Павел Шафарик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Павел Шафарик
словашки филолог
Павел Шафарик 
Роден: 13 май 1795
Кобелярово, днес Словакия
Починал: 26 юни 1861
Прага, днес Чехия

Павел Йозеф Шафарик (на словашки: Pavel Jozef Šafárik; на чешки: Pavel Jozef Šafařík) е словашки филолог, етнограф, литературен историк и поет. По-голямата част от трудовете му са написани на чешки и немски.

Биография[редактиране | edit source]

Част от картата на Павел Шафарик Slovansky zemêvid.

Шафарик е роден на 13 май 1795 г. в Кобелярово в семейството на евангелистки пастор.

В периода от 1819 до 1833 г. в продължение на 14 години е директор на сръбска гимназия в Нови Сад. Посвещава дълги години на изследването на езика, историята и литературата на славяните като успява да издири ценни материали в тази насока. Плод на усилената му работа са редица трудове, сред които за най-забележително се сочи Славянски древности (1837 г.). В тази си книга той представя живота на славяните от най-дълбока древност до края на 9 век, като отделя значително място и на българите. Шафарик оспорва числеността на българското население, като посочва бройката 600 хил. души за невярна и заявява, че българите наброяват около 4 мил. в онзи момент, като населяват обширна област, в която влизат цяла Македония, Тракия и Мизия[1]. Ценни са и трудовете му посветени на старата славянска писменост в България, на делото на светите братя Кирил и Методий и други. Шафарик проявява голям интерес към възрожденската българска литература, върху чиито автори оказва силно положително влияние.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Ризов, Димитър. Българите в техните исторически, етнографически и политически граници, Берлин 1917, стр.23