Паисий Рилски
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Паисий.
| Паисий Рилски | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1861 г.
|
|---|---|
| Починал | 1938 г.
|
| Паисий Рилски в Общомедия | |
Паисий Рилски е български свещеник и революционер, игумен на Рилския манастир от 1907 до 1908 година, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е като Петър Иванов в 1861 година в Робово[3] или в 1866 година в Митрашинци, Малешевско,[2][3] в Османската империя. Поради преследвания от турци, в 1882 година бяга в Рилския манастир, в Свободна България, където става послушник. Завършва III клас в манастирското училище, след което учи една година в семинария. В 1885 година се замонашва под името Паисий. В 1889 година е ръкоположен за дякон, а в 1890 година - за свещеник. В 1903 година за осем месеца е в Троянския манастир, след което се връща в Рилската обител.[2]
Спонсорира изпращането на екзархийския вестник „Новини“ в Берово и дружи бедни общини в Македония. Участва в подготовката на Четническата акция на Македонския комитет в 1895 година, като се грижи за изпращането и посрещането на четите.[4][2]
Член е на ВМОРО от 1895 година.[2] По-късно Паисий Рилски е назначен за ръководител на граничния революционен пункт в Рилския манастир. Подпомага минаването на четите за Горноджумайското въстание в 1902 година, както и на тези през Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година.[2] Организира посрещането на делегатите и спокойното протичане на Рилския конгрес на ВМОРО в 1905 година. Избран е за игумен на Рилския манастир в 1907 – 1908 година.
Паисий Рилски умира в 1938 година в Рилския манастир.[3][5][6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 74.
- ↑ а б в г д е Л. Т, Лазар Томов. Отецъ Паисий // Илюстрация Илиндень V (9 - 10 (49 - 50). София, Издание на Илинденската Организация, септемврий - октомврий 1933. с. 15.
- ↑ а б в Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 121.
- ↑ Георгиев, Георги Н. Още по въпроса за създаването и дейността на пограничните пунквоте на ВМОРО в Дупнишко 1896 – 1897 г., в: Македонски преглед, брой 2, 1999, стр. 69.
- ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 585. (на македонска литературна норма)
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 337.
| Йоасаф III Рилски | → | игумен на Рилския манастир (1907 – 1908) |
→ | Филарет Рилски |
| |||||
