1991.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.483.
  2. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 572.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.