Павел Нахимов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Павел Нахимов
руски адмирал
Павел Нахимов 
Роден: 23 юни (5 юли) 1802
с. Городок, Смоленска губерния, Руска империя
Починал: 30 юни (12 юли) 1855
Севастопол, Руска империя

Павел Степанович Нахимов е знаменит руски военачалник, адмирал.

Роден е в село Городок, Смоленска губерния (селото вече не съществува), в семейството на офицера Самуил Нахимов (17541830) от Пинск (Степан Михайлович Нахимов след кръщаване) и Ревекки (Раиса) Нахимова.

През 1813 година подава заявление в „Морския кадетски корпус“, но поради липса на места не е приет веднага, а след 2 год. Завършва училището през 1818 г. и постъпва на служба в Балтийския флот.

Под командването на Михаил Петрович Лазарев в периода 18211825 г. извършва околосветско пътешествие, на борда на фрегатата „Крейцер“. По време на плаването е повишен в чин лейтенант.

В Наваринското сражение през 1827 г. се отличава, командвайки батарея на линейния кораб „Азов“, на който служи, част от състава на ескадрата на адмирал Логин Петрович Гейден. За отличие в боя е награден на 21 декември 1827 г. с орден „Свети Георги“ IV клас (№ 4141) и е произведен в чин капитан-лейтенант.

През 1828 г. е прехвърлен на служба на корветаНаварин“, трофеен турски кораб, носещ преди това името „Насабих Сабах“.

По време на Руско-турската война (1828-1829), командва корвет в състава на руската ескадра, която блокира Дарданелите.

През 1831 г. е назначен за командир на фрегатата „Паллада“. От 1834 г. служи в Черноморския флот, където е командир на линкора „Силистрия“.

Произведен в чин контраадмирал, през 1845 г. е назначен за командир на бригада от кораби. От 1852 г. е вицеадмирал, назначен за началник на флотска дивизия.

По време на Кримската война 1853—56, командвайки ескадрон на Черноморския флот, в лоши метеорологични условия и бурно време, обкръжава и блокира главните сили на турския флот в Синоп и, провеждайки умело бойната операция, ги разгромява в Синопското сражение на 18 (30 ноември) 1853 г.

От октомври 1854 Нахимов командва отбраната на Севастопол (18541855).[1] Нахимов е командир на флота и пристанището, но от февруари 1855 г., след потапянето на флота, защитава по нареждане на главнокомандващия южната част на града. С огромна енергия ръководи отбраната, ползвайки се с огромно влияние сред войниците и матросите, които го наричали „отец-благодетел“.

На 28 юни (10 юли) 1855 г. по време на обход на бойните укрепления е смъртоносно ранен от куршум в главата, близо до местността на Малахов курган.

Умира на 30 юни 1855 . Погребан е във Владимировското гробище на Севастопол.

През 1959 г. в Севастопол е издигнат паметник на адмирал Нахимов (бронз и гранит), работа на скулптора Николай Василевич Томски. Поставен е на мястото на разрушен през Гражданската война паметник.

По време на Втората световна война са създадени военно-морски „нахимовски училища“. През 1944 г. Президиумът на Върховния съвет на СССР учредява орден „Нахимов“ 1-ва и 2-ра степен, както и медал.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Асланбегов А., статья в «Морском Сборнике» за 1868 г., № 3 (написана по поводу неблагоприятной для Нахимова «Записки севастопольца», появившейся в «Русском Архиве» за 1867 г., и служит прекрасным её опровержением).
  • Адмирал П. С. Нахимов (СПб., 1872).
  • «Записки» Игнатьева в сборнике «Братская помощь» (СПб., 1874).
  • Соколов А., статья «О значении адмирала П. С. Нахимова в Севастопольской обороне» («Яхта», 1876, № 7).
  • Белавенец П. И., Адмирал Нахимов, Севастополь, 1902.
  • Тарле Е. В. Нахимов. [1802-1855] / Тарле Евгений Викторович. — М.: Воен. — мор. изд., 1950. — 112 с.: ил., портр.
  • Мазунин Н. П., Адмирал П. С. Нахимов. М., 1952.
  • Нахимов П. С., Документы и материалы, М., 1954.
  • Адмирал Нахимов. Статьи и очерки. Сост. Б. И. Зверев, М., 1954.
  • Зверев Б. И., Выдающийся русский флотоводец П. С. Нахимов, Смоленск, 1955.
  • Зонин А. И. Жизнь адмирала Нахимова: [роман] / Зонин Александр Ильич. — Л.: Сов. писатель. Ленингр. отд., 1956. — 494 с.
  • Поликарпов В. Д., П. С. Нахимов, М., 1960.
  • Лифшиц М. Н. Моя земля : стихи / Авториз. пер. с евр. А. Кленова. — М.: Сов. писатель, 1965. — 104 с.: ил.
  • Советская историческая энциклопедия / Глав. ред. Е. М. Жуков. Т. 9: Мальта — Нахимов. — М.: Сов. энциклопедия, 1966. — 1000 с.: ил., карт.
  • Давыдов Ю. В. Нахимов / Давыдов Юрий Владимирович. — М.: Мол. гвардия, 1970. — 176 с.: ил., карт.
  • Зонин А. И. Жизнь адмирала Нахимова: роман / Зонин А. — Л.: Сов. писатель, 1987. — 448 с.
  • Черкашин Н. Последний рейс «Нахимова» / Черкашин Н. — М.: Сов. Россия, 1988. — 127 с.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Жуков, Е. М. (гл. ред.). Советская историческая энциклопедия. Том 12. Москва, Государственное научное издательство „Советская энциклопедия“, 1969. Стр. 626