Павел Черенков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Павел Черенков
Cerenkov.jpg
Роден 28 юли 1904
Новая Чигла, Русия
Починал 6 януари 1990
Москва, Русия
Професия физик
Награди Nobel prize medal.svg Нобелова награда за физика (1958)
Nobel prize medal.svg

Павел Алексеевич Черенков (на руски Па́вел Алексе́евич Черенко́в) е руски физик със завидна репутация. Носител е, заедно с Игор Там и Иля Франк, на Нобелова награда за физика (1958) за откритието на специфично синьо излъчване при преминаване на бързи заредени частици през прозрачни течности, наречено по-късно ефект на Черенков.

Черенков е роден през 1904 г. в село Новая Чигла, днешна Воронежка област. През 1928 г. завършва Воронежкия университет. От 1930 г. е аспирант в Ленинградския институт по физика и математика. По това време той се жени за Мария Путинцева, дъщеря на А. М. Путинцев, професор по руска литература. С нея имат две деца: син — Алексей и дъщеря — Елена. През 1935 г. Черенков защитава кандидатска дисертация, а през 1940 г. докторска. От 1932 г. работи под ръководството на Сергей Вавилов, а от 1935 г. е сътрудник към Физическия институт Лебедев при АН на СССР. През 1953 г. става професор по експериментална физика, а от 1970 г. — академик към Академията на науките.

Основната дейност на Черенков е свързана с физична оптика, ядрена физика, физика на високите енергии. През 1934 г. той открива специфично синьо светене на прозрачни течности при преминаването през тях на заредени частици. Това явление се наблюдава при движение на заредени частици със скорост превишаваща фазовата скорост на светлината за дадената среда. Черенков показва различието му от флуоресценцията. През 1936 г. установява основно свойство на това излъчване — неговата насоченост. То образува конус с ос, която съвпада с траекторията на частиците. Теорията на това излъчване е разработена от Игор Там и Иля Франк през 1937 г., за което тримата получават Нобелова награда за 1958 г. Това излъчване се нарича излъчване на Черенков или ефект на Черенков. На руски то е познато като „ефект на Вавилов-Черенков“. Този ефект е базата на създадените детектори за бързи частици, които широко се употребяват в ядрената физика и изследването на космически лъчи. Черенков участва още в създаването на ускорители на частици — синхротрони, работи още по разпадането на хелия и други леки ядра.

Умира на 6 януари 1990 г. в Москва.

Външни препратки[редактиране | edit source]