Пагания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Територията на Пагания според Константин Багренородни в «За управлението на империята».

Пагания е топоним използван от Константин Багренородни в трактата «За управлението на империята» за означение на населената от сръбското племе неретляни област (славиния) между долните течения на реките Цетина и Неретва, в южната част на Далмация. В нея се намирали градовете Мокър, Верулия, Острог и Славинеца. Тази територия е определяна от някои историци като княжество, макар че липсват сигурни сведения за това.[1]

Името на областта идва от паганизма на местните сърби.[2][3] Жителите на областта започнали да се занимават с пиратство по далматинското крайбрежие, което накарало Венеция, в първата половина на IX век да предприеме военни действия срещу тях. По-късно областта влиза в състава на Хърватската държава, като крал Светослав Суроня (997-1000) си сътрудничи с неретляните, следвайки антивенецианската си политика. От това време областта вече е известна с името Крайна.[4]

През XIII век по долното течение на Цетина са владенията на хърватската фамилия Качичи. Те възприемат любовта към пиратстването на местните. През 1279-1280 г. Венеция предприема успешна военна кампания срещу Качичи, превзема главният им град Омиш и ликвидира, пречещото на търговската и дейност, пиратство в Южна Далмация. В края на 80-те години на века хърватския местен владетел Павел Шубич успява да изтласка венецианците от областта.[5]

През XIV век бан Степан II Котроманич (1322-1353) присъединява областта към Босна.[6]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Матанов, Хр. Средновековните Балкани. Исторически очерци. С., Парадигма. 2005, стр. 71, 89, 149. ISBN 954-9536-61-0
  2. Moravcsik 1967, p. 165
  3. Матанов, Хр. Средновековните Балкани..., стр. 90.
  4. Пак там, стр. 89, 149.
  5. Пак там, стр. 307-308.
  6. Пак там, стр. 330.