Павел Стшелецки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Павел Стшелецки
полски изследовател
Павел Стшелецки 
Роден: 20 юли 1797
Глушина, Прусия
Починал: 6 октомври 1873  (на 76 години)
Лондон, Великобритания

Павел Едмунд Стшелецки (на полски Paweł Edmund Strzelecki) (20 юли 1797 - 6 октомври 1873) полски пътешественик, географ и геолог.

Ранни години 1797-1834[редактиране | edit source]

Роден в имение в Глушина, днес част от град Познан, в семейство на обедняло дворянско семейство. По това врем Познан и района му са в пределите на Прусия и Стшелецки се ражда с пруско поданство. Завършва училище във Варшава, но така и не получава висше образование. През 1816 извършва първия си поход във Високите Татри. През 1818 постъпва в пруската армия, но скоро я напуска защото не понася изключително суровата дисциплина.

Докато е в армията Стшелецки се запознава с 15-годишната дъщеря на командващия полковник на полка и двамата решават да избягат. Заговорът им е разкрит и Стшелецки е принуден да напусне Познан. Заминава за Италия, където изучава езика и геология. Там се запознава с княз Франтишек Сапега, участник във въстанието на Тадеуш Косцюшко, който му предлага да стане управител на имението му в Полша и Стшелецки се съгласява. След смъртта на Сапега, неговият син не се спогажда с новия управител и през 1829 Стшелецки напуска Полша и заминава за Великобритания.

В периода 1829-1834 Стшелецки посещава университетите в Хайделберг, Оксфорд и Единбург и активно изучава география и геология.

Експедиционна дейност 1834-1842[редактиране | edit source]

Пътешествия в Америка 1834-1837[редактиране | edit source]

През 1834-1835 пътешества в Канада, САЩ, Мексико и Куба и както мнго други по това време изследователи, за да си набира средства за своите пътешествия, продава на западноевропейските музеи геоложки и растителни колекциии и различни "екзотични" предмети.

През 1836 – в Югоизточна Бразилия, Уругвай, Аржентина и Средно Чили.

През 1836-1837 – в крайбрежните райони на Северно Чили, Перу, Еквадор, Коста Рика, Салвадор и южните, югозападните и накрая северозападните части на Мексико.

Пътешествия по Океания 1838-1839 и Австралия 1839-1843[редактиране | edit source]

През 1838 на британския кораб "Флай" от Валпарайсо Стшелецки се отправя на пътешествие по Тихия океан. Посещава Маркизките и Хавайските острови, като се изкачва на вулканите Килауеа и Мауна Лоа. По молба на краля на остров Таити Помаре IV три месеца пребивава на острова. През февруари 1839 на френския кораб "Жюстин" напуска Таити и се отправя към Австралия.

След пристигането си в Австралия (април 1839) Стшелецки започва геоложки изследвания в югоизточната част на континента, които продължават четири години. За това време той обхожда голяма част от континента и остров Тасмания. По време на изследванията си открива находища на злато в района на Батърст (Нов Южен Уелс), но по молба на губернатора Джордж Гипс запазва в тайна откритието си, за да не се допуснат вълнения сред каторжниците.

През 1840 изследва Югоизточна Австралия, по точно Австралийските Алпи. В началото на 1840 тръгва от Сидни на югозапад, пресича Големия Вододелен хребет и достига до горното течение на река Марамбиджи, като се изкачва до изворите ѝ. На 15 февруари открива и се изкачва на най-високата точка на Австралия – връх Косцюшко (2228 м). Изследва централната част на Австралийските Алпи, а след това полупланинската област Гипслънд и ѝ предсказва бъдещо селскостопанско развитие. На 12 май достига до залива Уестърн Порт (на изток от Мелбърн), а след две недели до Мелбърн.

От юни 1840 до ноември 1842 изследва остров Тасмания, като става първия геолог посетил острова.

През 1843 Стшелецки напуска Австралия и в резултат на своите четиригодишни скитания през 1845 написва и издава книгата "Physical description of New South Wales and van Diemen's land" (1845) (в превод "Физическо описание на Нов Южен Уелс и Вандименова Земя"), за която е удостоен със златен медал от Кралското географско дружество в Лондон. Същата година става британски гражданин.

Следващи години 1843-1873[редактиране | edit source]

През втората половина на 40-те години на XIX в. в Ирландия настава масов глад. През януари 1847 Стшелецки като британски поданик е назначен за агент по разпределението на продоволствията за бедстващите ирландски граждани. Той работи самоотвержено, даже и когато през април заболява от коремен тиф. През същата година е повишен в длъжността комисар в Дъблин. За заслугите си в борбата с глада на Стшелецки му е присъдено рицарско звание.

По време на Кримската война (1853-1856) участва в дейността но комитета основан от Флоранс Найтингейл, а след войната посещава Крим с дипломатическа цел. В последните години от живота си Стшелецки е удостоен с множество награди: става член на Кралското географско дружество (1853), Лондонското кралско дружество (1853), зщитава докторска степен по гражданско право в Оксфордския университет (1860), награден с ордените Свети Михаил и Свети Георги (1869). Умира в Лондон на 6 октомври 1873.

Памет[редактиране | edit source]

Неговото име носят:

Източници[редактиране | edit source]